С награди от Кан, Лондон и Европейската филмова академия, с номинация за „Златен глобус” за чуждоезичен филм и сред деветте филма преди обявяване на номинациите за чуждоезичен „Оскар”, „Нeлюбов” ще се срещне през март с българските киномани по време на 22-рото издание на София филм фест.

Режисьорът Андрей Звягинцев e творец, в чиято филмография не присъстват компромиси. С премиера на негов филм би се гордял всеки от най-важните кинофоруми в света, но тази привилегия до момента са имали най-старият и най-авторитетният – Венеция (премиера на дебютния му филм „Завръщане”) и Кан (четирите му последващи творби).

Колекцията на Звягинцев от престижни награди и номинации е уникална и впечатляваща – над 100 за 14 години.

„Левиатан” беше отличен за сценария си в Кан 2014, „Елена” получи Специалната награда на журито в „Особен поглед” – Кан 2011, „Изгнание” спечели наградата за най-добър актьор в Кан 2007, а „Завръщане” беше удостоен със „Златен лъв” (и още четири награди) във Венеция 2003.

„Нелюбов” („Нелюбовь/Loveless”) беше представен в конкурсната програма на Кан 2017 и в едно от хвалебствените ревюта по адрес на филма се открива следната характеристика: „тежък филм с гаргантюанско влияние и ефект, смел и ужасяващ коментар върху същността на цяла една нация”.

„Нелюбов” разказва за жестокия развод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, усещане за безизходица и взаимни обвинения. Всеки от тях има свой нов живот и са нетърпеливи да започнат на чисто, дори това да означава да изоставят своя 12-годишен син Альоша. След като става свидетел на един от скандалите на родителите си, Альоша изчезва.

Главните роли във филма са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което преминава през сериозна криза. Раздялата им е ужасяваща най-малкото поради факта, че никой от двамата няма желание да вземе 12-годишния им син Альоша. След изчезването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия. Отчайващата липса на любов е един от вечните проблеми на човешкото съществуване, ала руските творци съумяват особено умело да уловят важните елементи – и да ги пресъздадат в образи.