Първи фестивал на българската книга в Брюксел

Калин Терзийски | 22 май 2019 в 10:37 | 1514 |0

Както ни е добре известно: за да бъде признат някой български човек в България – той първо трябва да бъде признат в някоя от „сериозните страни”!

Не казвам „братските”, защото тоя ироничен израз вече е прекалено изтъркан. За да бъде оценен високо един български творец или състезател – той трябва първо да получи оценка от „истински авторитет”. Тоест – от някой неживеещ в България. Защо ли е така? Според мен всеки знае отговора: Защото ние „си се знаем”! И на всеки е известно как се оценяваме. Ах, как се оценяваме само: „Наш`те” момчета са все отличници, а чуждите – все двойкари.

И тъй като знаем, че оценяването в нашата роднина е винаги въпрос на хм... непотизъм (за да видите, че има и изтънчена дума за шуробаджанащината), ние търсим, чакаме и се надяваме на чудодейната и очистваща Оценка Отвън.

И ето в този смисъл да се прави българската култура навън и да се легитимират постиженията и навън - е някак много очистващо и извисяващо. Извисяващо над шурейските и баджанашките изпарения на домашната ни сливова култура.

И така: Първи фестивал на българската книга в Брюксел!

Иницииран не само и просто от институциите, а и от живеещите там българи. Поради причината, че в Брюксел живеят и работят стотици и хиляди българи, които четат, обичат и желаят Българската Книга. И организиран, за да покаже, че Българската Книга може да прескочи българските граници и да стигне даже до столицата; тоест – вече не е селянче, което е осъдено да мечтае за големия град, тичайки след своите твърде заети с регионалните си проблеми кози.

(Харесва ми да пиша Българската Книга с големи букви, както и да пиша имената на някои политици с малки.)

На този фестивал, който ще се проведе от 7 до 9 юни 2019 година в столицата (Брюксел!), ще участват големи български издателства, както и писателите Бета Наур, Христо Карастоянов, Ирина Папанчева, Здравка Евтимова, Димил Стоилов, Калина Янева, Емил Андреев, Мартин Ралчевски, Ценка Кунчева, Светлина Трифонова, Калин Терзийски и Деси Цветкова. Според мен – един интересен и добър избор.

Това са част от немалкото български писатели, които са превеждани на европейски езици.

Което ме подсеща за един друг възможен разговор, в който се говори за това: Как се случва така, че българската литература все пак достига до книжарниците на Останалия Свят – при това без помощта на Родната Партия и разни други такива хитри пинизи от едно време. Но този разговор ще оставя за някой друг път.

На фестивала, естествено, ще има щандове с много книги – на изброените и на много много други български писатели; ще има срещи с читатели, с чуждестранни издатели и журналисти. Така че едно добро дело - да се прави българска култура там, където ни гледат и светлите очи на безпристрастни европейци – е вече факт.

И дано това „излизане навън” ни даде вдъхновение за една по-смислена, по-доброжелателна и по-обективна самооценка.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !