Какво очаква българската култура в условията на отминаващата вече епидемия от COVID-19?

И какво научихме от кризата?

Това са въпроси, които си задаваме всеки ден, особено в светлината на постоянните неясноти, касаещи ту климатизацията в концертните и театралните зали, ту броя зрители и броя участници в културните събития, ту енигматичните мерки, взети със закъснение от Министерство на културата.

Доц. д-р Момчил Георгиев е програмен координатор на „Софийски музикални седмици“ и генерален секретар на Българската асоциация на работодателите в областта на културата.

Разговорът ни обхваща различни теми, всяка от които важна за културата и пътят, който тепърва трябва да извървим, отново като че ли започвайки от нулата.

Да започнем със Софийски музикални седмици. Фестивалът трябваше да се състои сега. Ще го има ли и какви ще са промените в програмата?

Фестивалът „Софийски музикални седмици“ трябваше да стартира на 23 май, в навечерието на деня на Кирил и Методий, и да продължи до края на юни – пет седмици. Поради обстановката у нас той бе преместен и ще се състои през септември – между 5 и 30, като се надяваме на най-благоприятно положение по отношение на залите на закрито, но имаме и лятна програма и събития, които са на открито и които, предполагам, ще бъдат реализирани през юли и август, а част от тях и септември. Събитията са предвидени да се случат в Ларгото, в парка на Военната академия, около НДК. Остава да се преформатират.

Бихте ли издали някои от събитията специално за читателите на OFFNews? И имаше ли предвидени концерти, които сега, поради промените, няма да могат да се случат?

Някои от концертите все още са проблематични от гледна точка на пътуванията на българи, които живеят в чужбина – Пламена Мангова, Марио Хосен, Иван Дончев, Александър Хинчев. Имаме артисти от Япония, Турция, Люксембург, Австрия, Германия, които също ще зависят в голяма степен от карантинните условия и условията за полети.

По отношение на програмата фестивалът както винаги ще остане верен на своята мисия и визия да подпомага младите хора. Да има много премиери, да има нова българска музика. Отново ще има специално написани неща за фестивала – музика от Васил Казанджиев, Георги Арнаудов, Румен Бояджиев – син, Йордан Гошев, Стоян Бабеков. Ще има възпоменание за композитора Кирил Илиевски. Ще има повече камерна музика съобразно условията...

Новото нормално...

Аз съм против това „новото нормално“, желанието ми е да се върнем към напълно нормалното...

В последните месеци културата на практика спря да функционира. Какво да очакваме сега, в светлината на лекото „разхлабване на примката“ – бум на посещаемост на културни събития, страх от посещения или тотална промяна на традиционните концерти, спектакли, изложби, фестивали?

Не бих казал, че културата спря да функционира. Просто тя се укри във виртуалното пространство и оттам подхранваше нашата самоизолация. Слава богу, имаше достатъчно „материал“, който да бъде излъчван онлайн – концерти, спектакли, виртуални разходки из галерии, откъси от проведени фестивали. С отпускането на мерките хората се чувстват като „отвързани“ и задоволяват своя глад – за ресторанти, спортни площадки, разходки и т.н.

Подобен контингент ще имаме и в областта на културата. Но не бива да забравяме, че навсякъде по света аудиторията е застаряваща, включително и у нас. И тук има фактори, които е много важно да бъдат преодолени, когато говорим за аудиторията – тя трябва да се чувства комфортно и сигурно. За първи път аудиторията трябва да се чувства сигурно в салона и от предлаганите от него условия – осветление, климатизация, отопление. Аудиторията трябва да е сигурна, че няма да рискува своето здраве. В този смисъл, трябва да бъдат взети адекватни мерки и за публиката, и за артистите.

В един свой пост нашият номиниран за Оскар художник Тео Ушев изрази опасение, че безплатното излъчване на концерти и спектакли ще промени нагласата на хората, които ще възприемат културата за даденост, при това безплатна даденост. Какво мислите за парадокса „десоциализиран оркестър“? Подобни експерименти няма ли да ни приучат на неправилни навици по отношение на класическата музика?

Много голяма част от културните индустрии в момента предлагат много „свободни“ и безплатни неща за публиката. Илюзия е, че дори в страни като Англия или Съединените щати всичко е чисто комерсиално. Голяма част от продукцията там е безплатна - концерти на открито, в паркове, социални концерти.

Това „безплатно“ трябва да има кой да го плати обаче. В случая, когато говорим за излизане от кризата, трябва да бъдат повече безплатните прояви, концертите в училища, в детски градини, за да извадим хората от виртуалното и да ги върнем в реалността.

Какво научихме от кризата? Какви проблеми на културата у нас „лъснаха“, провокирани от катализатора „пандемия“?

Хроничното недофинансиране на културата е ясно като система у нас. То е на остатъчен принцип, но това важи и за другите социални сфери, защото в квазипазарни условия работят и здравеопазването, и образованието, и културата. Методиката на Министерството на културата за сценичните изкуства според мен при всички случаи ще бъде преосмислена. Именно недостатъците там лъснаха във време на криза, когато се показа каква е ролята на държавата, на субсидията, на подкрепата, особено на независимите артисти.

Продължава на 2 стр.