Най-дългото любовно стихотворение в света е написано през 1844 г. в Банска Щявница, Словакия. То е от 2900 реда, написани от местен автор.

Публикуваното през 1846 г. дълго стихотворение, в което писателят Андрей Сладкович излива своите любовна жар и отчаяние, е регистрирано като най-дългата творба от този жанр от Световната академия на рекордите (базирана в Маями, щата Флорида, тя е основен съперник на Книгата на рекордите на Гинес). Преведена е на множество езици, включително немски и френски.

Днес малкият средновековен град иска да се превърне в място за поклонение за влюбените от цял свят, благодарение на "Банка на любовта", създадена с цел да събира техните истории.

За да може Банска Щявница да се присъедини към Париж или Верона на картата на романтичните места в света, местна неправителствена организация опазва спомена за поета Андрей Сладкович и неговата муза Марина - принудена от буржоазните си родители да се омъжи за богат фабрикант на медени сладки вместо за безпаричния автор, създавайки "трезор" със 100 000 отделения под някогашната къща на красавицата, в които ще се съхраняват любовни истории и спомени на двойки от цял свят. Всеки, който пожелае, може да остави любовното си послание в някое от отделенията и дари вече има панел за резервации в сайта на "банката", който нарича откровенията "любовен депозит".

Историята на Андрей и Марина е по-малко известна от тази за Ромео, Жулиета и балкона във Верона, но има предимството да е автентична и неправителствената организация "Епицентър на любовта" смята да се възползва от това.

"Когато 100-те хиляди кутии се запълнят с истории, тази къща ще стане мястото с най-голяма концентрация на любов в света, "епицентърът на любовта", предсказва Катарина Яворска, която отговаря за връзките с обществеността на организацията, цитирана от БТА.