„Когато порасна, искам да помогна, щото България да се отърве от поробителите и хората там, да живеят свободно, както тук!“, заявява ученикът Георги Тодоров, който е роден в Бесарабия през 1858 г., но е възпитаван в обич към една далечна и родна земя. Той попада под прожекторите в петия епизод от късометражната анимационно-документална поредица „Нашите пълководци“ на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“.

Тодоров е български военен, участвал в Руско-турската война като опълченец и в последвалите четири войни за национално обединение. Завършва първия випуск на Военното училище в София, след което постъпва и в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Прекъсва, за да се включи в Сръбско-българската война. По време на Балканската и Междусъзническата войни ръководи Седма рилска дивизия, участвала в ключови сражения като това при Булаир и Калиманци.

През Първата световна война вече е командир на II българска армия, а през 1917 година и на III. В края на войната, поради заболяване на Никола Жеков, е избран за главнокомандващ на цялата Действаща армия.
Като капитан по време на Сръбско-българската война е назначен за командир на Летящия отряд, съставен от необучени запасняци и доброволци. Още на 4 ноември атакува сърбите при Кула, с което ги изненадва и спечелва време за укрепването на Видин. За действията си е награден с орден „За храброст“.

Около преврата срещу княз Александър І през 1886 г. Тодоров е арестуван първо от русофилите, а след това от русофобите. Тези събития го отвращават от политиката и когато по-късно е канен да стане военен министър, той отказва с аргумента „Аз съм роден за войник!“

Става командир на полк, после на бригада, расте и в чин. През 1908 г., вече като генерал, застава начело на Седма Рилска дивизия. При започването на Балканската война, крайната цел на дивизията е да превземе Солун. Към щаба на ген. Тодоров се зачислени престолонаследникът Борис и брат му Кирил. За кратко време, след ожесточени боеве, дивизията изпълнява задачата си и влиза в Солун.

Седма Рилска дивизия е прехвърлена в Източна Тракия, на Галиполи, където при Булаир през януари 1913 г. турците яростно настъпват. Гъста мъгла не прави услуга на българите и им пречи да забележат атакуващите. Ген. Тодоров хвърля в боя всички – санитари, обозни, писари, а накрая – и себе си. Когато вижда отстъпващи свои войници, той кротко им показва пътя към позицията: „Навярно сте се заблудили, юнаци, в мъглата. Да отидем заедно. Днес всички трябва да умрем, но да не допуснем турците в нашите окопи.“ Постигната е гръмка победа, а Булаир остава светло име в българската история.

През май 1913 г. Седма Рилска дивизия е прехвърлена в Македония, където при Калиманци на 4 юли е атакувана от многоброен противник. Как ген. Тодоров удържа на яростните атаки, вижте в петия епизод на „Нашите пълководци“: