Кауза "Самотните деца да успеят в живота"

Антония Чорева | 20 декември 2016 в 12:1012241

Купон – музика и танци – ни посрещнаха в Центъра за настаняване на деца от семеен тип в Плевен. Това е последното място, където се провежда инициативата Деца помагат на деца на социалното министерство, чрез която Съветът на децата в България помага на изоставените деца в тези центрове.

Влизаме и какво да видим – децата са надянали пердетата за поли и танцуват и пеят коледни песни и дори играят хора. Настроението е уникално, а домът им – красив. Коледната атмосфера е навсякъде. Елхата е направена от клонки на дървета, в средата на стаята има дори камина, която децата сами са направили – от кутии, но създаваща много уют, а вътре в камината има дори съчки.

Част от малките деца рисуват големи къщи, които също са сглобили сами и сега ги украсяват коледно с боички.

Посреща ни Лилия Борисова, тя е социален работник в дома и знае историята на всяко дете. В дните преди Коледа обаче на никой не му е тъжно. Децата ни се радват и чакат подаръци, чакат и момичетата от Съвета за деца, за да играят заедно на карти на други игри.

Децата поискаха да ни попеят и изпяха безгрешно химна на България.

Запознавам се с Янко, той е на 5, но е много умен, казват, че бил гений, смята и пише и чете – всичко му е интересно.

Родителите му били във Франция, но той ми сподели, че ще го вземат съвсем скоро.

В центъра за деца в Плевен има и двама братя, те ту се прегръщат, ту се сдърпват – неразделни са. Вървят постоянно един след друг, съдбата им е като на много други изоставени деца – отнети са от родителите си, защото са гледане при много лоши условия (без уточнение какво точно значи това).

Силно впечатление ми направи и Исус, мъничък и сладичък, кротък и само си рисува. Оказва се, че той носи музикален талант. Възпитателите в центъра забелязали, че много пее и ги записали на акордеон, той само поискал този инструмент. А после... кандидатствал и го приели.

В центъра за деца доскоро живеел и Сашко, той бил дете с увреждания, но за щастие наскоро бил осиновен от американци и заминал да живее в Пенсилвания.

В центъра за деца в Плевен има и две сестрички – хубави и нежни като сълзички – Айше и Лидия. Двете поискаха да ми покажат всичко, което знаят – то песни, то танци, то игри. Има и две близначки – и двете най-обичаха да пеят и пяха с цяло гърло коледните песни.

Направи ми впечатление, че много братя и сестри живееха в този Център за деца, а социалната работничка Лилия ми каза, че това било нормално – имало цели центрове в страната, където всички били братя и сестри, дори с една фамилия.

Децата не са лишени от нищо – споделя още Лилия – празнуват рождените си дни на детски център, ходят на море, на планина, на горско училище. А на едно от горските училища момче от центъра намерило дори любовта на живота си – момиче от друг център и сега си пишели писма.

Казвам й – тук е много уютно, децата изглеждат щастливи. А Лилия ми отговори – нали това е нашата цел, децата да се чувстват най-близко до семейната среда.

На вратата се позвъни и в центъра дойдоха Жанина от Съвета на децата с две нейни приятелки, раздадохме по едно мече за спомен на всички и започнаха игрите.

После докато едни деца рисуваха къщите, други окачваха елхички по прозорците, трети гирлянди, а една от възпитателките изигра две-три хора с няколко деца, без да мисля казах на една от възпитателките, че като ги гледам, съм сигурна, че ще успеят в живота, колкото и тежка да е била съдбата им досега и въпреки самотата, а тя ми отвърна: „Нали затова се борим!“

С това изречение слагам край на обиколката на OFFNews из центровете на деца в България. Минахме пред много градове, видяхме много неща – и тъжни, и весели и шокиращи, но разбрахме само едно, че това са деца като всички и трябва да им дадем шанс в живота. Ние.

Препоръчани материали
Професор Балкански

Рейтинг : 75416

20.12 2016 в 13:12 1
+ 10
- 1
ОФФчата рубрика: "И циганите са хора". Политкуректорастия в действие.