След като Кристиян Радев пусна кратък разказ за преживяването в изборната секция в Лондон, който беше многократно споделян и бързо се разпространи из социалната мрежа, решихме да ви разкажем кой е той и как се сдоби с работа в списание на острова.

Ето какво написа той на 26-ти март:

„Действието се развива в посолството в Лондон. Момчето, което ме записва (явно подозирайки, че ме познава отнякъде), пита:

- Вие ученик ли сте по случайност?

- Не, не, работя в едно списание тука на ъгъла.

- А! Ъ-ъ... извинете, че Ви питам, но как се сдобихте с тази работа?

- Демокрацията ми я даде.“

Кристиян е на двайсет години и е от София. Завършил е средно образование, но ще следва в Лондонския университетски колеж през идната учебна година. На въпроса от колко години живее в Англия, отговоря: "Душевно – седем. Но плащам общински данък от миналата есен, когато официално се преселих."

Работата в известно лондонско списание получава благодарение на демокрацията или просто някак я е намерил. "До ден-днешен и аз това се питам. Някак се намерихме. Въпреки че направих връзката чак след като вече бях започнал работа, не смятам, че е случайност, че българското посолство се оказа на съседната пряка от офиса ни. Въпросното списание се казва “Лондонското списание” (The London Magazine) – най-старото литературно списание в Англия, създадено през 18-ти век и публикувало някои от първите творби на автори като Джон Кийтс, Пърси Биш Шел, Т.С. Елиът, Силвия Плат. Това културно наследство беше една от причините да постъпя за работа тук. А на въпросът как се сдобих с работата, винаги казвам, че шефката ми, която се води маркетинг екзекютив, просто искаше да си утвърди званието. “Добре бе, Аби” питам я аз една сутрин, “как си даде йерархичната титла "екзекютив", като няма никой друг освен теб в този отдел?” Шегаджийски ми отговаря, че затова ме наеха мен."

Оказва се, че според него демокрацията му е дала не само работата, но всичко като цяло. "Част от иронията и хуморът беше точно, че на живо като ме зърне, човек се чуди как въобще имам навършени осемнайсет години, че да гласувам, камо ли пък да се представям сякаш знам какво е било преди 10-ти ноември! Несъмнено момчето в посолството затова така се стъписа, а хората около него се изсмяха на глас. Колкото до моето поколение, демокрацията ни е дала всичко – но най-вече ни е дала правото и свободата въобще да можем да си правим такива бъзици. Като се има предвид как протекоха предизборните кампании обаче (и въобще българинът как гласува миналата седмица), през ума ми минава само един цитат на Джордж Оруел, който казва: “Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила”. Защото, всъщност, най-болезненото нещо, което хората чувстват, че демокрацията им отне, е младостта – всичко друго е просто прах в очите."

"Битови изцепки като тези на госпожа Нинова според мен заслужават само и единствено да бъдат пародирани. Най-малко така се създава неблагоприятен климат за тълпите вярващи (и по-добре). Аз с голямо удоволствие четох чуждите майтапи и се радвам, че и ние, младите, можехме да се включим по един закачливо-самоироничен начин."

На въпроса дали чете български медии и как би сравнил родните и чуждите медии, той каза: "Чета, да. В интерес на истина, чета повече тук, отколкото като живях в София, просто защото сега това е единственият ми източник за новини. Има отлики – неизбежно е. Най-значимата, бих казал е, че за разлика от западните медии, българските често наблягат на неща, които са твърде неуместни, лични или воайористични. Това е особено фатално, когато се съчетае със недостига на такива, които могат по адекватен и интересен начин да представят политически и икономически теми от сложен характер. За сметка на това пък също мисля, че често не оценяваме колко на ниво са ни журналистите. Ето пример: наскоро бях изгледал един стар репортаж от 2013-та. По случай премахването на трудовите ограничения за българите и румънците в целия Европейски съюз, известният евроскептик и бивш лидер на Партията на независимостта на Великобритания, Найджъл Фараж, беше посетил България, и от английският “Канал Четири” бяха направили документален репортаж за визитата му. През цялото време гледах как с една много типична англосаксонска арогантност (да не кажа на моменти и невежество) подходи към всичко в България. Към края обачe, беше поканен на интервю в “Тази събота”, където златната Лора Крумова абсолютно му скри шапката с проницателните си въпроси и хапливите си отговори. Бях изгледал предаването точно покрай 3-ти март и репортажът ме изпълни с още по-голяма гордост към родината – не само за това, което сме постигнали в миналото, а и за това, което понякога постигаме и в настоящето."

Още по темата

26/03/2017

Избори

Борисов благодари на демокрацията, че му даде шанс да управлява

21/03/2017

Избори

Не демокрацията, криминалният преход ни отне сигурността и здравеопазването

19/03/2017

Политика

Нинова: Демокрацията ни отне много, а Борисов - и нея