Четвъртият епизод от документалната поредица „Нашите пълководци“ на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“ представя историята на Даниел Николаев - офицерът, който ръководи военните сили, които на 5 срещу 6 септември осъществяват Съединението. Данаил Николаев е първият, който в Пловдив извиква „Да живее Съединението! Да живее княз Александър!“ и „магията“ се случва, при това без съпротива.

Той е роден през 1852 г. в Болград, Бесарабия, по онова време в Русия. Като младеж постъпва в Одеското военно училище, иска да се включи в четата на Христо Ботев, участва в Сръбско-турската война от 1876 г. и е един от първите, които през април 1877 г. се записват в Българското опълчение. Неговият командир ген. Столетов заявява пред опълченците: „Вам Бог заповядва да бъдете герои!“ и Данаил Николаев не го разочарова. Той се сражава при Стара Загора и Шипка, а при Шейново е пръв на най-опасния турски редут, където е ранен. Лично руският император Александър ІІ го награждава.

След Руско-турската война Николаев става офицер в милицията на Източна Румелия, бързо израства в йерархията, а куриозното е, че османският султан, срещу когото се е сражавал във вече две войни, го произвежда в чин майор.
През лятото на 1885 г. става ясно, че единствено войската може да осъществи Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Затова Захари Стоянов търси помощ от Николаев, като направо му заявява: „Бай Николаев, в глуха линия сме изпаднали.“

Младият офицер е назначен за главнокомандващ на войските в Източна Румелия, защото Съединението трябва да бъде защитено. Следват денонощия на трескав труд за главнокомандващия. Той изработва план за защита на южната граница и съсредоточава войските там. Ударът срещу съединена България обаче идва от съвсем друга посока. Започва Сръбско-българската война.

Николаев изпраща всички свои войски към Сливница и след героичен поход от юг те пристигат в най-нужния момент. Самият подполковник получава от княза командването на българските сили и ги води към победи при Драгоман, Цариброд и Пирот. Неслучайно е първият награден от княз Александър І с военен орден „За храброст“ и е произведен в чин полковник.

Войната свършва, но армията се политизира и много офицери – доскорошни приятели и колеги, се оказват непримирими противници. Вече изявил се като русофоб, Николаев не приема детронирането на княз Александър І през 1886 г. Той е назначен за военен министър в правителството на русофобите и започва разправа с превратаджиите. За русофилите, които се бунтуват в Русе и Силистра, заповядва: „Щом осъдите някого, разстрелвайте го незабавно.“ Така Николаев носи отговорност за смъртта на довчерашни свои другари като Олимпий Панов, Димитър Филов, Атанас Узунов и др., но ги разглежда единствено като „предатели на Отечеството“.

Само във връщането на Александър І Николаев вижда изход от държавната криза. Това обаче е невъзможно, а и го изправя срещу регента Стамболов. Последният успява да се наложи, военният министър е отстранен, а за княз на България е избран Фердинанд. Какво предприема Николаев – вижте във видеото.

Документалният филм за Данаил Николаев е част от образователния проект „Нашите пълководци“ - документална образователна поредица, която включва 10 късометражни филма. Всеки един от епизодите е посветен на конкретна историческа личност, участвала във войните в периода 1885-1944 г. (Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа, Първа и Втора световна война). На фокус са личности, чиито имена не са така често споменавани, лицата на полузабравени пълководци, които стоят зад някои от най-съдбоносните за България битки. Целта на инициативата е да провокира интереса към родното минало и да направи учебните часове по история по-атрактивни и вълнуващи.