logomamaninjashop

Къде живееш?

Автор: Мая Цанева      

Този текст отлежава в главата ми от около три месеца. През август имах работна среща някъде около ЦУМ и повървях по Витошка на път за трамвая към вкъщи. Отдавна не се бях разхождала по „Главната“, както в Пловдив наричаме основната търговска и социална улица, и се почувствах като японски турист в чужда страна… Станах разногледа: кафета в псевдорустик стил, италиански сладоледаджийници с цени като във Виена, книжарници с външни библиотеки и места за четене. Видях известния писоар, разбира се, - най-спорната площадка за игра в града, много чужденци, хора, облечени като за празник, както казва баба ми… И селфита на всяка крачка! Половината улица беше блокирана от селфисти в разни пози. Камерата на телефона ми не работи, иначе щях да снимам като турист, за да не забравя някой детайл, който да опиша цветисто. Често казано, на моменти положението беше „да не се изложим пред чужденците“, но във всяка световна столица има места, които са без връзка с реалността на 50 м от центъра. Но затова Витошка е Витошка, а Алеко гледа планината и си мисли: „Кой ме закопа тука… Искам горе, на въздух и на тишина… Не ме пипай, къш, ти вече се снима!“

Но именно там, насред Витошка, се видях с приятелка, с която само се чуваме от години.

- Ей това е, трябваше до дойда до Витошка, да се видим… – казах аз.

- Нали, то и аз идвам тук рядко, хем живея на 200 метра от площада.

И така двете се заговорихме за явление, което допреди години свързвахме само с американските сериали – живота в предградията. Аз живея в един от южните квартали, от онези с високите цени на имотите. Той се намира на буквално 20 минути от идеалния център на града, но от години животът ми върви почти изцяло в квартала: пазарувам от местните магазини, детето ми ходи на градина наблизо, паркът и офисът ми са също на 30 минути пеш. Когато пазаруваме по-обемни стоки или по на едро, пътуваме с метрото или в краен случай с колата, поръчвам онлайн. „Няма време“, както се казваше в едно известно шоу. А колата, тя е добре поддържана възрастна дама, която през повечето време спи или се припича на слънцето на паркомястото си.

Жилища за динамични градски хора

stoloca

Да, късметлийка съм, но също вече съм типична домакиня от предградието. Ако имаше сериал за живота ми, той би се наричал „Кварталът и активната гражданка“.

След като родих сина си, се отказах от работата за заплата, маршрутът на живота ми се сви в квадранта между вкъщи, детската площадка, магазините, офиса и евентуално пазара или парка. Ценя дърветата по улицата ни, чистим си площадката, карам се с шофьорите узурпатори на тротоари… Толкова за мен – досадна домакиня. С Фейсбук на телефона защо да ходя на кафе в центъра…. Та дори и с най-скъпата ми приятелка си чатим по-често, отколкото да се видим на живо. Защо да излизам на кино? Молът е вреден за портфейла, носи зарази във въздуха и децата пощуряват. Хората са измислили интернет все пак.

Много е лесно да се капсулираш в квартала, на улицата пред блока си и да се превърнеш в заложник на рутината. Именно затова жените в майчинство и някои домакини "оглупяват" лесно. Аз мога и насън да напазарувам, да взема детето от градина и да занеса дрехите на химическо. Наистина предпочитам продавачката да знае от кои домати е купил мъжът ми вчера и дали е взел лимони или е забравил. Жената зад щанда в млекарницата ми пази покупките, докато обикалям останалите търговци. Тази пролет в големия дъжд ни подслони с хлапето, почерпи ни и прибра колелото му до следващата сутрин. Идилията на предградието е измамно уютна понякога, но си струва, ако си интроверт. Средата е контролирана, изненадите са малко вероятни, а вълненията – редки.

За мамнезията и други отклонения

kyde

Предимството на живота в квартала е и, че те кара да преоткриваш града с добро и лошо, дори и да живееш в него от 20 години, като мен например. Една от бабите на сина ми преди години беше направила ужасното откритие, че по-големите й внучки никога не бяха ходили до катедралата „Александър Невски“, до Двореца, до църквата „Света Неделя“ и не знаят нищо за този забележителен район около Женския пазар с храмовете на трите основни религии, археологическите разкопки. Затова пък знаели къде са и трите основни мола. И така, тя ги заведе на туристическа обиколка в центъра на София, защото нали знаете - „обиколи столицата, за да я обикнеш“. Децата бяха силно впечатлени.

Архитектурните недоразумения от последните седмици правят централната част на София още по-привлекателна за градски туризъм – било то приключенски или социален, с цел по-актуални коментари в социалните мрежи. Хора от предградията, не се бавете, а се разходете, преди суматохата да е отминала! Разбира се, има и по-добра причина да се разходиш до града – театрите и операта са в идеалния център. Малко култура никому не е навредила, нали… Почти всеки уикенд аз намирам повод да отидем на куклен театър или на някакво по-социално място, което изисква облекло и поведение „за пред хора“, защото е много лесно да възприемеш спортния екип, тениската с Металика и гуменките за свое обичайно облекло извън вкъщи.

Животът в квартала трупа килограми. Това лято си инсталирах приложение, което брои крачките, защото установих, че ходя все по-малко и по-рядко на дълги разстояния. Започнах да вървя повече пеша до офиса, до местата за лични или работни срещи на живо, дотам, докъдето е безопасно и възможно да вървя, да катеря стълби. Така компенсирам една от вредите в живота си на домакиня от предградието – обездвижването. И резултатите са налице – имам повече самочувствие да се смеся с чужденците и светските личности на Витошка. Щрак, селфи, нали…

Вероятно не съм единствената. Познавам немалко хора от моя и съседните квартали, които не стъпват в близкия парк, защото „е преселен през уикенда, а през седмицата съм зает/а“. Представяте ли си… Аз също рядко ходя на разходка в парка, защото когато мога, той е шумен, пълен с търговци и не създава усещане за спокойствие. Друго си е на кварталната площадка... знаеш всяко дърво и храстче и спокойно можеш да оставиш децата да щуреят, докато си ровиш из Фейсбука.

А вие къде живеете? Ако ви е все по-трудно да кажете първо името на града или селото си вместо името на квартала си, значи вече сте от предградието. Честито! То е прекрасно място за семеен живот – предвидим, понякога скучен, на кратки разстояния. На такива места се крият най-добре големи тайни, срещат се невероятни чудаци, случват се най-мистериозни престъпления (спомнете си „Убийства в Мидсъмър“), но и местната общност е най-силна за добро и за лошо. Предградието ви спестява нервите от прашните булеварди, но и ви отдалечава от живота преди децата, преди ипотеката за апартамента, преди Фейсбук и Замунда. Накратко – не се срамувайте да сте градски туристи, за да си спомните защо сте дошли тук!


Препоръчваме ви още:

Майката на детската площадка

Да отскочим до Витоша

Пролет на улица "Гогол"

Последно променена в Вторник, 16 Октомври 2018 11:25

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам