На 19 ноември от 18.30ч. в Дом на киното актьорите от „А сега накъде?“ организират безплатна прожекция по повод 90-годишнината от рождението на Рангел Вълчанов и 30-годишнината от премиерата на филма. След прожекцията публиката ще има възможност да се срещне с екипа на филма.

"А сега накъде?" се ражда през 1988 г. по сценарий на Георги Данаилов и под режисурата на Рангел Вълчанов и печели четири награди: „Специалната награда“, (Варна, 1988), „Награда на критиката“, (Варна, 1988), „Наградата на УНИАТЕК“, (Карлови Вари, Чехословакия, 1988) и „Наградата на СИДАЛК“, (Карлови Вари, Чехословакия, 1988).

Филмът разказва за 26-ма кандидат-студенти на изпит по актьорско майсторство. Затворени в едно помещение и наблюдавани от невидима комисия, те се изправят пред редица изпитания, за да постигнат мечтата си. Имената им са заместени с номера, а достойнството - им с фикция за победа. Създаден в навечерието на промените през 1989 г., филмът е обявен за учебник по народопсихология, а фразата "А сега накъде?" става култова за всяка следваща стъпка към демокрацията.

Никому непознатите тогава актьори от ВИТИЗ (сега НАТФИЗ), днес са едни от най-големите имена на българските кино и театър - Георги Стайков, Михаил Билалов, Ани Вълчанова, Чочо Попйорданов, Николай Урумов, Албена Ставрева, Николай Ишков.

В Дома на киното ще бъдат голяма част от актьорите на „А сега накъде?“, решени да опровергаят думите на любимия си режисьор: „Човек се ражда сам и умира сам. През останалото време се опитва непрекъснато да доказва, че това не е вярно“. С обич, усмивка и благодарност ще си спомнят и разказват за един от най-великите български творци. 

Рангел Вълчанов (12 октомври 1928 – 30 септември 2013) е избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. 

Участвал е в над 20 български филма като актьор, сценарист е на 12, а режисьор на 33. Едни от най-емблематичните заглавия са: "Вълчицата" (1965), "С любов и нежност" (1978), "Лачените обувки на незнайния воин" (1979), "Закъде пътувате" (1986), "А сега накъде" (1988).

Наричат го българския Оскар Уайлд. Необятността на темите, които поставя; лекотата, с която заплита хумор и драма; дълбоко философският му поглед, сканиращ отвъд видимата реалност обаче го поставят извън всякакво рамкиране и статукво.