Видинският регионален исторически музей /РИМ/ ще консервира и реставрира скалните рисунки в пещерата "Магурата", съобщи директорът на музея Фионера Филипова. 

Проектът по запазването на уникалните праисторически стенописи в пещерата ще привлече водещи експерти от чужбина, допълва тя, цитирана от БТА, ще се използват и иновативни технологии и материали, а музеят е спечелил над 136 хил. лв. за изготвяне на цялостна план-програма за реставрацията и консервацията от Министерство на културата.

Пещерата "Магура", която се намира в близост до Рабишкото езеро и Белогрдчишките скали, е обявена за национална културна ценност през 1965 г. Въпреки безспорната си културна, историческа и туристическа значимост, този обект и по-специално Галерията със скалните рисунки, остава без адекватна защита и стратегия за опазване през годините, разказва Филипова.

Инициативата е от съществено значение, тъй като предстои изготвяне на номинация за вписване на скалните рисунки в списъка на ЮНЕСКО.

Праисторическите рисунки са издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях представят образите на животни, растения и шахматни пана.

Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е направен с голяма точност и прецизност на записите.

Оригиналните пещерни рисунки са най-ценните шедьоври на първобитното изкуство на Балканите. Те са повече от 700 на брой. В най-голямата Триумфална зала пък може да се видят кости на пещерни животни и предмети от бита на племената, населявали тази част на Балканите, разказа историкът.