Нобелови награди за литература се присъждат на Олга Токарчук и Петер Хандке

ОFFNews
10 октомври 2019 в 14:25 | 1596 |0

След като наградата беше отложена миналата година, заради скандал, днес бяха връчени двe Нобелови награди за литература. Носителите на най-престижното отличие са Олга Токарчук (2018) и Петер Хандке (2019). 

Олга Токарчук е родена през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство. Автор е на романи, книги с разкази, новели, есета, сборник с поеми. Става популярна с отличителния си „митичен“ тон на писане. Най-успешната ѝ книга безспорно е романът „Правек и други времена“ (1996). „Правек и други времена“ е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Олга Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература. Романът е отличен пример за новата полска литература след 1989 г., противопоставяйки се на моралната преценка и показва забележителен дар на въображението с висока степен на художествена изтънченост.

Петер Хандке е роден на 16 декември 1942 г. в Грифен, в южната австрийска провинция Каринтия, която тогава е част от германския Трети райх. През 1948 г. постъпва в грифенското Народно училище, а през 1954 г. учи в католическата хуманитарна гимназия в Танценберг. В училищното списание „Факел“ публикува първите си литературни текстове. През 1959 г. се премества в Клагенфурт, за да продължи обучението си в местната хуманитарна гимназия, а през 1961 г., започва да следва право в университета в Грац. Петер Хандке е смятан за един от най-ярките представители на съвременната австрийска литература. Наред с изявите си в различни жанрове той създава и множество белетристични произведения, които му спечелват име на необикновен разказвач. Още през 1966 г. двадесет и четири годишният автор на романа „Стършелите“ привлича върху себе си вниманието на читателите и критиката. Следват повестите и романите „Страхът на вратаря при дузпа“ (1970), „Кратко писмо за дълга раздяла“ (1972), „Нещастие без ропот“, „Когато желанието още помагаше“, „Часът на истинското усещане“ и сред тях особено значимата повест „Левачката“.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !