Това Мече било много, ама много палаво и всичките му дрешки били в кръпки, а майка му често се жалела, че не смогва да му ушие нови панталонки и ризки от грижи по старите. Един ден решила да му скрои гащи от тиква – като предупреждение, че дрехите трябва да се почитат така, че който ги облича, винаги да е чист и красив. И му направила, а Мечето побързало да ги обуе и да се огледа. Първо не се харесало, панталоните били някак издути, жълти и на дълбоки райета, знаете ги какви са тиквите.

После се уверило, че не изглежда толкова зле, в книжките на по-големите си братчета било виждало подобни дрехи на средновековни благородници. Но за да им прилича, трябвала и шапка, и шпага, брада да пусне... Поразходило се напред-назад по полянката и даже му харесало, понеже колкото пъти искало да седне – търкаляло се насам-натам. И набързо решило да пробва дали пък няма да е интересно да използва тиквените си гащи за екстремен спорт и да се спусне от по-стръмен хълм надолу. Идеята го завладяла на мига и то се затъркаляло съвсем от върха, набрало скорост и за малко да се заклещи между две лески, юначето ги знаело, понеже било идвало насам да бере лешници. После продължило търкалянето и едва заобиколило голям бор, просто щяло да си разбие главата, дървото не искало да му се махне от пътя. Когато и тази беда някак се разминала, Мечето станало, поотърсило гащите от праха, а те здрави-здравенички.

За по-сигурно героят тръгнал към близкото поточе – хем да се изкъпе, хем да хване някоя рибка за обяд в подмолите край брега. Но гащите от тиква му натежали и цопнал в хладната вода, изплашило рибките, оплел се в камъша, а жабите му се смеели, наклякали по черните и белите камъчета край потока.

- Ква-ква-ква...Какво сте се разквакали? - разсърдило се Мечето. Сякаш не сте виждали тиква. Да, моите гащи са от тиква, но какво ви пречат. От колко растения и хората си правят дрехи? От лен и памук платна тъкат, от коприва или слама плетат какво ли не, ами въжета от палмите как майсторят или рогозки от ракита... На мен пък мама ми скрои гащи от тиква и аз много си ги обичам!

Не се разбрало дали жабите му отговорили нещо, понеже Мечето се отправило към пчелина с надеждата да опита пресен медец. Само че... пчелите си пазят продукцията, та пакостникът се промъквал към кошерите на пръсти и без да подсвирква, какъвто навик си имал. Почти стигнал до един, разположен под разклонена липа, и се чуло жужене, което го накарало да настръхне. От близките дървета се събирали пчела по пчела, цяла армия от жилещи войници, готови да защищават докрай дома и меда си. Затова Мечето набързо се покатерило на един по-здрав клон и си казало, че ако не мърда, пчелите няма да го забележат.

Къде ти, с жълтите тиквени гащи то приличало на предупредителен светофар, само че нито веднъж не примигнало. И роякът го помислил за пътно съоръжение, въртял се в кръг и чакал да светне зеленото. Като минало време, пчелите се сетили, че това не е светофар, нито червено свети, нито зелено, нито жълтото мига. А пчелата майка им рекла:

- Спокойно, деца, това е тиква. Обаче не мога да разбера защо я е нахлузило това Мече. Сигурно е искало да се престори на плод или зеленчук, та по-лесно да се добере до меда ни. Можете да го чакате да се умори и да падне като презряла круша, но е излишно. Вие го уплашихте вече, няма нужда да го нападате и да го жилите, а като жужите подире му – то ще избяга от пчелина.

Пчелите били дисциплинирани, веднага изпълнили указанията на пчелата майка и се строили по сто, по сто в редици – да отпратят Мечето до дома му, пък там да прави каквото ще. Гората обаче не била толкова близо и Мечето търтило по една пътека, където попаднало на деца от съседно село. Излезли за гъби, така помагали на семействата си да приготвят зимнина, а и доста обичали да похапват гъбена чорба със сухарчета. Като видели Мечето с тиквените гащи, хич не му обърнали внимание, ами се зарадвали на тиквата. Едно момче веднага предложило:

- Ех, ако занесем тази тиква на баба, какъв рачел ще ни направи... Вярно, трябват и малко захар, и подправки, огън ще кладе, та нека и сухи клонки да й съберем. Но пък рачелът през зимата е сладък като мед. А и печената тиква е хубава, и тиквеник може да ни омеси баба. Тя всичко може.

Като чуло това Мечето, хукнало да бяга – с автомобил не можеш да го стигнеш. От една страна, не му се искало да остане без гащите, за които майка му толкова се постарала, а от друга – питало се тя дали може рачел да вари. И дали е толкова вкусен като меда... Не е ясно как този герой стигнал до вкъщи и дали обещал занапред да пази дрехите здрави и чисти, но от тогава мечетата обичат и мед, и рачел. Хората казват, че понякога си изрязват от тиквите и фенери, за да ходят на горските празненства за Хелоуин, но в тъмното е мъчно да се различи кой какво точно носи...

Още по темата

16/09/2018

Култура

Приказка за неделя: Котката Олеле и Златната рибка

09/09/2018

Култура

Приказка за неделя: Лисицата без златните обувки