КОЛКО ТЪМНО МОЖЕ ДА СТАНЕ В „DARK”

Ефектът на пеперудата, преразказан на немски

Емил Братанов
04 март 2019 в 18:29 | 2210 |0
Poster
Poster

Ако си задавате въпроси (или сте гледали вече филми по темата) за прехода през минало, настояще и бъдеще, може да сте се досетили, че правилният въпрос не е „Кой?”, „Къде?”, „Защо”, „Как?” – а „КОГА?” В първият немски мисти-трилър-сериал за Netflix са поставили верния акцент точно в тази посока. С пейзажи като от „Туийн Пийкс” (мрачни гори, пещери и подземия около малко провинциално градче, но без двата върха-близнаци). И като в „Странните неща”: алиенирани – най-вече от родителите си – тинейджъри със склонности да си врат носа в неща и на места, дето на възрастните ще им светне, чак след като няколко от младежите поизчезнат…
Първият сезон на Dark (10 епизода) излезе в самия край на 2017-та, беше обещано продължение и ето, че в IMDb вече е отворена страница за първия епизод на Втория сезон. Макар да не е ясно (в момента, когато пиша това) кога ще го пуснат. Има и трейлър – който е практически визуално интро в стил на вече извъртяното и за да сме още по-на-тъмно, липсва най-важния надпис: „Тръгва от…” Но явно вече му е дошло времето.
А аз май свикнах (с единствени изключения – „Троновете” и „Досиетата Х”) да си натрупвам серийния съспенс накуп и да го гледам, когато врявата и безумството на критици и фенове е поотшумяла.


„Тъмно” (оценка 8.6 в IMDb от близо 100 хил.гласували; и не бъркайте тази тъмнина със Здрача на зомбитата или онова „след мрака” с Кира Седжуик) наистина е нещо като вариант на „странните неща”, но пък е сниман на стар военен полигон на гедерейската армия край Берлин и отвреме-навреме екстериорните кадри напомнят на преживелите СИВ и Варшавския договор за ГДР. Днес наричана „източните провинции”. Нищо лошо. Иначе няма как да приемеш на доверие, че в тогавашните „бундес” градчета са живели точно както пред камерата – независимо дали през 1953, 1986 или през 2019 година. Точно така: сезонът се завърта по Netflix през 2017-а, а бъдещото време е прицелено само две години напред. Т.е., ние вече живеем в него. Но героите от Winden (на немски си е Винден) пребивават в месец ноември на една от трите посочени години. Някои даже не го усещат, други бая се чудят какво им се случва (особено – както и в „Странните неща” – когато електричеството често започва да мига и гасне). Трети направо изчезват – хем в различни години, хем почти по едно и също време. И, разбира се… там има ядрена електроцентрала, която уж ще бъде затворена след година-две по директивата на източно-германската им г-жа канцлер. (Не, Меркел не е спомената поименно, мигрантите са далеч от Винден, но пък постоянно вали проливен дъжд и напомня на част от възрастните персонажи, че си имат АЕЦ, и че така е валяло след Чернобил.)


Тайно складирани радиоактивни отпадъци също се намират – в пещери и тунели под градчето. За разлика от конспиративните теории за подземната тунелна мрежа в Южна Америка, тези имат входове и шахти с блиндирани врати из гората, в някои хорски дворове и, разбира се, в АЕЦ-а. А върху люковете в катакомбите не са гравирани масонски символи или руни от Тъмната земя, а някои от седемте херметични принципа, приписвани на Хермес Трисмегист (Sic Mundus creatus est: Така бе създаден светът). Загатнати са и опити с деца за ментално пътуване във времето. Споменава се черна дупка. Мистиката е повече от фантастиката и сюжетът държи в напрежение – а в „тъмното”, този път за разлика от „странните неща”, всичко е по-тихо, асоциативно, мокро и потискащо мрачно. Определено, на по-високо интелектуално ниво и твърде по-асоциативен.
Нямам представа дали в новия сезон закриват централата, или тя ще „гръмне” като пушката от принципа на Станиславски, но жителите на Винден ще се пренесат чак в постапокалиптичната 2052 година. Вероятно, защото цикълът, в който Луната се синхронизира със Слънцето е 33-годишен. А освен него: Христос е разпнат на 33. У Данте има 33 песни в чистилището. Литаниите за ангелите са също 33. Антихристът започва властта си пак на 33. (И не се говори за прецесията, за календара на маите, нито за тайнствената планета Нибиру, която орбитира за много хиляди години. Показват ни се посоки не в пространството, само във времето. Затова въпросът винаги е КОГА?)

Днес в Интернет могат да се открият случаи на хора, попаднали не „на място”, изглеждащи странно във времето, в което са „уловени” от фотоапарат или описание на очевидци. Поне в 1 от 5 историята е такава, че е трудно да се намери обяснение „с балона” (започнало да се прилага от Розуел нататък). Ами немалкото хора, които внезапно изчезват и се появяват след седмици без да знаят колко е изтекло от реката на времето?... Представете си, че седите в средата на „безкрайно голяма” тъмна стая. Отляво има източник на светлина, която минава покрай вас и продължава напред (по своя вектор), т.е. вече ваше дясно. В плоското линейно безкрайно пространство няма как да дочакате светлинният лъч да се „завърне” към вас отдясно. Но фантастичните „червееви дупки” или реалните черни дупки огъват пространство-времето – и ако черните поглъщат всичко, то може пък червеевите да „пуснат” лъча в един континуум, чийто параметри изобщо не сте в състояние на предвидите. Каузалният детерминизъм постулира, че не можем да променим събитията във времето. Но дали е така?


Тази хипотетична тема, която маститите учени не признават, е експлоатирана интригуващо в сериала. Ала той най-вече изследва последствията. Не в здравословния смисъл – за организмите, за човешките същества; а за причинно-следствените обрати и проявилите се интерференции в обществените отношения. Картината с версията на режисьора Баран Бо Одар е твърде реалистична – особено в малкото градче, с малките му хорица, грешните родителски тела и отчуждаващите се от семействата си младежи. И пак за разлика от време-пространството на „странните неща”, тук се пуши трева, сексът не е табу. Е, тези ученици са по-големи от онези там.
Ще се съглася с други ревюта от Мрежата, че в „тъмното” играят тинейджъри, но филмът е с послания за възрастните. Чак някъде в 8-и епизод един от героите изразява посланието ясно и въпреки любопитството за познание. Важно е „утре” и „вчера”, но по-важни са постъпките ти, стореното и нестореното днес, тук и сега. Когато някой (с „помощта” на авария в местната АЕЦ и машина, сглобена от часовникар) открие техническата възможност да пътува назад или напред във времето (макар и само с 33 години), какво би направил. И как действието му ще промени градчето, хората, щастието или нещастието им? Не е ли доста по-възбуждащо от научно-клерикалното противоборство: Бог или Еволюцията? Точно това изследване се крие в „тъмнината” на сериала. О, да: има и пастор – от тъмната страна, има и корумпиран директор на ядрена мощност. Има смахнати и аутисти, смели и страхливи. Млади или възрастни – те едновременно са и пеперуди и хора. И не са подготвени за парадокса, че и бъдещето променя миналото. И някаква предопределеност има, тя е извън познанията и усилията на героите.

В онзи мой „особен поглед” върху филма за „странните неща” опитах да обясня и защо младежите (персонажите им) някак ме дразнят. Усетих същото и в „тъмното” сега. Давам си сметка, че възпитание, култура, традиции и (моята любима) „манталитетна обремененост” различават тинейджърията от източно-европейските славянски земи и по-западните им връстници. Вече си мисля, че това е един от ефектите за въздействие в тъмната история, и то успешно проявяващ се. Има моменти, когато ме беше яд, че нямам телевизора на Семейство Мейзга (отделна дълга тема; виж в Интернет), за да се пресегна и да перна някой от хлапаците зад врата. Но те играят добре. Много истински са и изобщо правят всичко в „тъмното” да изглежда много по-мрачно, изгубено, мистично и обречено. Обобщаващо: филмът си струва и на прага на новия втори сезон, сега му е времето да го намерите и се оставите да ви отнесе мракът.

За възможностите за гледане (понеже вече минах по „тоя път”): ако не се справяте с немски/английски, очакват ви неволи. В българския "превод" ще потънете като в машинен речник. В двете полу-идентични места за торенти няма да го намерите. Няма го и в „Арена”. Още по-лошото е, че няма и български субтитри. Има едно кътче за онлайн сериали, където май единствено може да бъде открит (става дума за родни сайтове) – и там субтитрите ги има, но преводът е по-машинен и от Гугъловия. Явно у нас през миналата 2018-а само са писали за „Дарк”, но никой не е прозрял да го осигури. Ще видим как ще е с втория сезон.
(Да не забравя: почитаеми БГ-критици, дето английският ви е вече като майчин – този сериал е немскоезичен, тъй че Джонас и Уинден/Уиндън са си Йонас и Винден…)

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !