Кой създаде арабско-ислямската колекция в Националната библиотека на Израел?

Радост Николаева | 02 август 2019 в 20:00 | 3095 |0

Този човек няма някаква специална годишнина днес, нито какъвто и да е друг повод, за да пиша за него. Изключителна фигура на фона на разгорещените и често крайни съвременни национализми в битките им за територия на влияние. Захванах се да го проучвам и ето малка част от „портрета” на този уникален модел на интелектуалец „между културите”, неизвестен все още у нас.

Наистина е възхитително отдаването му на каузи, които остават в световната култура. Наскоро Националната библиотека на Израел съобщи за съхранението на близо половин милион заглавия и ръкописи в арабската и ислямската си колекция и за необикновената личност на основателя на колекцията – многостранен учен и страстен библиофил Авраам Шалом Йехуда (1877-1951). Роден е в Йерусалим в семейство на сефарадския евреин Бенджамин Езекил и ашкеназката еврейка Ребека Бергман, с корени от Ирак. И двамата му родители произлизат от семейства на равини.

Още 18-годишен започва да създава колекция от арабски и ислямски произведения, за която след 45 години казва: „Колекцията, която започнах да сглобявам преди около 45 години, беше събрана от всички части на Изтока. Те са закупени най-вече от частни учени и библиотеки, които са принадлежали на стари образовани семейства от Кайро, Дамаск, Халеб, Багдад, Тунис, Фес и други древни градове от ислямския свят. Някои са дарение от джамии в по-големи или по-малки градове в Египет, Палестина, Сирия, Месопотамия, Турция, Персия, Мароко, Индия и други части на Изтока, включително Йемен в Южна Арабия, Адана и Анкара в Мала Азия. Само много малка част беше придобита в Европа от частни колекции или на търгове.”

От малък изучава т.нар. Равински юдаизъм и Писанията (Еврейската библия, Талмуд и религиозно право). 15-годишен Йехуда вече учи европейски езици и литературен арабски; семейството говори и арабски у дома. През октомври 1893 г., когато навършва 16, младият Авраам публикува първата си монография „Арабски антики” (на иврит) за предислямската арабска история и култура. Две години по-късно, през 1895 г., публикува превод на избрани класически арабски стихове (пак на иврит).

Същата година стартира обучение по семиотика и ориенталски изследвания последователно в Университетите в Дармщат, Франкфурт на Майн и Нюрнберг. Докторант става в Университета в Страсбург. Тук съдбата го среща с известния ориенталист Теодор Ньолдеке и с унгарския учен Игназ Голдзихер, научен ръководител от докторантския период на Йехуда. Германецът Теодор Ньолдеке по това време е най-големият авторитет в областта на иранската национална епическа литература и един от водещите иранисти на своето време, изследовател на древноарабски и арамейски източници. Игназ Голдзихер пък е унгарски ориенталист и изследовател на Исляма. Заедно с Теодор Ньолдеке са считани за основатели на съвременните ислямски изследвания в Европа.

Авраам Шалом Йехуда.

След смъртта на Голдзихер през 1921 г. Йехуда изиграва ключова роля за придобиването на частната му библиотека и колекцията му от ръкописи на арабски и иврит в полза на Израелската национална библиотека в Йерусалим – в името, както казва той, на създаването на „споделено интелектуално пространство за арабски и еврейски учени”: „И ето, такава библиотека като тази, която съдържа прекрасно и невероятно съкровище от най-доброто от арабската литература и най-добрите произведения на Исляма, наистина може да се превърне в място за среща както за арабски, така и за еврейски учени.”

И така през 1924 г. в Йерусалим пристигат 6000 тома от „Библиотеката на Голдзихер“, което се превръща в огромен празник за елитното Йерусалимско общество и е приветствано от учени от всички религии и общности. Така стъпка по стъпка Йехуда допринася за формирането на огромния фонд от арабска и ислямска колекция на Националната библиотека на Израел, която – както писах – вече наброява близо половин милион заглавия.

От 1905 до 1914 г. Йехуда е преподавател в Берлинската Hochschule für die Wissenschaft des Judentums (Висш институт за еврейски изследвания). През 1915 г. е първият професор по юдейски изследвания в Мадридския университет, където преподава едновременно курсове по еврейска история и литература, и арабска култура. В Испания той събира голям архивен материал за еврейската история тук и публикува множество статии по свързани теми.

Йехуда участва в първите четири ционистки конгреса (1897-1901) и става последовател и довереник на ционисткия мислител Макс Нордау, който пръв вижда в антисемитизма, „един от симптомите на болестта на века” /става дума за края на 19 и началото на 20 век/. Работи всеотдайно за възраждането на еврейския език, организира обучения по иврит във Франкфурт и в други европейски градове.

Трайно загрижен за еврейско-арабските отношения в Израел / Палестина, Йехуда работи години наред в помощ на лидерите на ционистите Теодор Херцел, чиято политическа дейност довежда до създаване на държавата Израел, и Хаим Вайцман, първи президент на Държавата Израел, голям учен учен с изключителен принос в световната наука.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !