Ами, какво да ви кажа, почитаеми рокаджии, малки и големи, от градове и села български, които не сте паднали в лепкавата паяжина на песимизма и попфолк антикултурата… Рокът го има. Продължават да го свирят не само старците, не само средното поколение улягащи бунтари, но и най-младите – онези които винаги са някъде между мечтата, подражанието и първия път на сцена.
Даже само нашия сайт да следите, ще ви е направило впечатление, че концерти и фестивали има – из цялата страна; а това поне подсказва за някаква непримиримост у едно племе българи от всякаква възраст да подържат сакрално-шумния си досег с любимата музика.
Снощи мина полуфиналът на Осмия фест „Силата на рока” (както го знаят: фестивалът на Милена Славова), в променилия адреса си RockIt, и показа точно това: дядовци и внуци не спират да го правят. Нататък ще разберете защо толкова съм се впечатлил от годините. Те го свирят, пеят го, май към момента повече на английски, но пък композиционно са и добри, и амбициозни. Днес е финалът с 8-те класирани късно снощи банди – вече в Маймунарника, а времето е хубаво и си струва да дойдете и да отпушите шише бира и страст.

Осмото издание се задвижи – самата Милена и неуморимия модератор на конкурса за авторски БГ рок от самото му създаване, Васко Громков-ВаГро, споделиха с благодарности при откриването – благодарение на помощта на Министерството на културата и на „Музикаутор” (които имат за раздаване довечера и своя награда от 500 лв.). Не бива да пропусна да спомена, че групите пътуват на собствени разноски, а тази година видяхме и чухме участници от Бургас, Варна, Враца, Добрич, Плевен, Шумен, Русе, Сливница (освен софийските групи).

В журито вчера, включващо Милена и Вагро-то, не се появи Владо Попа (възпрепятстван), но участвахме моя милост и колегата Ивайло Кицов. Липсваше ни Румен Янев, вярваме, че е бил някъде над нас през цялото време.
Непроменен и прост регламент за кандидатите за награда и слава: демо с авторско парче, от което са селектирани 15-те качили се на сцената в RockIt за да се изявят в 10 минути. Освен конкурсната песен, те имат право на 2-ро (или – ако са кратки – и 3-то парче, по тяхно усмотрение и избор).

Няколко думи за всеки, защото те го заслужават.

High Voltage от Враца (2 кит, бас, уд и “мързелив” вокал): бяха откриваща банда, пяха на английски, но отиват на финала. Стържат в лоното на екстремните метални под-жанрове, но си струва да запомните името им. Един от двата кавъра на конкурсната вечер (този на Блексабатовия Параноид – техният прочит), които впечатлиха с творческата репрезентация.
Born For Vengeance от Русе (кит, бас, уд и вок) след баталното си интро (неометъл) ни развинтиха с убийствен дет (на английски). Е, ще споделя какво, честно, си записах в листчето като журиращ и хроникьор: „Не си падам точно по тези крилца и кълки на шумния метъл, обаче тия направо ме убиват и аз се чувствам щастлив да потъна в пръстта…” И русенците са на финал.
The Rebels са софиянци (2 кит, бас, уд, клав, вок; ученическа дамска формация) и всъщност имат едно единствено момче в бандата – 7-годишния китарист Божидар, висок в момента сигурно метър и пет, но с умения и каменно съсредоточено лице. Конкурсното им парче беше някакъв прото-пънк ала Милена, пяха на български и отиват на финала. Майката на Божо, която го остави сред нас – за кеф – до по-късничко, ни каза, че има вече 2 китари у дома, че се учи отлично и рокът не му бил просто хоби.

Out Of Tune идват от Шумен (2 кит, бас, уд, вок) и вече са участвали в “Силата” през 2015 г. Ами, пораснали са, личи им. Зрял и плътен хардрок (на английски) в хроникалните шуменски традиции („Ира Деум” са само спонтанен пример). И с един текст, за който Вагрото рече, че такъв „лиричен” текст отдавна не бил чувал.
Alive не са пътували по-малко, но сигурно по-бързичко; пристигат от Бургас (трио от кит, клав и уд) и се шегуват, че са група, създадена преди само 5 дни, не е ясно кой бил пратил от тяхно име парчето. Обемът на изсвирената музика (софтрок, класик, хард – на английски) надхвърли представата за трима души на сцената. Бяха мелодични, завладяващи и хората ги харесаха. Те предложиха и кавър на Dust in the Wind, който разтвори залата в една вселена на носталгия, приказки и доброта; а беше по-динамичен от оригинала. Вторият кавър на вечерта, който ще бъде запомнен. И те стигат до финала.
Cortege от София (2 кит, бас, уд, вок) пяха на английски: амалгама от инди и гръндж, бяха добри, но някак „бавни”. Все някой трябва и да отпада за втората вечер.
The Roost от София (2 кит, бас, уд, вок; с китаристка и басистка – която бе и водещ вокал – в състава) също вече са се пробвали в „Силата” и ще свирят и в Маймунарника днес. Конкурсното им парче (траш-спийд на български) бе добро, но не загатна какво още ни чака? Продължиха с микс от български кавъри (Стенли, Милениното „Месо”…) в траш-оцветяване и – може би – тъй затвърдиха оставените впечатление, че трябва да ги чуем поне и днес.

G-Point Rock от София (кит, бас и уд – момчета и вокалистка) изпяха на български парчето си „Обичай ме, събличай ме”, една закачка от хард и пънк със смени на интонацията. Второто им парче (кавър) пък съдържаше фюжън-елементи, но просто можем да го вкараме в „рамките” като „инди” рок. Не стигат до финала и това е личното ми съжаление.
58 Degrees, отново софиянци (кит, бас, уд и дамски вокал – може и да бъркам за нея, но имам дочути „подозрения”, че върви по стъпките на майка си). Обясниха, че цифрата на „градусите” била сбора от годините на членовете на бандата. Хубав, много леко поднесен инди-рок, стилно и уверено, на английски. Но пък не им стигна за финал.
RPM от Плевен (2 кит, бас, уд; единият китарист е и вокал) пяха на английски и потвърдиха други регионални традиции, независимо от стила (малцина знаят, че една от най-конвертируемите ни БГ групи са „Pantommind” и са от Плевен). Да отбележа, че ми хареса мекотата, с която правят метъла си, старци като мен не харесват няколко часа само да им се крещи (наистина се шегувам, никоя от 15-те банди снощи не беше неподготвена или скучна). Плевенчаните стигат до финала.
Le‘Push пътуваха чак от Добрич (2 кит, перк, вокалът е едната китара) бяха май единствената блус-формация на феста. Малко хора и инструменти, а много музика и глас. Като се сетя за емблематичните жанрове на добричката школа (рап и траш-плюс-дет) отпреди 20-и-повече години, тия тримата ме грабнаха. Янев, щеше да им се кефиш много! Пяха на български и английски и днес ще са отново в Маймунарника.
Time Jugglers, софиянци (кит, бас, уд и дама-вокалистка) пяха също и на български и на английски. Парчетата им бяха добре направени, но – не че не ни харесаха – както вече написах, трябва да има победители и победени.
Летците от Сливница, едно от двете имена на банди, пишещи се на кирилица (2 кит – единият и вокал, бас, уд) удариха и трите си парчета по нашенски, т.е. не на английски. И ме върнаха в нашенските касетки и демоалбуми на „Нови цветя” или „Високо напрежение” от времето на Второто поколение; със сценично поведение като за лайв-сцена, с привидно хаотичен, хм, всъщност адски добре дозиран пънк… който ги направи финалисти.
Axez от Варна (2 кит, бас, уд и вок) се гласиха твърде дълго, а бяха и в края на програмата и това вероятно им изигра лош номер. Звучаха здраво (на английски) и отговарят на въпроса дали във Варна (която винаги съм приемал като рок столицата на ъндърграунда) екстремните метъл стилове са живи. Адски витални са, да знаете, събуждат и мъртвец.
София Джеди подсказват откъде са и се пишат като джедаи на кирилица (кит, бас, уд и клав), но и пяха на български. Бяха със сценични облекла, имаха имидж, да ги вкарам в графата на „дядовците” (ако следвам увода си тук). Ъндърграунд? Пародиен рок? Хрумва ми „пънк-джънк”. Те пък вкараха много настроение в самия край на конкурсната вечер, но се оказа, че не им стигна за да повторят и днес. Моето лично второ съжаление.

Ами това е. Засега. Знаем (жури, участващи и присъствали) вече кой какви ги свири, след няколко часа ще им се порадваме пак и ще разпределим наградите. „Силата на рока 8” постига целите си – буди заспалите, показва нови лица, доказва развитие и носи очакване за още повече от същото. Догодина.

Още по темата

16/09/2014

Култура

"Силата на рока 4": Beavis and Butt-head срещу Кирил и Методий

21/10/2013

Култура

„СИЛАТА НА РОКА 3”: втората вечер и наградите

20/10/2013

Култура

„СИЛАТА НА РОКА 3”: първа вечер