"Квадрат 500" започна инициатива за обогатяване на колекцията от творби на изкуството, като първа в списъка се нареди скулптурата на Валентин Старчев "Жертвоприношение" от 2014 г., съобщи "Дневник".

Творбата на автора на паметника "1300 години България" е вдъхновена от библейския сюжет за Авраам и сина му Исак. Тя бе представена днес по време на деня за отворени врати в галерията от директорката ѝ Слава Иванова и от Старчев.

Статуята ще остане там за дълъг период от време, като ръководството на музея се надява да я закупи в близко бъдеще.

Иванова специално е благодарила на "добрата воля на художника" за това, че ще му излагат и в бъдеще закупят произведението. Изкуствоведката се надява това да е първата от много бъдещи откупки на "Квадрат"-а.

"Световна практика е музеите да представят гостуващи творби и да инициират дарителски кампании за тяхното закупуване. Правим малки крачки в тази посока и се надяваме с ваша помощ да преодолеем негативизма, който съпътства всяка нова инициатива", обясни Иванова и даде за пример "Жертвоприношение".

Тя коментира и спорния монумент пред НДК, който според нея задължително трябва да остане на мястото си, тъй като "въпросът не е кой го харесва и кой не, въпросът е юридически", както каза Старчев, който все още обжалва в съда махането на творбата си.

Идеята първото произведение на "модерното" изкуство в България, което да бъде закупено от държавата от десетки години насам, да бъде именно на един от най-ярките представители на изкуството от годините на социализма в нашата страна, е меко казано интересно, а някои хора даже го определят като притеснително. То със сигурност обаче може да бъде обвинено в конфликт на интереси.

Това е така, тъй като Валентин Старчев беше един от членовете на работнато група, който трябваше да изготви концепцията на новия музей заедно с други артисти и изкуствоведи. Концепция, която остана в тайна от обществото въпреки многобройните опити на OFFNews и художници са се доберат до нея.

Старчев освен това е и близък приятел с председателя на тази група и галеникът на социалистическата власт и Тодор Живков - акад. Светлин Русев. Русев беше изцяло оттговорен за подредбата на експозицията в новия музей, а в момента е и председател на художествения съвет на галерията, който взима решения от типа на какво ще се купува и на кого... Неговата дъщеря пък - случайно или не - е директор на музея в криптата на "Св. Александър Невски", един от филиалите на Националната галерия.

Директорът на "Квадрат 500", Слава Иванова, която спечели конкурса за поста в борба сама със себе си и която започна чистка на неудобните за нея служители, също не се познава от вчера с Русев и Старчев, като по непотвърдена информация освен приятелство с двамата художници я свързва и силна зависимост от Русев, който и до ден днешен остава една от най-влиятелните фигури в българските художествени сред.

Двамата артисти бяха обвинени от Петко Дурмана, един от членовете на работната група, в тотален непрофесионализъм, непознаване на изкуството, и категорично заяви, че Русев иска да пренапише историята на българското изкуство от времето на комунизма, като обяви някои от авторите му - сред които той самият и Старчев, не за тоталитарни, а за съвременни творци и дори дисиденти.

Подобно нещо наистина се забелязва в последно време, където Старчев и Русев се представят по изложби като съвременни творци, премълчавайки или перифразирайки своето тоталитарно творческо минало. А идеята за откупката на произведението на автора на "1300 години България" като едно от първите нови неща, които ще влязат в Националната ни галерия, освен с чисто финансовите си облаги за автора, е ясен знак в какво положение и в коя година се намира изобразителното изкуство в България през 2015 г.

Още по темата

09/07/2015

Култура

Директорката на "Квадрат 500" чисти и заплашва неудобни служители

25/05/2015

Култура

Откриха „Квадрат 500“: Недовършен и със стари картини (галерия)

24/04/2015

Интервю

Дурмана: Какво няма да бъде "Квадрат 500" (III част)

19/04/2015

Интервю

Петко Дурмана: "Квадрат 500" подменя комунистическата история (II част)