Представете си, че при нов опит за кацане на Луната в наши дни се ползва същият космически кораб, с който Нийл Армстронг стъпва там през 1969 година. Това би било доста неразумно, нали? Затова се правят нови летателни апарати, за да може да се подобрят различни компоненти и да се намалят рисковете от полета. Такъв е пътят на еволюцията. Нещата могат да бъдат надградени дори когато дадена мисия е била успешна.

Космосът, от своя страна, ни разкрива един необятен, изпълнен с красота и мистерия свят. Той ни подтиква към нови знания, постижения и смели идеи. Затова много хора го обичат, гледат към него и търсят истината.  

С такива очи гледаме и ние, българите, на нашите танци. В тях също се крие една необятна вселена. Танците също дават много отговори за нашето минало, настояще и бъдеще. Те също са изключително красиви, с неповторими движения и изпълват душата на хората с щастие. Затова ги обичаме и ги гледаме в захлас.

Но какво ще се случи, ако те бъдат представени далеч от стереотипите, по наистина нестандартен, но изключително красив начин? Как бихме възприели една иновативна комбинация между традиционни изпълнения, които са осветени в тъмното като звезди в небето? Като планети, които се движат в синхрон на фона на необятната вселена.

Клуб по български танци "Гайтани" намери отговор на този въпрос с проекта си "Светлината на хорото", който се проведе през уикенда в средището на фолклора Копривщица. Инициативата е синтез между съвременно визуално изкуство и български старинен танц. Едно истинско художествено въздействие на хорото, което бе постигнато от съчетание между ритъма на танца, светлината, музиката и енергията на играчите.

Инициативата на клуба се реализира в две части. В първата се осъществи заснемане на всички танцуващи в школата под звуците на българска народна музика и с помощта на специални светлини за нуждите на събитието. След това постигнатият резултат ще бъде изложен съвсем скоро в галерии в София и страната.

Проектът е иницииран от креативността на главните художествени ръководители на "Гайтани" - Асен Атанасов и Мария Лъджева, както и на техния екип от истински професионалисти. С дългогодишния си опит, който имат в търсене на старинното и неговото място в съвременния живот, те откриха енергията и красотата, която българското хоро създава и зарежда в поколенията. Мистиката в символиката на танците, песните, ритуалите, дрехите, живота и усещането за безкрайно движение, което е смисълът на съществуването ни, бе изразено в една абстрактна картина, чиито красота и пленителност може да се сравнят единствено с космоса.

Те не са направени на милиони километри от Земята. Точно обратното - те са съвсем здраво стъпили на нея. Танц и светлина под звуците на обаятелната българска музика. Стотиците танцьори танцуваха без умора и се виждаха само светлините, които те илюстрираха. Цял нов свят, представен по невиждан досега начин. Перфектната комбинация, в която бъдещето на танците се променя пред очите ни.

Не с революционна трансформация, а с еволюционно подобрение, което да помогне на безценното ни изкуство да надгради постигнатото до момента. Както направи мисията "Аполо 11" през 1969 година, давайки тласък към нови светове и идеи. Такъв е пътят на еволюцията.

*Авторът е журналист и професионален хореограф.

Още по темата

21/04/2017

Общество

В Копривщица ще се строи, но само възрожденски къщи