За какво се сещате, когато чуете Пловдив? За мнозина името на града е символ на древна история, култура и най-вече изкуство - по малките улички на Стария град и Капана, в множеството галерии и най-вече събития на открито.

Едно от събитията, които ежегодно събират хора от всички краища на България и света, е "Нощ / Пловдив" - със сигурност най-големият "тринощен" форум за изкуство и едно най-разпознаваемите културни събития у нас, които ще ни представят по време на "Пловдив - Европейска столица на културата 2019".

Зад него стои фондация "Отворени изкуства" - организация, на която не само града, а и цяла България дължи много. Освен, че организира мащабното събитие, екипът на фондацията се е заел да популяризира съвременното изкуство у нас - една не съвсем позната зона за съвременния българин, но която започна все повече да се "намества" в културните програми на страната, а интересът към нея се увеличава ежегодно.

И това съвсем не е случайно. Една дама носи на раменете си отговорността за популяризирането на българското съвременно изкуство, а нейното име е Веселина Сариева.

Освен че оглавява "Отворени изкуства", тя е основател и на галерия "Сариев" (Sariev Contemporary) - организациите, стоящи зад първото излизане на съвременното изкуство извън университетските аудитории и тесни експертни кръгове - "Въведение в съвременното изкуство". Ежегодно тя се нагърбва със задачата да организира лекции с изтъкнати личности не само от българските, но и от световните културни среди. Благодарение на събитието тази година за първи път у нас пристигна куратор от един от най-големите и известни музеи за съвременно изкуство в света - "Тейт" (Tate Modern), а интересът към събитието се увеличава с всяко издание.

^{Веселина Сариева и Изабела Мейдмънт - куратор от галерия "Тейт" - Лондон, по време на лекциите "Въведение в съвременното изкуство"}

Веселина е родом от Пловдив, но признава, че се "чувства навсякъде". Завършила е сръбска и хърватска филология, през 2004 г. открива галерия "Сариев" за съвременно изкуство, малко по-късно се появяват и "Отворените изкуства", както и първата онлайн платформа у нас за културни събития и световни новини в областта - "Artnewscafe". 

И с това далеч не се изчерпва работата ѝ като представител на българско съвременно изкуство у нас и по света - алтернативна карта на Пловдив, колекционерски форум, организация за подкрепа на млади български артисти... Благодарение на цялостната и работа в продължение на повече от десетилетие можем да кажем само едно - Веселина е един от двигателите на изкуството в България, благодарение на които пред нас се разкриват нови хоризонти на мисълта и естетическото разбиране.

Какво я провокира да разгърне толкова мащабна работа, трудно ли е да организираш подобен тип събития на родна почва и къде се намира страната ни по отношение на съвременното изкуство си говорим с нея - Веселина Сариева:

Какво Ви обърна към изкуството и най-вече към съвременното такова и защо решихте да го популяризирате у нас?

Израснала съм в среда, за която изкуството беше начин на живот и отношение към света. Прабаба ми, дядо ми и баща ми бяха колекционери, баща ми беше и поет и експериментираше със словото и образа. Към съвременното изкуство ме обърна моята визия за света и отговорите, които получавах от него. А колкото до популяризирането - липсата на познания за съвременно изкуство в българската среда и необходимостта от създаване на контекст за публика, както и разширяване на хоризонта в естетическото и етическо мислене извън родното и клиширано оценяване на стойности.

Къде се намира в момента съвременното изкуство в България, на какъв етап от своето развитие е в сравнение с другите европейски държави като например Великобритания?

В България, а и извън нея, има много български съвременни артисти, които са съизмерими с най-добрите автори и са напълно в тенденциите на съвременното изкуство в света. Друг е въпросът за тяхната популярност в България и липсата на институционална политика към българското съвременно изкуство, не само за визуалните изкуства, а въобще.

Не е въпросът за таланти, а за отношение на държавата, на традиционни формации, на цялата образователна система, за които съвременното изкуство е нещо екзотично, не е носител на “национална гордост”. С малки изключения наблюдаваме доминираща ретроградност, доза провинциалност и нежелание за нищо ново България.

Защо решихте да организирате лекциите "Въведение в съвременното изкуство"?

Както вече споменах, този модел на образователна дейност се наложи от необходимостта за генериране на контекста на съвременното изкуство в България. Контекст, чието развитие би дало ефект върху широк кръг ангажирани с културния сектор, но и общественото развитие като цяло. Така “Въведение в съвременното изкуство” помага за професионалното позициониране или израстване на художници, куратори, музейни експерти, галеристи, търговци на изкуство, но и също така осветява важни обществени теми чрез изкуството, което представя.

Отворени ли са сънародниците ни към подобен тип събития? Те са сравнително ново явление - прави ми впечатление, че няма много подобни събития, отворени за широката аудитория, а не само за академичните среди.

Започнало като бутиково събитие, “Въведение в съвременното изкуство” с годините събира все по-многобройна аудитория не само от професионалните среди, а и от хора с нехудожествено образование, за които познанията за съвременното изкуство разширяват погледа им не само за изкуството, а за живота и начините на неговото възприемане и интерпретиране. Това е истинско излизане извън тесните рамки на наложеното като красиво, стойностно и етично. Не само в София, но и лекциите в Пловдив предизвикаха голям интерес. Много важно е разширяването на тематичния обхват, срещите “от първо лице” със значими творци, колекционери, куратори, арт критици, изкуствоведи.

Предизвикателство ли бе за Вас и екипа Ви да организирате такова събитие у нас? Събитието се радва на доста голям интерес.

И предизвикателно, и трудно, като се има предвид това, че ние започнахме в ситуация, в която подкрепата за образователни инициативи е нищожна. Минали сме през тежки периоди, но сме стискали зъби и сме дали всичко от себе си само, за да не прекъснем започнатото. Защото това щеше да резонира и при нашите фенове и хора, които ни подкрепят.

Трудно е, защото имаме международната логистика, необходимостта от развитие на лични контакти и ежедневно защитаване на доверието към фондацията и галерията, за да се привлекат значими имена от международната арт сцена. Обичайните трудности по организацията и цялостното протичане обаче имат смисъл, като се вижда ефекта от постигнатото и радостта на хората, поздравителните имейли, гледанията в "Yotube" на лекциите и не на последно място - признанието от академичните среди.

Разкажете ни как премина последното издание на "Въведението" и какво да очакваме от следващите лекции.

Последното “Въведение” разгледа една малко обсъждана, но все по-актуална в професионалните международни среди тема – пърформaнс изкуството. В рамките на четири вълнуващи лекции през ноември, обединени под темата “100 години изкуство на действието. Живото изкуство между сценичното и реалното”, се срещнахме от първо лице с разказите на четирима експерти с дългогодишен опит и разностранен досег с изкуството на пърформaнса. Гост-лекторите бяха Изабела Мейдмънт (куратор в "Tate Modern"), Ани Васева (режисьор), Снежанка Михайлова (философ и преподавател) и Албена Михайлова (един от най-ранните пърформанс артисти у нас). Те ни запознаха не само с историята и развитието на пърформaнса, но как и защо може да се колекционира този вид изкуство, как да се съхранява. Много съм благодарна на модератора Вера Млечевска, която предложи темата и работеше с лекторите по самите теми.

Следващите стъпки са свързани с изданието, което ще се осъществи през 2018 година. Една от най-мащабните е, че като част от програмата ни "Въведение в съвременното изкуство" стартираме проекта "CARGO", който ще бъде нова онлайн платформа за популяризиране на българско съвременно изкуство, и в традицията на дългогодишната ни програма ще предлага срещи с експерти, лекции, публикации и образователни събития, които да ни приближат към света на съвременното изкуство. Проектът е подкрепен от "Пловдив 2019 – Европейска столица на културата".

През 2018 г. фондацията ни ще издаде две книги – едната е дългоочакваната история на българското съвременното изкуство на Весела Ножарова, другата е на известният философ Боян Манчев.

Вие се занимавате не само с организирането на лекциите, но стоите зад едно от най-обичаните културни събития у нас - "Нощ / Пловдив", стоите и зад редица интересни изложби. Защо съвременния човек трябва да се интересува от изкуство, да посещава подобни събития и лесно ли е в забързаното ни ежедневие да го разберем и изживеем пълноценно?

Съвременният човек затова е съвременен - за да бъде адекватен с проблемите, образите, емоциите и предизвикателствата на времето, в което живее. Да настрои сетивата си за "вибрациите" на случващото се, а не да преповтаря отдавна отминали опити. В това отношение изкуството по един недидактичен начин му подсказва въпроси, но не и отговори (те са лични), показва гледни точки, предизвиква любопитство, така необходимо, за да се живее пълноценно.

Центърът на фондацията е в Пловдив. Защо избрахте този град за дом на идеите Ви?

В съвременния свят понятието столица е валидно за немодернизираните държави, анахронични като устройство, управление и манталитет. За съжаление България е една от тях. Разбирам, че традиционно сме определяни като пловдивска организация, защото там е нашият “културен център без покрив” и това е много симпатично, но ние имаме редица формални и неформални дейности в София, дори софийска регистрация.

Какво Ви предстои от тук нататък, как могат нашите читатели да се свържат с "Отворени изкуства" и да разберат за предстоящите проекти?

Следете бюлетина ни, където сме много прецизни.