Мария Пеева – малката стопанка на големия сайт

За първите стъпки, подкрепата и радостта от това да откриваш живота си

Зарина Василева | 30 януари 2019 в 08:00 | 8586 |0

Мария Пеева е съпруга, майка, баба, преводач, автор. Името на сайта ѝ – Мама Нинджа, става нарицателно за всички социалнозначими теми - здраве, социално равенство, толерантност, родителство, възпитание, образование. Неизчерпаемото съдържание на авторски истории, мнения на експерти, интервюта с психолози, лекари и учители, многопластовото проследяване на важните проблеми от всичките им гледни точки са сред безспорните ценности на сайта. 

Но в същината на цялото това съзвездие от теми и мнения е Мария и нейната нестихваща любов към това да открива живота и да прави първата стъпка там, където никой друг не се осмелява.

Как изглежда животът в цифри:

72 000 последователи на сайта
365 страници, събрани в първата ѝ книга
30 години влюбена в един мъж
20 години работа като преводач
19 години разлика между първото и последното дете
5 години разлика между най-малкия син и внука
4 деца
3 домашни любимци
1 внук

Любовта и думите

„Моята история може би ще ви се стори не особено забележителна, защото в нея има само много деца и много думи. Деца, защото си имам цели четири броя, а думи, защото винаги съм работила с тях. 20 години бях филмов преводач, а после започнах и блога мама нинджа, с който се занимавам трета година. Някъде между всички тези неща с моя съпруг създадохме и четири прекрасни момчета. Нашата любовна история е ужасно скучна, като всички щастливи истории, впрочем. Влюбихме се като ученици и от почти 30 години споделяме живота си. 26 от тях сме женени. Разликата между най-малкият и най-големият ми син е 19 години, а между най-малкият ми син и внучето - пет. Като добавим и кучетата и котаракът, вкъщи е същинска весела лудница, насред която някак се опитвам да оцелея и да работя.“


За Мария думите и любовта са неразривно свързани. Допълват се, растат, постигат и недостижимото заедно.
Дали ще разказва за любовта на живота си, за постиженията на децата си, за лудориите на домашните любимци, дали ще разсмива, или разплаква – думите с охота се оставят да бъдат шлифовани и подредени в ювелирните ѝ текстове.

И това има своето обяснение - няма как да не си влюбен в думите и те да не ти отвръщат със същото, когато едни от най-изкусните преводи са твое дело.


„Професията на филмовия преводач е колкото интересна, толкова и тежка. Интересна е, защото всеки проект е различен. Един ден си в автомобилна надпревара, на следващия проучваш оръжейни термини, а другата седмица се бориш с правни понятия или медицински названия. Един ден ругаеш като чернокож гангстер, на следващия редиш любовни обяснения в мерена реч. Случвало се е за някой научен термин да изчитам десетки статии, преди да измисля как точно да го преведа. Когато преди повече от двайсет години навлязох в тази професия, се влюбих в нея с цялото си сърце и не съм си представяла, че някога ще поискам да правя нещо друго. Години наред то запълваше необходимостта ми да творя и да пиша. Докато един ден осъзнах, че чуждите мисли и идеи в главата ми са толкова много, че започват да задушават моите. Осъзнах също, че това не ми е достатъчно. И започнах да пиша.“

Сайтът и пътят към непознатото

„От кратките статуси във Фейсбук се роди блогът. По някакъв необясним начин той заживя свой собствен живот, започна да расте и да се развива. Превърна се в пъстър, смислен сайт, четен от десетки хиляди всеки месец. Усещането да радваш хората е неповторимо. Да получиш писмо от непозната жена, която ти казва, че си ѝ вдъхнала сили да продължи, че си била до нея, когато е осиновила детето си, когато е изгубила майка си… В моментите, когато се обезкуражавам или уморявам, ми е достатъчно да прочета едно такова писмо и отново се чувствам щастлива. А те винаги идват в точния момент.“

Днес блогът е „пораснал“ до сайт с над 72 000 последователи. Интересът е лесно обясним: Всяка сериозна социална тема се разглежда в цялото ѝ многообразие – от споделени лични истории до експертни мнения. Обобщените от сайта анализи се цитират дори от официалните институции у нас.

Важните послания се комуникират по различни начини, за да достигнат до възможно най-много потребители и по възможно най-правилния начин.

И така от място, което разказва за забавните моменти от живота на една многодетна майка, сайтът се превръща в социален феномен.

Подкрепата и успехът

„Мисля, че е нормално, когато влагаш толкова много в работата си, да имаш някакви очаквания за резултата й. Моят блог ги надмина - многократно. И нямам предвид финансовите измерения, защото надали в България има човек, който е забогатял от писане. Имам предвид точно социалния му ефект. Когато го започнах, имах една съвсем простичка идея - да разказвам разни наши забавни истории, да усмихвам майките, понякога да ги трогвам или замислям. Да общувам с тях, както майките с бебешките колички се намират в парка и много бързо стават приятелки. Оказват си една на друга подкрепа, смеят се заедно, обменят си информация и съвети за всякакви въпроси от живота - от възпитанието на по-големите деца до това какво интересно сме чели напоследък. Този дух на общност и досега го има между нас. Съмнявам се да има друга майчинска група в социалните мрежи, където дори когато се сдърпаме за нещо, запазваме уважение една към друга.
Благодарение на този дух помагаме и на много каузи. Подкрепихме майките на деца с увреждания в протеста им, събрахме средства за няколко животоспасяващи операции, борим се за общество, в което всяко дете има шанс и всяка майка има подкрепа. Да, проблеми винаги ще има, но винаги ще има и хора, които дават всичко от себе си, за да ги решат.
Може би точно това прави живота толкова интересен.“

Само за няколко години Мария успява да подкрепи десетки благотворителни акции, социални и лични каузи. Апелите отправени чрез сайта получават безапелационна подкрепа.

Социалните проблеми намират бързо своето разрешение, а причинилите ги не биват укривани и премълчавани. Тази безкористност и прозрачност има своята цена, но Мария я посреща с типичната си женствена твърдост.

Играта на стъпки

„Първата стъпка е най-трудната. Това е стъпката на избора. Тя може да е погрешна, разбира се. Но никога няма да разберем това, ако не я направим, нали? Първата стъпка е най-трудната, но следващите са не по-малко важни. Поглеждайки назад виждам, че съм постигнала повече отколкото съм мечтала. И макар че не съм забравила хилядите безсънни нощи, умората, лишенията, много повече помня радостта и удовлетворението. И бих тръгнала отново по същия път, без колебание. Отново бих открила живота, отново бих рискувала. И колкото повече вървя по пътя си, толкова повече осъзнавам, че той ми дава много повече от крайната цел. Че щастието е в него, в малките стъпки, в преодоляването на всякакви трудности и в ежедневните битки. В усещането да си легнеш вечер, да си спомниш деня и да се усмихнеш, защото си доволен от себе си.„

Живот, достоен за откриване

Има хора, които познаваш още преди да срещнеш. Доверяваш им се, следваш ги и си щастлив, че ги имаш в живота си.

Те умеят да са откровени, без да се натрапват; да са наоколо, без да омръзват; да помагат, без да ги забелязват.

Успяват с лекота да увличат себеподобни в името на всяка добра кауза и повод.

А когато след себе си имаш цели 72 000 нито една мечта не може да остане несбъдната и нито една болка – неутешена.

„Аз съм много обикновена жена и може би това е причината да ме харесват хората. Защото не е задължително да си някакъв необикновен човек, за да вярваш в себе си, да се радваш на живота, да намираш поводи за усмивка навсякъде около себе си.“

Историята за възхитителната Мария Пеева е вдъхновена от кампанията на Алианц България Откривай живота. 


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !