Културата като боксов мач

Венци Мицов
11 май 2020 в 12:35 | 4639 |0

„Сгреших и дължа извинение на премиера и на обществото за избора, който му дадох..."

Тези думи на председателя на комисията по култура в 44-то НС и бивш министър на културата Вежди Рашидов избухнаха като бомба вчера в ефира на обществената телевизия БНТ.

На въпроса на водещия това думи по отношение на настоящия министър Боил Банов ли са, Рашидов продължи: „Няма да го кажа направо. Искам да имам някаква хигиена. Направих грешка и съжалявам за това. Душата ми не приема това, което се случва сега. Дълбоко вярвах в хората, но нещата се разминават."

Така дебатът за култура отново излезе рязко от коловоза, който обикновено заема (десета глуха, втори черен коловоз) и влезе в добрата стара ниша на махленския медиен кютек между два субекта.

Рашидов vs Банов.
Създателя vs ученика.

В тая джедайска битка със светлинни мечове, скубане на коси и щипане по меките части победител надали ще има. Но загубилите ще са много.

Рунд 1: Защо говорим за култура само когато стане скандал

Мога да ви припомня около шест-седем случая, в които медиите масово са се интересували от култура в последните няколко години.

Дори съм ги запомнил и сега ще ви ги изредя.

1. Министър Рашидов си изпуска нервите по повод един фейсбук текст. Статус на българския хоров певец Георги Петров разказа, че на певците, част от българската програма по представянето в Лувъра на Тракийското златно съкровище, са били дадени по 70 лева дневно командировъчни. "Да му дам още 100 лева" - изригна министър Рашидов в ефир и с това културата трайно влезе в медиите за около седмица. Проведе се и рехав протест пред МК, на който културните дейци се брояха на пръстите на двете ми ръце, а преобладаващи бяха представители на различни политически партии от извънпарламентарната опозиция.

2. Един клет депутат от ГЕРБ, чието име не си струва да споменаваме, внесе в деловодството на парламента законопроект, който, ако се бе превърнал в закон, щеше да преобърне операта с главата надолу. Според законопроекта всяка опера у нас трябваше да се пее преведена на български, докато на екрани върви оригиналното ѝ либрето на италиански или немски примерно (по принцип в цял свят се прави точно обратното). Това бе тема за няколко дни.

3. Читалището в Шипка се руши. Банов казва - "Нищо не може да се направи", позовавайки се на особената собственост, гласувана от Общинския съвет в Казанлък.

4. "Ало, Банов съм" - без коментар. Тук нямаше никакъв дебат, просто се сетихме, че има министерство на културата, доколкото това може да се брои за нещо положително.

5. Забравихме - тютюневият склад в Пловдив, Царските конюшни в София - все подпалени от невинен клошар. "Много е трудна процедурата по обявяване на тези сгради за паметници на културата" - бе отговорът от страна на МК.

6. Скандал в музикалното училище. Банов уволнява директорката на НМУ "Л.Пипков" в София със... статус в социалните мрежи в събота. В понеделник се отмята от статуса си.

7. Скандал заради Лувъра - БАН и Светият синод се противопоставят на предстояща българска изложба там заради идеята православни икони да бъдат поставени в департамент „Ислямско изкуство”.

Може би пропускам нещо дребно, но по-скоро май съм обхванал почти всички случаи, в които ресорът "култура" се появи в общественото пространство и предизвика няколкодневен интерес.

И не, не говорехме особено много за култура, по-скоро коментирахме ситуацията като на футболен мач - "Тоя как го изтреска", "Оня как му отговори". А ситуацията в културата си остана такава, каквато си я знаем.

Рунд 2: Културата като национален приоритет

Не са заблуждавайте.

Културата никога не е била и няма да бъде национален приоритет. Ако тя беше такъв, едва ли щяхме да говорим за нея предимно в минало време.

Впрочем какво се случва в културата по принцип?

Имаме държавни културни институти. Имаме общински.

Те са на бюджети. Държавните са на делегирани бюджети, при които държавата дофинансира цената на всеки продаден билет. Но с таван от 1000 продадени билета до 20 лева цена на билета.

Методологията е сложна, опитва се да произведе някакъв баланс в този странен микс между социализъм и пазарна икономика. Тоест - да направи все пак така, че културните институти да не се впуснат да правят само халтура с цел да пълнят повече салоните си и да имат по-високи приходи.

При общинските културни институти имаме фиксиран от общините бюджет. Там методологията отсъства, защото те, институтите, са на директна издръжка от общините. И в някои общини те първи дават фира, когато се случи нещо непредвидено. Например - кюстендилският театър само преди няколко седмици съкрати цялата си театрална трупа, защото общината не можела да си я позволи в условия на извънредно положение. С обещанието, че "когато това свърши", ще ги назначат отново.

Още в началото на извънредното положение стана ясно, че културата е нещо, което първо бива разпуснато, а последно получава решение за себе си. И то какво решение. Не решение, а две неработещи мерки накуп.

Дали това е изненада? Едва ли. У нас битува мнението, че културата е нещо като екстрите за автобомил - може с тях, но може и без тях.

И това отношение на държавата не е от днес или от вчера. Това е насложено от десетки години обществено мнение, на базата на което се и управлява нашата култура.

"Дай им на тия там някой лев, да ми се махнат от главата" - това изречение може съвсем точно да охарактеризира цялата концепция на държавата спрямо културата.

Има и още нещо. Всяка година бюджетът за култура у нас е все един и същ - около 0,4 до 0,5 процента от БВП. С което се нареждаме на опашката (за справка бившата социалистическа Унгария например заделя 1 процент от своето БВП за култура).

Не че парите могат да направят шедьоврите, защото я има и тая теза - "нищо не правите, само искате пари". Но поне с малко повече пари може да има такива заплати в сектора, които да позволят на заетите хора там да не мислят за оцеляването си, работейки и втора работа, а само за това, с което се занимават от деца и са жертвали всичко - да свирят, да рисуват, да играят и да режисират.

Защото, когато културата е национален приоритет, то покрай нея се развиват и други отрасли. Например туризъм. Културен туризъм, при който таргетът е съвсем друг - не оня, който идва, за да се напива безпаметно на Слънчака всяко лято.

Рунд 3: Културата като стратегия

Имаме ли културна стратегия?

Ако имахме такава, щяхме да знаем какво да правим.

Например - стратегията ни е в следващите 20 години да се откажем от големите гръмки проекти (например - да спрем с безумия като откриването на Пловдив - културна столица на Европа миналата година за над милион) и да се насочим към периферията - инвестираме в провинцията, в малките населени места, изсипваме огромен ресурс с цел да възпитаваме публики. От читалищата през училищата с профил "изкуство". Така след 20 години ще имаме възпитани естетически критерии у хората.

В тази стратегия са включени и училищата и преподаването на изкуствата там. То е остаряло, лишено от база, да не говорим, че в много училища в часовете по музика учениците си решават домашните по математика.

Само преди няколко години, по времето на първия или втория (не помня точно) мандат на ГЕРБ, беше предложено децата в часовете по музика да учат... само белите клавиши на пианото. За да разберете какво точно е това гениално нововъведение, ще ви кажа, че това е все едно да учиш само съгласните букви, изучавайки български език.

После имаше и друга идея - в някои години да се учи музика и изобразително изкуство, после да спре да се учи, а после пак да се учи.

Изобщо - стратегия ум да му зайде на човек.

Разбира се, можем да имаме и стратегия номер 2 - да инвестираме в центъра. Да строим нови, големи и модерни концертни зали, да инвестираме в галерии (столичната галерия например вече е изчерпала хранилищата си и съхранява някои от творбите си на други общински места).

Това също е стратегия, тя също има своите достойнства.

Но ние нямаме нито една от стратегиите. Защото, вместо да направим някакъв стратегически документ, ние правим всичко на парче. И се опитваме да кърпим дупки.

Не че не е имало опити да се пишат стратегии. Имало е. Но винаги не се получава. Защо? Защото министерството контактува само с определени хора. И тези хора, в голямата си част, са представители на различни НПО-та и на гилдията, но са само едни и същи и никога не се канят други.

Рунд 4: Културата и организациите

Връщаме се на актуалния скандал - Рашидов vs Банов.

След като вчера стана ясно, че падуан Банов вече не се ползва от доверието на джедай Рашидов, всички си дадохме сметка, че е напълно възможно Банов да бъде отзован и на негово място да се появи някой друг...

Например някой, който беше и преди това. Или негов човек.

И изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, многобройно количество организации, НПО-та и културтрегери изскочиха с декларация.

В тази декларация се казваше следното - "Ние преговаряме с Банов, тъкмо сме договорили различни неща за културата, а сега искате да го махнете! Категорично сме против!".

И тази декларация донякъде е резонна. Но само донякъде. Защото за времето, в което Банов е министър, стана ясно, че нито някой може да се договори с МК, нито МК има достатъчна смелост да извоюва това, което се полага на родната култура.

Нещо повече - същите "преговарящи" от името на цялата културна гилдия "договориха" и предишните мерки на МК, които се оказаха не точно мерки, а някакъв вид, хайде да не казвам подигравка, но дружеско потупване по дясното рамо и тарикатско намигване с око.

Днес гилдията е разединена. Но тя винаги е била разединена. И донякъде уплашена. В академичните среди и в културните изобщо не е много cool да се бунтуваш. Може, ама после изпадаш в немилост. Пребройте колко културни дейци бяха на последните два уж големи протеста, свързани с културата. Аз бях на един от тях, през 2015 година (виж по-горе). Там едва ли имаше повече от 10-15 души културни дейци.

В този рунд победителят не е ясен. Но е ясен победеният. С нокаут всеки път този рунд губи целият сектор.

Рунд 5: ...И победителят е...

Днес в 14 часа Боил Банов ще дава пресконференция. На нея той ще обяви нови мерки за културата у нас.

Предполагам, че тези нови мерки са програмите на Национален фонд Култура. Според това, което чувам, ще има по 300 000 лева в различни програми - музика, танц, сценични изкуства, при 35 процента признати административни разходи.

С това настоящият министър ще се опита да парира вчерашния удар, дошъл от бившия му началник Рашидов.

Не, тези програми няма да решат проблемите на гилдията, нито ще я спасят от това, което я чака, ако една от хипотезите - за едногодишно затваряне на част от културния живот - се сбъдне. Но ще нанесе ответен удар. Като на боксов мач.

А после - после ще чакаме. Ще чакаме да видим как отново едни неща или не се случват, или се случват, ама не за всички.

Финален гонг

Опитвам се да ви говоря за култура като за нещо друго. Забелязвате, предполагам.

Правя го, защото у нас за култура в истинската същност на тази дума вече не се говори. Говорим само за скандали, за драми, за опело, но не и за стратегии, визии, концепции и цялостни решение.

Например - колко от парите, отпуснати от ЕС, ще дойдат у нас за култура. Защото ЕС вече се произнесе ясно - културата е един от петте европейски сектора, които на практика понесоха най-тежкия възможен удар.

Все още не знаем и друго - колко са хората, заети в независимия културен сектор? Защото те не са 2200, както твърдеше министър Банов.

Впрочем, по данни на директора на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева, над 80 хиляди са заетите в частни и неправителствени организации, а в културните и творчески индустрии и културния туризъм са над 20 хиляди.

Къде и как се разминават тези данни - това може да каже само управлението на страната и това е негово изконно задължение.

В боксовия мач между Рашидов и Банов аз лично не бих застанал от ничия страна. 

И на двамата, както и на предшествениците им, дължим някои много характерни неща:

- твърде малкия процент пари за култура спрямо БВП-то ни;

- липсата на визия и стратегия за бъдещето;

- най-недъгавия закон за меценатството, създаван някога на белия свят;

- липсата на достойно заплащане в голяма част от културния сектор.

Но най-вече на всичките ни културни министри "дължим" това, че винаги и във всяка ситуация държавата се подиграва с културата.

И това се случва поради факта, че културните министри не държат достатъчно на сектора, който управляват. И не подават оставка в знак на несъгласие с финансовите си министри или с премиерите си.

Аз лично в този мач няма да участвам. В битката Рашидов срещу Банов победен отново ще съм и аз. Както и всички колеги, които имат това нещастие да са хора, занимаващи се с изкуство.

Единственият боксов мач, в който бих участвал е - цялата култура срещу цялото управление.

Мач за глобална победа. След който управлението никога повече няма да си позволи да се отнася с културата сякаш е нещо, което може да се купи за 12 стотинки... без ДДС.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !