Поредната доза спомени и звук ще ви подарим отново в две части и в едно „предаване”. Рок антологията ни е под печат, премиерата вече си „включва кабелите”, а аз бях почнал да „подгрявам” аудиторията още миналата година. След артрока и лудия варненски ъндърграунд, посъбраните реставрирани архиви от старите касети, натрупаха достатъчно материал и емоция, за ви запратя в…, не, не в джаза. А в българския пънк от градината на нашите цветя от края на 80-те. Първата част излезе вчера. Та, до къде бяхме стигнали?

 „Контрол”

В Книгата ни колегата Янев си е заплюл тази част от историята. Отдавна, много отдавна ... Някъде в седмия месец на бременната с дългоочаквана демокрация полусуверенна българска държава младите хора бяха насочили творческия си потенциал към неизследваните дълбини на ъндърграунда и създаваха истински образци на пост-соц-рока. Като това кратко, ясно и незабравимо късче рок поезия:

Ако искат – ще крещя

Ако трябва – ще мълча

Ето това е свобода!

Ако искат – ще строя

Ако трябва – ще руша

Ето това е свобода!

Песента е „Свобода”, а групата е „Контрол”. Епохата е края на 80-те години на ХХ век, а историческият контекст, в който се развиват събитията, може да се събере в два термина – перестройка и снишаване. Първият е пряка последица от каскадата погребения на генерални секретари на съветската компартия и изразява доктрината на последния и най-млад от тях – Михаил Горбачов. Вторият изразява напразните надежди на тогавашния ни пръв партиен и държавен ... „вятърът на промяната” да ни отмине. В този контекст българската младеж е хванала китарите и, като не може да промени реално живота си, поне обяснява много ясно, звучно и категорично в мелодия, ритъм и стих какво вече не иска, защо е сърдита на своите родители, учители и ръководители, и как мисли да я караме по-нататък.

Живяхме си доста добре подбрани

Във общата яма всички събрани –

Тигри, зайци, кокошки, коне,

Различни породи жени и мъже.

По малко живяхме, по малко крадяхме,

По малко спестявахме, по малко купувахме.

Не, не, не умирахме от щастие!

Гостуването на Владо Унгареца в Радиото също може да се чуе още. Румен Янев си признава, че когато чул за първи път  „Не умирахме от щастие” на „Контрол”, се вцепенил. Според него, до ден днешен песента си остава една от най-синтезираните и точни дефиниции на соца. За редакционната банда на „Ритъм” от края на 80-те и началото на 90-те години, момчетата от „Контрол” са като родни деца. Покойният Чавдар Чендов ги открива на фестивала „Рок под звездите” в ММЦ Приморско, а после ги уреждат в „Руен” да им ушият сценични костюми, проектирани за тях от фирмения дизайнер Запрян Маринов – тогава – млад и надежден, а после – един от най-великите в България, и пръв носител на отличието „Златна игла”.

Владо Попчев, спомняйки си онези години: Нещо обаче се разминахме. Май си пазим само обувките. Облякохме тези дрехи на големия празник на „Ритъм” в Димитровград и повече не ги използвахме. А, Кольо е със златния кител на обложката на първата ни плоча.  Онази половина от плочата на „Балкантон”, която записахме през 88-а я направихме на екс. Киро Маричков много ни хареса тогава, но музикален продуцент трябваше да ни бъде Ивайло Крайчовски, който се появи в един момент, чу ни, каза: „А, от това нищо няма да стане” и си отиде. А пък Попа в този момент го тресеше някаква любовна история и изчезна от хоризонта. Отиде за цигари и изчезна за три дни. На четвъртия се обади и каза, че е в Търново. Аз намерих Линча (Орлин Радински – бел.авт.), който за два дни записа барабаните...

След излизането на „Рок под звездите” бандата си измисля и имиджа, с който е позната години наред. Краси (или Крезо, както го знаят повечето посветени) в онзи период е на границата между основното и средното училище и сценичното му облекло е конфекционна раирана, бархетна пижама, все едно са го измъкнали за концерта през прозореца на детската стая, без мама и тати да подозират. Кольо пее в униформа на ж.п. кондуктор, Стоян е облечен като футболен съдия, Владо Попчев носи ватенка и ушанка като сибирски каторжник, а Владо Попа обикновено е гол до кръста. За дългата предистория и сетнешната история на „Контрол” ще четете в Антологията спомените на членовете й. Тук обаче, сменяме събеседника.

Кольо Гилъна: В онези години имаше маса групи, но всички ние се учехме от Ахат на професионализъм. Ние бяхме самодейци, а те вече бяха професионалисти. Имаха мениджмънт, техници, апаратура, мърчъндайзинг и разни други неща, за които ние не бяхме и чували. И вървяхме след тях. Тогава Денис идваше на Кравай с едни шофьорски ръкавици на дупки и без пръсти и ходехме да караме една количка от тези, тип лунапарк. И тогава ни викаше, пичове, искате ли да ви уредя на турне в Ленинград? Познавам там една Лена от техния ЦК на комсомола и мога да ви уредя лъч със 70 концерта. И ние си мечтаехме.

Ще намерите и емблематичните текстове на „Контрол”, които са си някакъв критически-пънк-реализъм. За тези парчета довършва

Владо Попчев: Песните, които правехме тогава, а това беше преди 10 ноември, ставаха някак си спонтанно. Както казва Любо Малковски – обикалям магазините  и събирам творческа злоба. Действителността просто ни подтикваше към това, което пеехме. Не мога да кажа, че сме били гладни, но живеехме сиво и безсмислено. Сега, например, се чувствам много близо до онова състояние и пак ме сърби главата, но сега пък има хора, които умират от глад. Най-хубавите си неща сме направили, когато все още бяхме ъндърграунд. Много е трудно да твориш истински, когато станеш популярен и комерсиален.

Ако имам това нещастие

Да доживея чак до пенсия

Ще разкажа своите спомени

Въпреки, че няма полза от това.

Гледахме различните

По форма и по цвят облаци,

Носени от различни

По посока и по сила ветрове.

И ставахме всички ветропоказатели

Еднакви по форма и еднакви по цвят.

Не, не, не умирахме от щастие!

(„Контрол: Не умирахме от щастие, текст Владо Попчев)

Още бедствия и фауна сред флората!

Още пънк, ой-ой-ой, ще изкрещят феновете и ще са прави. Но една книга си има полезен обем, който в нашия случай – за съжаление – не може да е колкото Библията. Макар, признавам, че опитахме. Радвам се, че с Румен и благодарение на издателство „Парадокс”, ще поразтоварим спомени и архиви, защото четвърт век след събитията – част и от нашия живот и вдъхновени рок емоции – едни думички са останали по касети и сидиарове, но е хубаво да ги има и на хартия. БГ пънкът се появи в ефир след като „Черната рок класация” (BlackTop) стартира в радиото. Това бяха над 50 песни годишно и се виждаше кой какви ги е вършил (и пял). В самия край на 80-те да не си мислите, че някой е пускал „Хиподил” или „Холера” по радио? Но пък те се събираха, сменяха членове, забиваха на живо и топлеха феновете си. А репертоарът им растеше и едни банди дочакаха и радио, и студия за записи, че дори и касетни албуми – други не. В силната и изпълнена с надежди обществена тръпка след 10 ноември, парчета като „Брадвата” на „Бедствен район” бяха разпознаваеми и добре приети, те бяха също част от посланията на нашите Цветя от края на осмата декада. Ала пънк-групите продължаваха да са ощетени откъм медийна трибуна и възможности да се слушат песните им. Имаше редакторски крайности, които направо обявяваха „Срам и позор” за националисти и скинхедс, „Хиподил” за пияници, „Релси и грес” – за цинични инфантили. Така че, отделяме още някоя страница на такива като тях. Напук на онези изкуствоведческо-редакторски схващания от миналото. И защото спомената вече „Брадва” спечели годишния Топ на 1990-та пред парче на „ахатите”, а злободневността на текста „покрива” и днешното политическо статукво. В книгата – повече, тук малко по-схематично.

„Бедствен район” – ученическата по онова време софийска група започва през 1989-а като квартет и – разбира се, – запленена от метъла. Но първите им парчета бяха по-скоро пънк и пародии, а чак сетне те записаха и цял албум /на английски под името DisasterArea/, който бе данъкът им към фенско-метълската им страст. Лично аз изпитвам огромно съжаление, че не се развиха в посоката, загатната и въодушевила немалко почитатели на времето, с парчетата им „Брадвата”, „Алкохол” и „Гарнизонна любов” – заради които и ги вместваме в този „раздел”. Дори албумът им някак нямаше тяхната популярност, а после „бедствието” просто затихна окончателно. В днешно време, един от тогавашните членове – Наско, си има бая активна и добра формация – група 7едем, които наистина са свирили на 4 континента (гостували и в нашето Оффроуд Радио) и само преди няколко месеца пуснаха поредното си ново видео. А Цанко е банкер и вече не можем да стигнем по-далеч от секретарката му /по телефона/. Култовата „Брадва”, разбира се, е включена в звуковия файл (предаването) и продължава да е актуална.

„Хиподил” – странното животно го „раждат” през 1988 г. съученици в Софийската математическа гимназия. На старта са Никола Кавалджиев, Мирослав Теллалов (Мико), Николай Савов и Петър Тодоров. Светльо се появява сетне.  Първите им парчета са правени по това време, но до първи албум стигат едва през 92-ра. В „Уикипедия” за тях пише, че музикалния им стил е пънк, но често в песните им се срещали ска, хард рок, метъл и, макар и много рядко, фолк елементи. Всичко това, особено в първите два албума, е подплатено с известна доза джаз. Текстовете на „Хиподил” често са агресивни, вулгарни (поради което са определяни като „скандални“ и „бунтари“) и сатирични, но подплатени с добро чувство за хумор. У нас просто, който знае какво животно е „Хиподил”, знае каквото трябва. Те са си явление. А текстовете са творение на вокалиста Светослав Витков.

Новосформираната група поставя началото на публичните си изяви с изпълнението на песента „Зидаромазачи“ в Летния театър в София, с което си навлича много проблеми от страна на властващата тогава партия, тъй като текстът на парчето пародира комунизма.

След няколко промени в състава, „Хиподил” – вече с вокалиста Светльо – записват през 1992 г. първите си парчета „Бира с водка“, „Бира“, „Чифт очи“, „Химна“, „Жената“ и „Клиторен оргазъм“. Повечето от тях обаче, са създадени още в предишното десетилетие и дори някои вече са хитове. Чак на следващата година издават първия си албум „Алкохолен делириум“. Веднага следва национално турне, разходите по което са поети изцяло от групата. Турнето е доста успешно, но на концерт във Варна се стига до масови безредици и разправа с публиката от страна на местната полиция. Част от хората, както и всички от „Хиподил” са арестувани, а музикантите са обвинени в подстрекателство на публиката. Така още в началото на кариерата си „Хиподил” се сдобива със скандалджийския си ореол. На „Зидаромазачи”:

Ние сме бригада зидаромазачи
и комунизма ще построим.
Имаме си много партийни задачи
и всичките ще ги решим,
Комунизъм наш любим,
ние ще те построим.
Комунизъм наш любим,
ние с теб ще полетим.

   „Холера” – е група-легенда, която ще остане в хрониката с едни 13 парчета „само” и забележителния лайв в „Универсиада” през 1989 г., предизвикал неистов възторг у феновете им цяла петилетка /и повече/ преди да запишат албум.

Групата е основана в София през 1987 г. Текстовете на песните им са  хумористични и нецензурни. Първият и единствен албум на групата се казва "Уплаши детенце", съдържа точно 13 парчета – стари и нови, и се продава в кофичка от кисело мляко (надписана като „Вкиснато мляко“), в която е поставена касетата. Членове на групата участват по-късно в също така култови групи. А основните са Николай Добрев–Мъни, китара; Владимир Георгиев (Владо Попа), барабани; Алексей Пейков (наричан Льошко), бас; и – разбира се – легенди като Николай Луканов, вокал; Пепърса; Антон Димитров–Тони, басист и текстописец /един от създателите/, както и Сашо Мухъла, барабанист.

Омръзна ли ти вече
от червеи червени
омръзна ли ти също
от сините кретени
от митинга се връщам
пак ли ще повръщам
поглеждам тенджерата
пак е пълна с боб
майка ми се мръщи
пак ли ще повръщам
това е тиха революция
това е нощната полюция
това е страшна екзекуция
на всяка долна институция.

(„Холера”: Революция)

„Срам и позор” /Враца/ –парчетата се трупат още от 1989 г., когато бандата, решила да ревизира Ньойския договор, доказва, че пънкът каца там, където гарга – не. Определяни са като пънк и хардкор формация. Концертите им са силно преживяване за публиката и сподвижниците, които не бива да бъдат глобално подозирани в шовинизъм. Пък и защо не? По техните места рокът трудно излиза от чисто живия си вариант – за да достигне поне до читави демозаписи. Струва ми се, че групата се ползва с добра регионална слава, която се разраства едва през 90-те, когато пускат цели два албума: „Што не?“ е издаден от Riva Sound през 1994 г., а вторият „Ньой“ пускат през 1997 г. със собствено финансиране от членовете на групата. Издатели са Музикален магазин "Орфей" и ВМРО - М.Д. град Враца. Впоследствие музикална компания О.Ч.З. преиздава сборен диск с двата албума.

„Нови цветя” – или доайените в БГ пънка! Ако трябва да сме точни – те са Цветята от края на 70-те и най-хубавото е, че сборен албум е наличен и през новото хилядолетие и съдържа творчеството им в периода 1979-1995 година. Те са кюстендилци и стартът им е още в далечната 1979-та. В началото на 1990-те год. участват в знаменателния концерт в Бирената фабрика заедно с „Виолетов генерал“ и „Зеленото убива“. Заслужено „затваряме” шарения раздел с тях и цитираме кратко тяхната история с две интервюта от миналото и това десетилетие: едното в Rawk’n’Roll.net/от февруари 2005/, другото от MetalHangar 18.com /от юли 2012/.

Започнахме съвсем неочаквано и на майтап. Знаеш как става – докато слушахме Slade, Bjelo Dugme, Nazareth и т.н, изведнъж решихме и ние да ставаме рокаджии – да веем коси, да чупим стойки с китарите, да размахваме микрофони и всичко останало. Имах пиано Gayer и здраво блъсках по него, Павката тропаше по тенджери, кофи и детски барабанчета, брат му Сашо мъчеше една кухарка. Смело опитвахме кавъри на Uriah Heep – „Трактор Беларус” (Gipsy Queen), Gary Glitter – „Kъде ми е магарето?” (Leader of the Gang), хулигански песнички – „Румба, бела моя”, „Людоеда Джери”. Деряхме се яко и резултата беше – чист PUNK. През 77-а, по радио Скопие чухме Stranglers, Clash и всичко си дойде на мястото.

До 90-а яко ни юркаше милицията и имахме само два концерта. После свирихме доста с „Виолетов Генерал“, „Аве Мария“, „Паразит“ и т.н… Даже един път с UK SUBS през 2006-а. Господин Тончев от AON ни издаде два диска, имаме винилче и участваме в разни компилации. 2010-2011 година забивахме с „Криза“ и „Разврат и Поквара“.

   Сега сме четирима Ангел (Геле) Павлов – ударни, Николай (Фичето) Николов – китара, Иван (Джони) Попов – китара, Валери Т. Стоичков – бас. Вокали и четиримата. Кои и какви всъщност сме ние, не е много ясно.

Определено не сме първата БГ пънк група, за мен това са „ДДТ“! Целта ни винаги е била да се забавляваме, а по времето на зрелия социализъм всичко шарено и шантаво беше абсолютно ЗАБРАНЕНО! Телевизията – черно-бяла, в петък – съветска, подстрижките – мъжко и на черта, след 22:00 ч. – отрядници и милиция… ако куфееш на концерт на Щурците, те откарват с патрулка. Униформи и конфекция! Групата беше алтернатива на всичко това…

Дресираха ме вкъщи, във детската градина,
във даскалото – цели единадесет години.
Не можех да решавам правилно задачите,
шестици получават главно натегачите!
Опитни зайци, морски свинчета,
бели мишки, стерилни прасета!

(„Нови цветя”: Дресировка)

   Цветята от края на 80-те бяха една от алтернативите на всичко това. Наистина. Метъли или уейвъри, пънкари или блусари – те оцветиха онези последни години на десетилетието, белязало поне в календара началото на демократичните (уж) промени. Някои ги има още, някои ги няма хич. От тогава. Но и доста парчета вече изпадаха като феритен прах от старите ленти. Затова създадохме тази рок хроника на Второто поколение и песните му. Да остане нещо, написано на хартия, на цифров бит и малко от спасените им парчета – с посветените по Нета да се носят.

ПРЕДАВАНЕТО може да слушате в аудиопанела на OFFTube!

ТРАКЛИСТА

В специалната Музикална кутия (193 мин., заради "ремонта" на нашата туба, прехвърлена временно във външен "склад", може да се слуша и да се тегли; бел.авт., Е.Бр., ноем.2017), която побира част от хрониката на БГ пънка от края на 80-те, освен участието на Румен Янев, Кирил Манчев, Васо Гюров, Милена и най-вече на Владо Попчев – „Унгареца”, са използвани следните парчета:

РЕВЮ: Цветя от края на 80-те 4:10 (LP BG Rock #3, 89)
ИНСТР. на Анди Первазов (Intro; ES-3, demo, 88)
НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА СВИРИМ: Принцип 2:55 (Rem. 2010, inet)
ИНСТР. на Кембълът (Рецептата; (Rem. 1998, inet)
КОНТРОЛ: Свобода 2:28 (LP BG Rock #1, 88)
МИЛЕНА: Биография 3:37 (LP BG Rock #3, 89)
СССР FEDELI ALLA LINEA: Ja Ljublju SSSR 4:40 (inet)
ГРАЖДАНСКАЯ ОБОРОНА: Свобода 2:57 (inet)
РЕЛСИ И ГРЕС (Вн): Поклон за класиците 1:33 (На покрива, demo cass, 90)
РЕЛСИ И ГРЕС: Глисти 4:04 (Мръсната касета, БМК, 95)
РЕЛСИ И ГРЕС: Пролет 5:27 (Мръсната касета)
АБОРТ (Вн): Аз съм българче 1:52 (Demos 88; Аборт-Таран, Curverecords 2001)
ПСЕВДОХОР: Недей да ходиш боса 3:12 (demo cass, 95)
ФОРМАЦИЯ АНОНИМ: Весела коледа 6:07 балада! (demo cass, 91-92)
НОВИ ЦВЕТЯ (Кюст): Партизани 2:54 (demo cass, 90)
НОВИ ЦВЕТЯ: Люта чалга 1:45 (Земен рай, Rem. 2006)
СРАМ И ПОЗОР (Вр): Дайте ми чук 4:02 (Што не?, cass, R.Sound, 94)
СРАМ И ПОЗОР: Поколение 3:27 (Што не?)
СРАМ И ПОЗОР: Невъзвращенец 2:10 на нем.ез. (Што не?)
БЕДСТВЕН РАЙОН: Брадвата 1:50 (demo 90; БНР-обзор Муз.кутия 97)
БЕДСТВЕН РАЙОН: Гарнизонна любов 2:33 (demo cass, 91)
БОЖКО И ЛЬОШКО: Принцеса without месо 4:10 (demo; Rem.96)
КЕМБЪЛЪТ/ТЕРМУС: Не съм баща на тоз келеш 4:17 (demo 95)
РЕВЮ: Чичо 3:05 (LP BG Rock #3, 89)
РЕВЮ: Ралица 4:00 (LP BG Rock #3, 89)
МИЛЕНА с ЕРА: Лошо 3:20 (лич.архив; 91)
МИЛЕНА с ЕРА: Защо 3:57 (лич.архив; 91)
МИЛЕНА с ОРИОН: Охолен живот 3:41 (Ха ха, cass, 91)
КОНТРОЛ: Не умирахме от щастие 5:04 (LP BG Rock #1, 88)
КОНТРОЛ: Роден в България 3:00 (demo 88, Rem.cass)
КОНТРОЛ: Демократична ръченица 3:24 (BG Pop Hits album, 2003)
БЕДСТВЕН РАЙОН: Алкохол 4:40 (demo cass, 91)
ХИПОДИЛ: Бира с водка 3:40 (Live в Зимния дворец, 2006)
ХИПОДИЛ: Хиподили 3:54 (Тъ’пест, cass, 99)
ХОЛЕРА: Диверсант 2:55 (Уплаши детенце, cass, 95)
ХОЛЕРА: Няма щастие 2:40 (Уплаши детенце)
СРАМ И ПОЗОР: Една идея (Што не?)
РОК КООПЕРАЦИЯ МИЛЕНА: Директор на водопад 3:55 (Live 1-ви Рокфест в Мичурин, LP, 88)

Още по темата

25/04/2014

Култура

Млада кръв 2 - рок хрониката на Цветята от края на 80-те

18/08/2013

Култура

Цветя от края на 80-те: „Д-р Дулитъл” и рокът на Варна, (Част ІІ-ра)

17/08/2013

Култура

Цветя от края на 80-те: „Д-р Дулитъл” и рокът на Варна, (Част І-ва)

30/06/2013

Култура

Цветя от края на 80-те: Артрокът на второто БГ поколение (част ІІ-ра)