Вече е ясна, макар и неокончателна, с потенциал за важни допълнения (като блудния син Ларс фон Триер), официалната селекция на Кан′2018. Предложените рекордни 1906 заглавия говорят за това, че киното е „в добро здраве и оцелява в една аудиовизуална цивилизация, която вече не е същата от времето когато се е родило или само от 20 години насам”.

С тези думи артистичният директор Тиери Фремо откри вчера пресконференцията и огласи волята на фестивала за поколенческо обновление. От изгледаните огромен брой филми 18 влизат в конкурса за „Златната палма”, а 15 в не по-малко престижната програма „Особен поглед”. Да припомним, че миналата година България беше там с цели 2 заглавия: „Посоки” на Стефан Командарев и „Уестърн” на Валеска Гризбах, в който имахме само копродуцентско участие.

Завесата на най-големия фестивал в света се повдигна и най-после сложи край на убийствения съспенс от очакването на избраните. Защото по традиция от месеци организаторите провеждат интензивни задкулисни пазарлъци, а журналистите слухтят из мрежата, правят залози и предвиждания - кой от големите е готов с нов филм, кой е в постпродукция, кой от „абонатите” е на линия с пореден шедьовър.

Досега бяха известни само председателите на голямото жури Кейт Бланшет и на „Особен поглед” – Бенисио дел Торо. Беше разкрит и филмът, който ще открие фестивала (но и ще се бори за Палмата) – „Всички го знаят” на иранеца Ашгар Фархади, с Пенелопе Крус и Хавиер Бардем, както и няколко заглавия извън конкурса - най-новата серия от митичната сага „Соло - история от Междузвездни войни” за младежките години на Хан Соло и „2001: Космическа одисея” (1968) на Кубрик, по повод 50 години от създаването на култовия филм, който ще бъде прожектиран от брилянтно реставрирано копие на лента в секцията „Кан Класик”.

Преди конкретните имена и филми, нека видим тенденцията, а тя е желание за промяна на всички нива. Разбира се, не революционно, а като начало с малки стъпки. Първото е забраната на селфита на червения килим. Те създават огромна суматоха и това е „непочтително”, според президента Пиер Лескюр, а според Тиери Фремо за забраната на това „смешно и гротескно” нещо има две причини – техническа, понеже се забавя трафикът на кортежите с автори и гости (2200 души за гала прожекция, някои падащи по стълбите и т.н.) и по-философска – тривиализира се величието на Кан. „В Кан идваш да гледаш, а не да се гледаш” – казва Фремо…

Продължава на стр. 2