Япония през погледа на един музикант

Тодор Митров | 16 януари 2017 в 13:0945930

През декември "Софийски солисти" се завърнаха от турне в Япония. За близо месец - от 29 октомври до 27 ноември, те изнесоха 20 концерта в почти всички големи градове, сред които Токио, Осака, Нагоя, Йокохама, Фукуока, Хирошима.

За това дали турнето е било успешно говори красноречиво поканата за ново турне. На въпроса дали японската публика цени българските солисти също се отговаря лесно - това не е първото, второто, петото, а 16-ото им турне там. Япония не е просто поредната спирка за музикантите. Тя е различна, екзотична, очарователна.

Коя е тази загадъчна принцеса Япония разказва за читателите на OFFNews виолистът и мениджър на оркестъра Тодор Митров. "Софийски солисти" е част от живота му през последните 24 години, той участва в 8 от турнетата в Япония.

Първата ми среща с Япония беше преди повече от 20 години. Бях зашеметен като боксьор в нокдаун. Не че до този момент не бях пътувал в чужбина - напротив. Бях обиколил цяла Европа и някои страни от Близкия Изток и Африка. Но още със слизането на летището в Токио се почувствах въвлечен в динамика и ритъм, които не съм срещал никъде другаде. Отвсякъде те връхлитат всевъзможни превозни средства - коли, автобуси, ТИР-ове, камиони, скоростни и обикновени влакове, и всичко това се движи по магистрали на три-четири нива сред небостъргачи, а непосредствено до тях - къщи и жилищни блокове безкрай.

Всъщност никой не може да каже откъде докъде се простира Токио. С годините селищата до града се сливат с него и образуват т. нар. “Tokyo Area” с население повече от 25 милиона души. Ето, стигнах и до това, което предизвиква лека паника у мен и до ден-днешен - милиони, милиарди хора, които извират отвсякъде. Не може да бъде и друго в най-гъсто населената държава в света – с над 330 човека на квадратен километър.

Това свръх пренаселване се чувства най-силно в метрото, но не е само там. Първия път, когато влязох САМ в магазин, се загубих. Освен обичайните 7-8 етажа над земята универсалните магазини имат по още два-три подземни. Входовете и изходите са безброй и някои водят директно към метрото. Точно на такъв попаднах и аз. Беше около 6 часа вечерта. Излизам от вратата на магазина и виждам, че срещу мен се движи непробиваема стена от хора. Сърцето ми заби лудо, влязох обратно в магазина, почнах да търся трескаво изхода за хотела. Най-случайно го намерих, прибирах се в стаята си и не излязох до сутринта.

Ако към всичко по-горе се прибави и „обратното“ движение по пътищата, човек може да се стъписа не на шега, особено ако никога преди не е бил в държава с такова движение. Бил съм няколко пъти в Англия и по веднъж – в Ирландия, Уелс и ЮАР, но там трафикът е като на междуселско пътче в сравнение с Япония.

Япония е може би единствената държава извън Британската общност с „обратно“ движение. Използвам кавички, защото веднъж в Англия попитах защо движението е обратно. Човекът ми отговори: „Вашето е обратно!“.

Винаги съм се питал защо е така точно в Япония. Порових се в интернет и ето какво намерих:

„В Япония движението е ляво, въпреки че тя никога не е била част от Британската империя. Коренът на това се крие още в ерата Едо (1603-1867). Животът на самураите (в превод - „някой, който служи”) бил неразривно свързан с неписания етичен кодекс "Бушидо" – път на воина, комбинация от правила и норми, чрез които се изграждал идеалният войник. Кодексът на самурая повелявал той никога да не се разделя със своя меч. Именно оръжието се оказало определящ фактор за избора на лява или дясна посока. Разминаването от лявата страна позволявало на самураите, използващи дясна ръка, да извадят меча по най-бързия начин, когато се налага. Така, че било напълно логично лявото движение да се разпространи в цялата страна.

През 1872 г. е пусната първата железница в Япония с техническа помощ от Великобритания, която я построява по английски, ляв модел на движение. През 1924 г. движението в лявата лента било прието за задължително.”

Наскоро прочетох още нещо интересно нещо по темата: през Втората световна война американците останали изумени от себеотрицанието, стоицизма и упоритостта на японския народ. Те осъзнали каква сила и потенциал се крият в тази държава и как много бързо тя би се превърнала в заплаха за тях. Затова след капитулацията на Япония решили да обърнат лявото движение. Надявали се да предизвикат хаос и така да забавят възстановяването на държавата. Очевидно не са успели.

Днес пътищата в Япония са сред най-добрите в света. И въпреки това ограничението на скоростта по магистралите е... 80 км/ч. (!!!). Причината била големият брой катастрофи.

Аз, като българче, отказах да повярвам, че ограничението се спазва и попитах нашия импресарио. Той се засмя и отговори, че с такава скорост карат само шофьорите над 80-годишна възраст и супер дисциплинираните. Останалите карали бързо, даже колега на нашия мениджър призна, че си е купил специален модел „Ауди“, за да може да развива..... 250 км/ч. Но глобите са убийствени, а след трето нарушение книжката се отнема завинаги. Затова шофьорите имали невероятни антирадари и други технологични чудесии, а преди тръгване проверявали къде точно са разположени камерите по пътя.

Но да се върна на първата си среща с Япония. Чудесата тук са на всяка крачка, дори на най-елементарното битово ниво. Там за първи път в хотелска баня видях огледало, което не се изпотява, когато се къпеш. След това можеш спокойно да се бръснеш или гримираш, без да се налага да го търкаш като изоглавен.

Като говорим за хотели – в Япония човек може да тръгне накъдето иска без багаж, само с чифт бельо за смяна. Всички хотели - от най-обикновените до „Риц” и „Хилтън”, са оборудвани с всичко необходимо - чехли, домашни дрехи, наречени „Юката”, четки, пасти за зъби, самобръсначки, гелове за бръснене, гребени, шапки за баня, тампони, дори ибришимчета, ако случайно ти се скъса копче. Сега почти навсякъде по света е така, но преди 20 години....?

А за японските тоалетни може да се напише цяла книга.

На снимката се вижда панел за управление на този вид тоалетни чинии, които затоплят капака, мият дупенцето с различни струйки и прочие глезотийки. Напоследък те се използват по целия свят. Преди 20-ина години обаче въобще не беше така.

На такова чудо се натъкнахме за първи път в Япония и то не в хотелите, а на едни специални места за специални хора - гримьорните на диригентите.

Идва веднъж диригентът в нашата гримьорна:

- Момчета, елате да видите нещо!

Отиваме, а той ни води право в тоалетната и ни показва чинията. Тогава, разбира се, тези чинии бяха с доста по-малко екстри, но си бяха чудо отвсякъде. След този случай първата ни работа, щом пристигнем в съответната зала, беше да надникнем в диригентската стая, за да видим поредното чудо.

Защо ви показвам тази снимка? Защото тя е поредният пример, че колкото и пъти човек да ходи в Япония, винаги се натъква на нещо ново... Вижте големите бутони и обърнете специално внимание на крайния вдясно (с нотите). Мислите си, че с този бутон можеш да си пускаш музика, докато вършиш важни неща? Не е далеч от истината, но това не е точно музика, а много приятен шум, чиято сила може да се регулира. Предназначение му е да заглушава един друг шум, доста по-неприятен и миризлив. Значи японците са помислили и за това: да спестят неудобството, особено на дамите, когато изпускат газове. А в дома на една скъпа приятелка видях последния писък - тоалетна чиния, която върши всичко автоматично - от отварянето до затварянето на капака.

В Япония за първи път се возих на високоскоростни влакове, които са няколко вида и са известни под общото наименование „Шинканзен”. Точността на движение, луксът и чистотата в тях се разбират от само себе си. Но главното им предимство, освен, че се движат с над 300 км/ч., е че тръгват и пристигат в самия център на града. По тази причина те са сериозна конкуренция на самолетите, тъй като спестява маса време за транспорт до и от летището. Затова и цените на билетите за тези влакове се доближават до самолетните. Япония дълго време държеше палмата на първенството за най-висока средна скорост при тези влакове.

Тук е мястото да вметна, че Япония планира всичко за десетилетия напред и скромно, без много шум и истерична реклама, и успява 100% в планове си. В същото време, когато Европа и САЩ направят нещо наистина голямо и значимо, много държат да го навират ежедневно в лицето на целия свят. Нищо лошо, единствената подробност е, че Япония е направила същото, че и по-добро доста преди тях, но по японски – без никаква показност.

Един пример. Прословутият тунел под Ламанша, за който опищяха орталъка, че едва ли не е най-големият връх на техническата мисъл, го строиха не знам колко години и е дълъг 50 километра. А светът и до ден-днешен не знае, че един друг тунел – този, който свързва островите Хокайдо и Хоншу - е построен около 20 години преди това и е с дължина... 57 км.

По-горе споменах, че японците успяват да изпълнят всичко перфектно и в график, но се оказа, че има и едно изключение. На предишното ни турне (2013 г.) имаше анонс за новия супер експрес, който ще развива шеметната средна скорост от 500 км/ч и ще бъде пуснат през 2019 г. В края на сегашното ни турне попитах нашите домакини какво става с този проект и те ми отговориха, че междувременно се е случило извънредно важно събитие - преди 2 години Токио беше избран за домакин на летните олимпийски игри през 2020 г. Затова правителството предложило всички средства, предвидени за конструирането на този влак, които очевидно са много милиарди долари, да се пренасочат към подготовката за Олимпиадата. Без никакво колебание собствениците (частници) на този влак се съгласили, защото в случая става дума за престижа на Родината пред целия свят... Така че премиерата на този влак е отложена за 2025 г. Отсега можем да бъдем сигурни и че Токио ще организира най-страхотната олимпиада в историята досега и че влакът ще бъде пуснат в срок.

Страница на статията : 0102
Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !