Тъмната история на най-добрия имитатор на гласове Джон Форд

OFFNews 12 март 2018 в 13:27 3159 0

Снимка David Levene for the Guardian

Джон Форд е един от най-добрите имитатори на гласове и акценти в англоговорящите страни. Той е работил години наред за едни от най-големите вестници във Великобритания, успявайки да извлича важна информация от различни хора и учреждения, убедително представяйки се за някой друг, разказва вестник "Гардиан". 

Форд е известен като "Господаря на тъмните изкуства от Флийт стрийт" (улица в Лондон, където преди години са били редакциите на английските вестници). 

В интервю за "Гардиан" имитаторът разказва, че е успял да измами хора като Тони Блеър, Гордън Браун, Уилям Хаг, Джон Преско, Пол Маккатрни и да получи желаната инфмормация.

"Когато работех за "Съндей таймс", мислех, че помагам на обществото, че правя тези измами, за да можем да разобличим престъпници и корумпирани политици. Сега ме е срам от това, което съм правил", споделя обаче Форд.

Като малък, великият имитатор тренирал различни акценти в английския език, от тези на местните региони до австралийски, африкански, португалски и т.н. Тогава започнал да проявява интерес към актьорското майсторство и дори изучавал драма. 

"Първата си работа получих в средата на 90-те години, след като срещнах един от състудентите си. Той ме помоли да се обадя по телефона и да се представя за нигериец, който говори английски език. Работата ни беше дадена от частна разследваща фирма. После получих още една задача от друга фирма в Крейдън и се оказа, че тя работи за "Съндей таймс" и оттам започнаха моите бизнес отношения с вестника", връща се назад Форд.

"По това време сигурността не беше толкова сериозна. Подготвях се няколко дни и звънях с желания акцент и глас и се представях за конкретна личност. Бях толкова добър, че никой не се и съмняваше, че съм въпросният човек. Ще ви дам пример.

Обаждам се в някоя банка и казвам:

- Здравейте, звъня, за да се предам. Сигурен съм, че ви дължа пари. Ако погледнете моите директни дебити от 23-ти, парите би трябвало да са отишли при вас, а после не са минали.

И от банката отговарят:

- О, не, няма как това да е станало.

- Какво имате предвид? Това е кодът 20 23 31! О, не, кодът завършваше на 64. От сметка номер 5721.

- Не, номерът на сметката е ...",

- "Много благодаря. Извинете за притеснението".

Така получавах каквато поискам информация, но чувствах истинско напрежение преди всеки случай. Чувствах страх, че ще се проваля, после нервност от предстоящото и след като се справех, се чувствах като крал", разказва имитаторът.

"Първият ми голям удар беше през 1997 година, когато бях нает да проникна във фонд за донори, основан от лорд Леви, който беше основен източник на средствата на Тони Блеър. След този случай "Сънди таймс" спря да наема разследващата фирма и директно започна да ми дава случаи", казва Форд.

В един момент в средата на 90-те той се представя за Уилям Хаг (бивш министър на външните работи на Великобритания - б.р.), за да получава достъп до банковата му сметка и кредитната му карта многократно в продължение на една седмица, следвайки съветите на репортер от вестника. Форд казва, че неговият акцент и имитация на Хаг били достатъчно добри, за да заблудят хората.

"Доставяше ми удоволствие да съм Уилям Хаг и ми харесваше тръпката. Но това беше грубо инвазивно, срамно, неморално и погрешно", казва днес Форд. 

Заради имитаторът дори уволняват служител на Mercedez-Bentz, защото е дал информация за потенциалните купувачи на нов автомобил през юни 2002 година. Форд се представя за производител на персонализирани ключодържатели в Германия, искайки да му бъде изпратен списък с имената на купувачите, за да може да бъде сигурен, че изписването им ще бъде правилно.

Rаботи и за други медии - "Телеграф", "Експрес", Би Би Си. В един момент той косвено работи и за "Гардиан". През 2000 година бил нает от Ciex, корпоративна разузнавателна фирма, за да съдейства за изготвянето на доклад за надлежна проверка на Monsanto, спорна компания за селскостопанско производство. Тогава Форд не знаел, че клиентът на Ciex бил самият вестник "Гардиан". Бил помолен да се насочи към конкретни хора от Bell Pottinger, финансовата фирма за връзки с обществеността, която работела за Monsanto по онова време.

Забавлението от работата му започва да избледнява и имитаторът го осъзнава преди около десетилетие. "Чувствах като се в капан. Понякога пиех валий в малки дози, смесени с Red Bull, понякога повече."

Случаят, заради който той е отстранен от работа, е опитът му да получи предварително копие на автобиографията на Тони Блеър през август 2010 г., след като от "Сънди таймс" безуспешно предложили 500 000 паунда за правата за сериализация. 

Форд разказва, че първоначално не е искал да поеме задачата, но от изданието му звънели няколко пъти, обяснявайки колко важна за обществото е книгата. Той казва:

"Останах буден цяла нощ. Чувствах се длъжен. Мислех си, че трябва да получа тази книга. Реших, че ще звънна във всички офиси на издателската къща Random House, независимо къде са, и ще имам книга преди слънцето да изгрее".

Впоследствие полицията открива имейли от Форд до репортер от вестника, в които описва, че е звънял в Австралия, Индия и т.н.

След въпросната нощ Random House поискала от полицията в Лондон да разследва произхода на повтарящите се обаждания и те ги проследили до жилището на Форд в Съмърсет.

"Мисля, че те бяха изненадани да попаднат на някой толкова добре изразяващ се, когато ме арестуваха", казва той.

"Съндей таймс" плаща за адвокат, въпреки че Форд не признава, че е работил за вестника. Две години по-късно получава мъмрене и глоба от 2100 паунда.

Тогава имитаторът прекратява дейността си към вестника. 

След ареста, здравето на Форд се влошава и той започва да пие твърде много. Но постепенно решава това, което е правел толкова години да стане обществено достояние и миналата година се обръща към Byline Media, уебсайт с многобройни публикации, в който описва част от телефонната си хакерска афера.

Търсейки лично изкупление, той решава да се превърне в източник на информация за медиите.

"Отдавна ми дойде времето. Аз съм на 52 години. Имам три деца. Искам да бъда приличен родител и искам моите родители да се гордеят с мен. Искам да изляза от тъмнината. Време е да разкажа истината и да се променя", казва Форд.

Най-важното
Всички новини