Желяз Турлаков е бивш наркозависим, който наскоро стана водач на листа на партия "Ред, законност и справедливост" (РЗС). Той се включва не като партиен член, а чрез гражданската квота, обявена от партията. Целта му е да постави проблема с наркозависимите на политическо ниво и да се създаде държавна политика за справянето с него.

През 2005 г. Желяз основава център за лечение на зависими „Ново начало“. Самият той 10 години се е борил със зависимостта си към дрогата. След като се справя с този проблем, посвещава живота си на това да помага на други, попаднали в капана на наркотиците. Желяз е философ по образование, консултант към Националния център по наркомании и асистент по психо-драма. Той е и лидер на национално Движение "Квартала".

Пред OFFNews Турлаков разказа как сериозните проблеми с наркозависимите и липсата на държавна политика са го накарали да се кандидатира за депутат. Надява се да успее да промени нещо в системата, която от 20 години е в застой. 

Наркозависимите – броят им расте, възрастта пада

„300 000 души в България ежедневно употребяват различни наркотици, а от тях 30 000 са пристрастени към хероина“, казва Желяз Турлаков, цитирайки данни от последния доклад на Държавния департамент на САЩ. Според него реалният брой на употребяващите наркотици е много по-голям и непрекъснато се увеличава. "В същото време държавата ни продължава да абдикира от проблемите на зависимите и техните семейства“.

Турлаков споделя, че за разлика от всички европейски държави, метадоновото лечение у нас не се поема от Здравната каса. Освен това липсва клинична пътека за лечение на зависимости, което означава, че дори и здравноосигурени, наркозависимите остават извън системата.

„Проблемът с наркозависимите у нас е много сериозен. С всяка година броят им се увеличава, а възрастта, на която започва употребата, намалява“, споделя Желяз Турлаков.

„Видът дрога се променя, хероинът вече е все по-малко популярен. Той беше изместен от синтетичната дрога – амфетамините. Те обаче не са по-малко опасни. Хероинът действа на определен център на мозъка, създава физическа и психологическа зависимост. При амфетамините зависимостта е повече психологическа, но те са много опасни наркотици, защото причиняват страшни поражения на мозъка – депресия, понякога и психоза“.

Мит е, че наркоман се става в определени квартали

„Мит е, че наркоман се става в определени квартали, райони, определени суб групи. Не е така. Никой не е застрахован. Има наркозависими с висше образование, от добри семейства, където привидно нещата изглеждат добре. Няма квартал, блок или кооперация, в който да няма поне един наркозависим“, казва Турлаков.

„Въпреки притеснителните статистики и нарастващата злоупотреба с дрога, в България за последните 20 години отношението и борбата към наркозависимите и наркотиците не се е променило въобще. Няма държавна политика за това“, смята той.

„Докладите относно наркотиците у нас, идващи от Европа, са изключително критични, въпреки че когато излязоха, Бойко Борисов и Цветан Цветанов казваха, че едва ли не са похвални. Това не е така. Фактът, че американската организация „ДЕА“ (американска агенция за борба с наркотиците – б.р.)  идва у нас и прави офис тук е показателен за притеснителното положение, в което се намираме. “, обяснява кандидат-депутатът от гражданската квота на РЗС.

„Никой не говори защо в последните години на митниците има рекордно малък процент хванати пратки на хероин и кокаин. Това значи, че или не влизат никакви наркотици у нас, което би било странно, предвид високата употреба, или че влизат, но не са спирани на границата“, казва Турлаков.

Според него, проблемът с наркозависимите трябва да се разглежда не като здравен, а като социален, „защото, когато имаме един наркозависим, засегнат е не само той, но и неговите близки, родители. Потърпевши са и много институции - образователните, социалните, здравните, но и МВР“.

Наркозависимите не са престъпници

„Много от тези хора имат и някакъв криминален опит. Този опит, разбира се, има една единствена цел – да се набавят наркотици. Статистиката казва, че от всички 100% от извършените престъпления в България по-малко от 5% са тези, извършени от наркозависими. Това е важно да се знае, защото е мит в обществото, че наркоманите са големи престъпници. Истината е, че големите престъпления не се извършват от наркозависими“, убеден е Желяз Турлаков.

"В моята практика съм срещал хиляди зависими и никой не е започвал с презумпцията, че ще стане зависим. 90% от хората започват в училищна възраст. Опитват от любопитство. Каква превенция се прави в училище за това?“.

„В момента ние от „Ново начало“ правим една кампания - „Разговор за зависимостта от първо лице“. Досега сме обиколили Етрополе, Пирдоп, Златица, Благоевград, Пловдив. Ходим заедно с момчета, които са минали през този проблем и са се справили, и разказват на учениците за опита си. Оказва се, че учениците са много будни и имат много повече информация за тези неща, отколкото си мислят техните родители и учители.“

Съществен проблем е обаче това, че в центъра за лечение „Ново начало“ могат да постъпват само хора, навършили 18 години. По такива правила е регистриран центърът. Така е и в другите клиники за рехабилитация от наркозависимост у нас. Турлаков смята, че това е абсурдно, предвид факта, че много от наркозависимите започват да употребяват дрога на 15-16 години. Тогава, дори и да се установи проблемът, те нямат правото да постъпят за лечение, дори и в малкото частни центрове.

„Има възможности за индивидуално лечение, но лишаването от участие в групова терапия е сериозен недостатък“, смята Турлаков. Това е още един проблем, за който той търси решение и съдействие от страна на държавата.

Няма клиничен път за лечение на „наркомания“

„През годините съм контактувал с изключително много хора – и с г-н Борисов, и с г-жа Фандъкова, и със здравни министри, членове на здравни комисии, и преди това с "тройната коалиция". Скоро говорих и с партията на Меглена Кунева. Това, което получавам, са едни кухи обещания. Или пък липса на каквото и да е внимание и заинтересованост. Беше ни обещано, че ще се направи фонд, нищо не стана. Никаква промяна. В тази сфера положението в България е такова, каквото е било преди 10 и преди 20 години. То е много порочно, защото когато няма правила и закони, нещата се израждат“, убеден е Желяз Турлаков. 

В момента няма клиничен път, по който наркозависим да получи здравна помощ от държавните поликлиники и болници. Човек не може да получи помощ за такова нещо от личния си лекар. Трябва да се въведе такова правило, че всеки, който има здравна осигуровка, да има право да получава помощ и при болест като наркоманията, защото това е болест“, смята Турлаков.

„На практика няма начин как безплатна услуга да се предостави преди някой да я заплати, защото това е материална база, храна, наемане на специалисти за работа със зависимите. Подобна безплатна услуга може да се получи само с подкрепа на държавата, чрез парламента. Това ще стане само ако се направят определени промени в законите, чрез които държавата да предостави подпомагане за своите граждани и решение на този проблем.“

Желяз Турлаков няма илюзиите, че ще влезе в парламента със сигурност. „Реших, че включването ми в тази гражданска квота на РЗС ще ми помогне най-малкото да говоря повече за проблема, ще има повече дебати за държавната политика и отношението към наркозависимите. Каквото и да се случи след изборите, аз ще продължа борбата, защото вярвам, че е важно и има смисъл... Има смисъл, заради бъдещето на нашите деца, а и заради по-доброто функциониране на държавата, чиято основна цел е да бъде в подкрепа и помощ на гражданите“.

Турлаков е правнук на министър от правителството на Александър Стамболийски. Дядо му Марко Турлаков е управлявал финансите и железниците.  Предвид този факт активната обществена дейност на Желяз и опитите му да влезе в политиката вероятно не са толкова изненадващи.

Още по темата

20/03/2013

Анализи

Странната борба на митниците с контрабандата и наркотрафика

18/03/2013

България

Легия „Антимафия“ пита докога ГЕРБ ще държи митниците

18/08/2012

България

Пуснаха двама от арестуваните у нас за кораба с кока

09/08/2012

България

Чистят спринцовките под грозния паметник, преди да го бутнат