Автор: Яна Пеева

Знам, че вече си говорихме за чушки, но предизвикателството ме изненада с тема, специално посветена на тях. След като в седмицата за неща, които преди не сме обичали, ви разказах за това как чушките са се намърдали в сърцето ми, днес ще споделя любимата ми рецепта за шакшука (Теодор хич не я обича, а Борис нежно я нарича ШАКАШУКА). Първо обаче малко повече за чушките… и за Христофор Колумб. 

Със сигурност сте ставали свидетели на безумния спор “чушка или пипер”. Доскоро всеки път, когато някой наречеше зеленчука пипер, въртях очи. Наскоро обаче разбрах, че всички сме прави… защото Христофор Колумб се е объркал. 

Пиперът (Capsicum), или разговорно - чушката, е род цъфтящи растения от семейство картофови. Технически плодове (също както домата), те се използват като зеленчуци. Чушките произлизат от Америка, където са били култивирани хиляди години, преди Колумб да запознае европейците с тях. 

Пипер обаче се казва още един род растения. Този на черния пипер! Сега започва да става леко объркващо. Черният пипер и чушките нямат нищо общо освен имената си. Черният пипер (Piper) е една от най-разпространените и широко използвани подправки в света. Бил е толкова ценен, че често е използван като валута. Освен това е една от главните причини европейските монарси да започнат да търсят Индия. 

И така, заради пипера, Христофор Колумб, подкрепен от испанските монарси, се отправя на запад, в търсене на път към Индия, към подправките, коприната и към превъзходство над останалата част от Европа. Същественото го знаете - Колумб открива Америка, убеден, че всъщност е Индия, нарича местното население индианци, до края на живота си отказва да приеме, че се е объркал. Всъщност Америка е кръстена на Америго Веспучи, защото тъкмо той е човекът, който настоява, че е отделен континент, а не част от Индия. 

Но да се върнем към чушките! Аз лично съм чела няколко различни теории, като любимата ми, естествено, е по-драматичната от тях. В същината си обаче, те много си приличат. Колумб тръгнал за Индия и пипер, намерил един континент и едни хора, които особено много обичали да ядат чушки. Чушките били люти, използвали се от всички и за всичко, и той бил убеден, че това всъщност е още по-ценна и вкусна вариация на черния пипер. И така, представил ги на Фердинанд и Изабела като “по-ценни от обикновения вид” и ги донесъл в Европа, откъдето те се разпространили из целия свят. 

Без значение обаче как, защо и с какво име те са стигнали до нас, чушките са изключителен зеленчук. Те могат да бъдат сладки, като камбите, люти, като рибките, халапеньото и хабанерото, могат да бъдат подправки, като червения пипер. Всъщност ми е почти невъзможно да си представя ден, в който не използвам чушки поне по един начин. Заедно със солта и черния пипер, те винаги присъстват в кухнята ми, в особено големи количества. Преди да ги проям - като червен пипер; а сега във всичките им форми. Винаги имаме домашна лютеница в шкафа, по няколко зелени и червени чушки в хладилника и поне един буркан червен пипер в някой буркан. 

Сега към шакшуката. За да нахраните двама, ще ви трябват:

1 глава лук

Няколко скилидки чесън - аз слагам 2-3-4, вие си преценете, спрямо това колко обичате чесън.

Няколко чушки - червени, зелени, каквито искате.

Един буркан/консерва нарязани домати или алтернативно пресни домати

Сол, черен пипер, червен пипер (паприка и лют), кимион

4 яйца

Магданоз

Сирене

Нарежете лука и чушките - аз предпочитам по-едри парчета, за да не се загубят в соса. Накълцайте чесъна. Загрейте малко зехтин в голям тиган (хубаво да е имате капак за него!) и задушете зеленчуците, а когато омекнат, добавете чесъна и подправките, разбъркайте и гответе още около минута, докато започне да мирише много хубаво. Изсипете доматите, разбъркайте хубаво и оставете да покъкри малко. Опитайте след 4-5 минути, за да проверите как е на вкус, направете кладенчета в соса с лъжица и чукнете яйцата. Похлупете тигана и гответе, докато белтъците са сготвени, а жълтъците са все още рохки (или докато яйцата са сготвени, спрямо вашите предпочитания, но аз лично препоръчвам течни жълтъци!). 

Сервирайте с магданоз и сирене, както и с препечен хляб за топене.

Следващото предизвикателство е ПЪРЖЕНЕ.

Ето и списъкът с темите. Обявяват се три седмици предварително, така че може да се подготвите!

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруару) - Задушено.

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Седмица 9 (26 февруари - 3 март) - Бразилска кухня 

Седмица 10 (4 - 10 март) - Ферментиране

Седмица 11 (11 - 17 март) - Kawaii 

Седмица 12 (18 - 24 март) - Чушки 

Седмица 13 (25 - 31 март) - Пържене

Седмица 14 (1 април - 7 април) - Азбуката

Прочетете още: 

Лютеница за душата