Пълният киносалон не винаги е знак за стойностен филм, но както често се случва на София Филм Фест, където е препълнено, там прожекцията си струва. В случая филмът на Джафар Панахи напълни залата в „Одеон“ и то заслужено.

„Такси“ е нелегално сниман филм, едно доказателство, че на режисьора не може да му бъде забранено да твори и да отразява действителността както си поиска. Вероятно, дори затворен в ковчег, пак ще намери начин.

Иран не е държава, в която може да се мисли свободно. Това е една от държавите, която прилага смъртно наказание, ако заподозре, че си атеист. Можете да си представите какво остава за творците като Джафар Панахи, който е осъждан няколко пъти за антидържавна дейност и в момента има пълната забрана да снима филми и да напуска държавата си.

Филмовата индустрия от различни точки на планетата се бори за оневиняването му, но натискът, който може да окаже, изглежда не е достатъчен. Въпреки решетките и контрола, които фанатичното управление се опитва да осигури, явно изкуството и любовта към киното не може да бъдат изкоренени от душата му. Така не първия нелегален филм на Панахи достига до нас, най-вероятно транспортиран в кексче или вграден в нечия обувка.

„Такси“ е документален филм и не бихте могли да го повярвате, ако не спирате да си го повтаряте мислено, докато гледате. Всичко ще ви се струва нагласено, но не е. Прекрачвайки прага на дома си, ние попадаме в един свят пълен с обстоятелства, физиономии и звуци, които ни заобикалят. Това е като филмова площадка с неплатени актьори, от които може да се краде неограничено. Така режисьорът заснема света около себе си, за да го покаже недвусмислено и нережисирано. Гмурка се в града и изважда всякакви истории в рамките на един ден, които отразяват положението в Иран и човешкото положение изобщо - неудобно, но пък много пъстро. Невероятно интригуващ и оригинален, филмът е дълбоко философски и същевременно лек.

Да твориш напук на законите изисква смелост и любов. Най-вече любов към собствения си народ и безкрайна непримиримост към неудобните истини. Всичко се случва в една кола, един микро свят, в който влизат и излизат различни персонажи, които носят със себе си цвят, мирис, емоция. Естествените комични моменти, които не са малко, може да ви напомнят и на нещо родно, близко.

Като заключение, бих казала, че е добре да поглъщаме лакомо и да се вглеждаме в света около себе си повече, защото всяко такси може да е вашето „Такси“.

Още по темата

26/03/2016

Култура

“Паулина”: Може ли демокрацията да бъде явление в нашата реалност?

25/03/2016

Култура

„Деца на тихата революция”: Какво се случи с мечтите им?

22/03/2016

Култура

"11-и "А" покори родните киносалони, но не бързайте и вие да го гледате

20/03/2016

Култура

"Жалейка" на Елица Петкова с триумф на София Филм Фест 2016 (галерия)