Влизаме по-рядко в музей и в кино. По-рядко ходим на театър, по-често - на концерт.

Това показват данните на националната статистика за 2017 г., в сравнение с 2016-а.

Музеи

У нас функционират 191 музея и художествени галерии - 93 са общи, а 98 - специализирани. Посещенията в тях за година са 5 109 хил., с 2.3% по-малко от 2016 г. Приблизително 1/4 (1 221 хил.) са в дните със свободен вход.

За сметка на това, посещенията на чужденците се увеличават със 104 хил., или с 10.3%.

Приходите на музеите са 61 973 хил. лв., като 76.5% идват от бюджетна субсидия, 14.1% - от посещения и 1.6% - от европейски програми и проекти.

Работещите в тях се увеличават. През 2017-а те са 3 224 души, с 2.3% повече спрямо 2016 г.

Театри

В 74-те ни театъра са организирани 15 333 представления, посетени от 2 222 хил. зрители. Представленията се увеличават с 1.1%, а посещенията намаляват с 3.2%.

Средният брой посетители на едно представление също намалява от 151 през 2016 г. на 145 през 2017 г.

Музикални колективи

През 2017 г. в страната развиват дейност 54 музикални колектива - 5 филхармонии, 25 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 24 оркестъра.

Концертите им се увеличават с 0.3%, а посещенията - с 3.4% в сравнение с 2016 г. 

През 2017-а е имало 522 естрадни концерта, на които са отишли 229.0 хил. души. Фолклорните са били 131, а зрителите - 59.9 хил. Камерните и симфоничните са 113, с 27.3 хил. души аудитория.

Библиотеки

Библиотеките с фонд над 200 хил. единици остава 47. В тях има 34 054 хил. книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и други, като с най-висок дял са книгите - 55.5% (18 895 хил.).

Регистрираните читатели са 248 хил., с 3.7% повече от 2016-а. Посещенията намаляват с 0.9% до 4 277 хил.

Заетият библиотечен фонд е 6 233 хил. библиотечни единици.

В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 2017 г. има регистрирани 8 121 хил. библиотечни документа, с 80 хил. повече от 2016 г. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 11 819 хил. библиотечни единици, като заетият библиотечен фонд в тях намалява със 161 хил. (4.3%) в сравнение с 2016 г.

Филми

Произведени 106 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, от тях 55 за киномрежата, 51 за телевизията, в т.ч. 3 сериалa с общо 146 епизода. Произведените пълнометражни филми са 25 (22 за киномрежата и 3 за телевизията) и намаляват с 10 (28.6%) спрямо предходната година.

Произведените късометражни и среднометражни филми са 81, от които 13 игрални, 56 документални и образователни и 12 анимационни. В сравнение с 2016 г. производството на този вид филми се увеличава с 10, или 14.1%.

Кина

В края на 2017 г. те са 68, а киноекраните - 226, като броят им нараства спрямо 2016 г. съответно с 9 и 6.

Мултиплексите са 12 и в тях са осъществени 66.8% от всички прожекции и 71.1% от посещенията.

Най-много кина има в Югозападния район - 21 със 181 хил. прожекции, посетени от 2.9 млн. зрители. В столицата функционират 16 кина със 102 екрана, в които са прожектирани 3 354 филма.

Прожекциите в кината се увеличават с 10.7%, а посещенията намаляват с 0.8%.

Прожектирани са 9 437 филма: 912 български, 2 570 европейски, 5 524 от САЩ и 431 от други страни.

Радиа

85-те регистрирани и лицензирани радиооператори са излъчили 723.6 хил. часа радиопредавания, или с 1.9% (13.3 хил. часа) повече от 2016 г. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания - 49.9%.

Телевизии

117 са регистрираните и лицензирани български тв оператора - с 4 по-малко от 2016 г. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 749.6 хил. часа, или с 4.3% по-малко от 2016 г. Специализираните предавания са разпределени по часове, както следва:

- художествени предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) - 186.8 хил. часа;

- музикални предавания - 102.3 хил. часа;

- новини (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) - 68.8 хил. часа;

- реклами - 47.9 хил. часа;

- образователни предавания - 9.6 хил. часа.

Още по темата

26/04/2018

Политика

Борисов недоволен, че БНР има оркестри. Музикантите трябвало сами да си изкарват парите