В зоопарка нямаше по-хрисим от лъвчето Благой, макар и цар на животните. Види майка с дете на ръце, вземе й тежката пазарска чанта и я съпроводи. Срещне човек, който се е объркал из алеите, придружи го до търсения адрес. Даже котките безстрашно му пресичаха пътя, не се втурваше да ги гони и да си отмъщава...

Та този кротък Благой реши, че вече не ще да е цар – нито в гората, нито в джунглата или зоопарка. Накривят си шапката другите, на един мексиканска му отива, друг с каскетче се пъчи, а той с корона и не бива да я маха. Отидат приятелите му на плаж или в планината на екскурзия, лъвчето трябва да инспектира охраната, да приема особи. На маса седнат да се повеселят, от него чакат речи да произнася, да води светски разговор. А в училище, ах, в училище току му натякват: Ваше Величество, Вие сте пример за всички, вие трябва да се ожените за най-умната, най-красивата, най-възпитаната и най-най-най... Ако е за битки, Благой да е по-силен и хитър, ако е за мир, закони да измисля, да следи за спазването им, бюджета да връзва.

Добре, но какъв да бъде? Благой започна сериозно да обмисля какво би му отивало наистина. Премиер не му харесваше – хем ще ходи все с официални дрехи, хем околните ще му намират кусури. Капитан на фрегата звучеше чудесно, но ако му се наложи да плува? Лъвчето не обичаше прекомерни усилия. И за директор на вятърна електроцентрала не го теглеше, имаше си принципи и рядко се интересуваше откъде ще задуха, та да се завърти по въздушното течение. Пожарна команда би водил, но пък е опасно, ако си опърли прекрасната грива? И в артистичния свят не го влечеше – някой надут режисьор да му нарежда какво и как да казва. Затова реши: ще се пробва като домоуправител. После прибра короната и мантията в дрешника, купи си по-голяма тетрадка и куфарче с инструменти, току виж нещо излезе за спешен ремонт...

Стана Благой домоуправител и първата му работа беше да опише кой от обитателите къде домува, кои са му съседите, какви нужди е заявил, дължи ли такси. Проблемите личаха от пръв поглед: Кафявата мечка се ожали от безкрайните купони на пернатите квартиранти, населили дървото й. Нейната хралупка бе малка и удобна, но тишина нямаше от сутрин до среднощ, цвърчат синигери, косове, глухари и прочее. Мечката лете не спи, а при тези условия и зиме не я оставяше неврозата... Таралежа пък го бяха запокитили из едни камънаци, бодлив бил, бавно вършел работа, а претенциите си не отлагал и минута... Катеричката и Кълвачът се скарали люто, Лисицата надупчила най-хубавите алеи с фалшиви входове към жилището си, Жирафът се блъскал в горната греда на входната врата, не била предвидена за толкова възвишени обитатели. Слонът пропаднал в асансьора, свраките бърникали из пощенските кутии, а пеперудите кацали без ред и посока, макар че имало означения къде да хвъркат.

Няма да я караме така, рече си лъвчето и обеща да сложи всичко на място. Първо поговори с Мечката, та да не се дразни от купоните на хвъркатите. Ами и тя е била млада. На тях предложи да пеят до насита, но на сутринта да помогнат на бабата – едни ще я попощят, втори ще й покажат къде е скрила гърнето с мед, трети ще изчуруликат приспивна песен за следобедна отмора. Е, ако някой я почерпи с черници или зряла круша, тя няма да откаже.

С Таралежа беше лесно, намериха му ново жилище, с мъх и сухи листа, близко до ябълково дръвче. Разбира се, край поточе. Да може да си пийне студена вода, ако е уморен, да дремне на спокойствие, след като пренесе плодове, нали майстори чудни баници. На Таралежа хич не му беше лесно – колко бодли държеше на въоръжение и всичките здрави, лъснати до блясък, готови за труд и отбрана.

С асансьора не се зае Благой, а викна техници, те да подсилят въжетата, те да проверят здравината на кабинката. Когато всичко беше готово, покани Слона да опитат машината, беше се уплашил милият и не искаше да се връща вкъщи. А слон не можеш да го оставиш под открито небе точно когато времето се разваля. Ще настине, ще хване хрема, уши ще го заболят. Пък ако и в бивните го удари...

Работата с писмата беше хептен деликатна. Свраките дебнеха Гълъба с пощенската чанта и ха е пуснал съобщение на някакъв адрес, веднага си навираха човките в кутията да изчоплят интрига. Клюките хич не харесваха на Благой и той поръча на пощальона да разнася писма и телеграми срещу параф на получателя. А на свраките напомни: който чете чужда кореспонденция, ще дочака и неговата да се търкаля по ливадата. В началото не го разбраха и зацвърчаха недоволно над куп рекламни материали за сирена и торти, после решиха да опитат продукцията на новооткритата сладкарница и дружно прелетяха там. Дали почерпката им се услади, или друго привлече вниманието им, но оттогава май не са бърникали по чужди пощи. Та Антилопата показва снимки, изпратени й от американска леля, а Папагалът се хвали сред приятели с учебните успехи на внука си. Само Костенурката бе по-сдържана, чакаше да мине повече време и да е сигурна, че свраките наистина са преборили любопитството си.

Нямаше как лъвчето Благой да не е доволно. Покрай големите задачи бе поправил водопровода в банята на Крокодила и бе усилил климатика на пингвините. Ремонтите по алеите бяха приключили, на половината от входовете към лисичата дупка имаше знак: влизането забранено. Няколко щрауса се радваха на пясъка, останал от новите пътни настилки, а пеперудите се захванаха да нашарят по-артистично беседката за посетители. Само за конфликта на Кълвача и Катеричката Благой не знаеше как да постъпи, но не се отказа от намерението да ги сдобри.

Кълвачът чукаше по цял ден на дървото, в което живееше и Катеричката. Е, да, неговата работа бе да чисти кората на растенията от вредители. Затова шумът беше по-малкото зло, обаче Кълвачът неусетно бе пробил пода на нейното жилище и насъбраните запаси се бяха изсипали надолу. Катеричката се разплака, толкова труд нахалост, а зимата тропа на вратата. Кълвачът пък смяташе, че щетата е в рамките на допустимото и едно „Извинявай” стига. Лъвът Благой го помоли настоятелно да помогне на Катеричката да си събере отново орехите и лешниците, че и да й ги начупи. Е, не всичките, повечето трябваше да се върнат в нейната поправена къщичка, но две-три шепи щяха да дадат на Таралежа, нали прави щрудели. Рунтавелката се успокои и даже се засмя, после обеща да подари на кълвача шалче за зимата, обичаше плете на две куки. Благой пък се чудеше защо не бяха се сетили за малките услуги, които могат да си правят, за да живеят по-удобно и приятно. Домоуправител ли са нямали, лош ли е бил той или те - късогледи?

Лъвчето се прибираше уморено в покоите си, но най-сърдечно поздрави съседа от горния етаж – един едър орел, който точно тогава учеше рожбите си да летят все по-нагоре. Птицата се завъртя над главата му, лятното слънце напичаше яко, Благой беше без шапка, от челото му се ронеше пот. Та орелът му направи сянка, докато лъвчето извървя последните крачки до дома си, после му махна с крило и пак се върна при децата си. Благой си спомни как баба му го съветваше да се погажда с околните и казваше: съседът е втори след слънцето. Отвори ли някой очи и врати, тях ще види – Слънчо и комшиите.

Още по темата

07/10/2018

Култура

Приказка за неделя: Калинка трака на машинка

30/09/2018

Култура

Приказка за неделя: Баба Габа и Най Миро си намират внуци

23/09/2018

Култура

Приказка за неделя: Мечето с тиквените гащи

09/09/2018

Култура

Приказка за неделя: Лисицата без златните обувки