logomamaninjashop

Лутър, нашето второ дете

Автор: Нели Славова

Лутър дойде в семейството ни в един топъл септемврийски ден, някъде следобед. Пътувахме до град Девня близо до Варна, уж само да го видим.

Такава беше идеята - само виждаме и решаваме на място дали това е нашето момче.

Влязохме в големия двор, където той се намираше заедно с братята, сестрите и майка си, в едно заграждение, което вероятно бе тясно за всички.
Това ми напомня да ви споделя нещо и да се отклоня от темата. Хората имат честия навик да казват "Голямо куче в апартамент, ама как така, ще го уморим, ако го гледаме в апартамент, трябва му място за бягане и скачане!"
Един вид искат да кажат, че му трябва място, където да си бъде куче, да бъде себе си, обаче съдят спрямо своята перспектива и не допускат, че не всички хора живеят в 30 квадрата. Но ти не си длъжен да им даваш обяснения.
Не допускат, че за много кучета, животът в двор означава едно нещо - синджир с дължина 5 метра около врата и цял ден обикаляш един периметър с бака дъждовна вода и попара с накиснат баят хляб. Сигурна съм, че тези кучета копнеят за добра грижа, любов, продължителни и разнообразни разходки, качествена храна и живот, който един апартамент може да ти осигури.

78736896 3135630486463452 6306928744237891584 n
Започнахме да разглеждаме малките кутрета едно по едно, когато любезно ни ги извадиха от заграждението, докато тяхната майка наблюдаваше всичко отстрани и понякога ги закачаше или ги гонеше. Майката беше доста игрива и внимателна също и към нас. Това бе третата ми среща с порода Кане Корсо и за пореден път ми направи приятно впечетление, че когато ръката ми е старателно облизана от върха на пръстите до дланта - няма никаква лоша миризма. Устите на тези кучета не миришеха, беше ми странно. Очаквах смрад.
Козината им също не излъчваше така познатата типична кучешка миризма.
Явно бяха гледани добре и хранени с подходяща храна или просто породата им бе такава, че това е един чудесен плюс за стопанина.
Може би и сравнявах с пинчера ни, чиято уста вонеше ужасно, а също и козина, въпреки редовното къпане и спане в легло.
Говорехме си разни неща, трупахме опит, Коце се боричкаше с някои кученца, но те бягаха. Само едно остана при детето ни. Малко, сиво, със сини очи, шест пръсти на крайниците, пречупена опашка, бяло на гърдите и огромни уши като сенници срещу слънцето, като джапанки. Това беше Лутър.

78404216 2700113700010805 7664004041722036224 nОчарователен, различен, обезоръжаващо сладък и наш. Попитахме се няколко пъти дали сега го правим, сега ли го взимаме, наистина ли, сега. Нямахме нищо вкъщи, нито легло, нито храна, нито шампоан, нито сме избрали ветеринар, нито имаме хавлия за след баня, нито купи за вода и гранули. Все едно да влезеш с бебе на ръце в дома си, изписан от родилното отделение, но в апартамента ти няма кошара, дрехи, мляко, завивки, корито и биберон. Нямаш нищо, освен много обич за даване. Любов, която чака без нищо в замяна, за да бъде погълната. Днес. Сега. И напълно неподготвено.
Ние с детето и вече вторият ми син, изкачахме Гено да се разплати и да си тръгнем с новия член на семейство ни. Предстои ни доста работа по пътя, а и в последствие пазар за нуждите на Лутър. Кучето веднага повърна в колата, това е първото му пътуване. Повърна цели гранули, с които е бил хранен и стомахът все още не ги е обработил.
От този случай насам не сме имали трудности и препятствия с пътуването в автомобил.
Майката на Лутър ни изпрати на оградата, не лаеше, не скимтеше, просто си взе довиждане, явно ни одобри. Лутър също не плака, което ни облекчи много.
Отбихме се по предложение на собствениците да видим отблизо бащата на Лутър.
И той не миришеше, но беше зловещ. Сякаш сглобен от други кучета, животни и динозаври. Глава като менгеме, крака като пръти, огромна паст вместо уста, мощно, здраво, огромно тяло на бик. Беше Франкенщайн от плът и кръв. Изпитах страхопочитание към него, въпреки че собствениците, също като нас, не възпитават в ярост и нямат звяр, а са възпитали внимателни кучета, добронамерени, доброжелателни, игриви, не трътлести, огромни, но не дебели, умни, пазачи, но не хищници, бранители на територия и хора, но не зверове.
Бащата веднага искаше да играе и оближе ръцете ни.
Очарована съм и от друго от собствениците на тези кучета конкретно. В продължение на известно време се обаждаха на мъжа ми и го питаха как е Лутър, дали има някакви проблеми, справяме ли се и наред ли е всичко с него и нас. Това ми направи много добро впечетление. Не беше просто размяна на куче срещу пари, а имаше и последващо човешко отношение и заинтересованост.
Лутър беше бебе на 40 дни и за нас всичко бе ново и непознато, а за него - два пъти повече.
Роден на 08.08. имаше двуполюсна романтична и тъжна символика. Бяхме погребали преди години баща ми на същата дата - осми август, а сега, Лутър е роден в нея. Свързах двете събития и ми харесваше символиката.
Бяхме изчели всичката налична информация за породата, бяхме разговаряли с хора, бяхме гледали обучение от специалисти треньори, а след няколко часа кучето ще прекрачи прага на нашия дом, на своя дом. Бяхме чули и все още не ни подминават, огромното количество басни и легенди, които хората харесват да говорят. Успявахме добре да отсеем достоверността и фактите от преувеличената информация или дървеното философстване. Слушахме обаче и едните с достоверността, както и другите - с празните, общи, философски съждения. Всеки опит бе добре дошъл, не искахме никакво допускане на чужди грешки.
Попитах някои близки приятелки с големи породи кучета как се справят чисто в битово отношение. Интересуваше ме къде си държат гъбата за миене на съдовете на кучето. Къде стои хавлията им за подсушаване на лапи след разходка. Каква марка шампоан използват и колко често къпят. Приятелките не ми спестиха нищо и обясниха техния начин на живот.
Бяха ме наплашили празните приказки с космите. Косми! Косми! Козина! Приготви се! Ураган! Навсякъде! Дори в гащите!
Много ми допаднаха думите на една приятелка по повод на космите. Тя каза: Просто чистиш, това е. Нищо особено. Нормално е да си поддържаш къщата и чистота в нея. Животът с куче не променя това.

78253989 514237295858893 262715165152116736 n
Права е. Ако си мърла, си такава със и без домашен любимец, какъвто ѝ да е той. Не се извинявай с кучето/котката. Май проблемът е в теб, не в животното.
Космите на Лутър към момента са още една преувеличена приказка. Породите кучета са различни и както хората, не бива да ги поставяме под общ знаменател.
Казвам "към момента" с уговорката, че не знам какво ще се случи след 3 години.
За сега това, което пада, е оскъдно и се почиства лесно, защото не се забива в материята.
Те са тънки и къси косъмчета, които можеш да изтупаш без излишно затруднение. На пинчера се забиваха. По диваните и леглата косми нямам, но това има различно обяснение. Харесва ми да го викаме и той да се хвърля за прегръдки на дивана, където сгушени да прекараме време. Тялото му излъчва блага топлина и ти дава усещане за спокойствие. Има навика и да слага лапа на крака ти и да поставя уморено глава на корема ти. Често и лежи като човек - по гръб с разперени ръце и крака в разни посоки.
Не го взимам в леглото във връзка с доминантния му характер и силно изявено лидерство. Лутър има меко, пухкаво легло и всеки е добре да си знае мястото.
Приятно изненадана останах от факта колко своевременно и бързо се научи къде да ходи до тоалетна за двете си нужди.
Бях му застелила обикновени пелени в хола, а също и на терасата. Веднъж взех пелени с феромонни капки, но сякаш беше излишно. И едните и другите попиваха по един и същи начин. И на едните и на другите кучето вършеше потребностите си. Нямаше нужда и остана с обикновени пелени, а разликата в тяхната цена е някакви стотинки.
Когато го оставихме за първи път сам, не спази нищо от наученото. Беше опикал и осрал целия ни хол, разочароващо, но и типично бебешко.
Гено все казваше, че това е да имаш куче, трябва да минеш през всички трудности, за да разбереш какво е. Трябва да е с теб от бебе, ти да го научиш, да се измъчиш и после да се радваш. А не да вземеш наготово обучено куче. Ти трябва да си минеш по реда. И за този ред никой не те подготвя.
Не бих казала, че когато сме го оставяли сам Лутър е правил чутовни мизерии. Някоя друга пикня, разскъсан пантоф и унищожена играчка (от неговите лични) не броя за мизерия, това е напълно в реда на нещата. Имаме два броя възглавници по диваните, често има и дрехи на един от столовете в хола, но не си е позволявал да ги наръфа и скъса.
Веднъж отиде в стаята на Коце и се върна с кола в устата, наведени уши и виновен поглед. Бързо разбра кои играчки са негови и кои на детето.
Естествено с научаване и поощрения. В началото поощренията му бяха под формата на гранули за изпълнение на някаква команда, но после това приключи и сега просто го галим или почесваме от дясната страна на главата.
А когато искаме играта да приключи - го притискаме от лявата страна на главата с ръка, някъде под гушата му. Лутър е интелигентно животно и не му трябва много, за да разбере желанията ти.
Пинчерът ни беше отвратително отмъстителен като бебе. Освен пикня, имахме скъсани дрехи, продупчени блузи и нощници, изядени дискове за музика, наядени книги, изядени кабели. Беше злобен като малък и почти не разсъждаваше.
Винаги беше ненаситен и вечно гладен. Понякога повръщаше, за да може пак да яде.
Когато се храним Лутър, определено ни наблюдава известно време, отначалото му се карахме, защото проси.
Сега пак ни наблюдава, но после ляга в краката на един от нас и заспива.
Продължавам да бъда против храненето на тази конкретна порода куче със сурово, необработено месо, кайма, кокали и други.
Нещото, което си позволявам да давам на Лутър от човешката храна - са моркови и краставица.
Лутър има необходимост от калций повече от друга порода животно, тъй като расте бързо и с часове.
Таблетките му в момента достигат две на ден заедно със закуската.

80250527 2505214063131205 8985036248536055808 o
Все още държа пелени в хола си, но преди седмица се изненадах, че не съм ги сменяла - напълно сухи са.
Започнал е да стиска.
В хубавото време разходките му бяха три пъти дневно, а вече са две - сутрин и вечер.
Обожава да играе с други кучета и да ги души.
В началото по време на разходките не се изхождаше навън, абсолютно нищо, нито урина, нито изпражнения. Всичко му бе ново. Не си вдигаше и крака.
Постепенно започна и това също бързо се промени.
Имахме изисквания към него, но и бяхме благосклонни, все пак всичко е процес, а не работа за ден и половина.
Не обича да бъде наказван и взима бележка за поведението си.
Преди месец получи зловещо разстройство. Гено се занимава с това какво поглъща навън и постоянно го контролира и следи. Гледайки го, си давам сметка, колко е трудно и уморително. На всяка крачка надзор и проверка.

73524562 2467019430063611 8763285583805022208 n
Но това е необходимо да се прави и някой трябва да го върши.
Бях смаяна от разстройството. Беше буквално през десетина минути, обилно, с консистенцията на смути или пяна. Излизаше като от машина за сладолед без пауза и почивка.
Това животно ме изуми, заклевам се. Представям си какво го мъчи и какво изпитва, как пикае през гъза, а в същото време успява всеки път да отиде веднага на пелената и да се облекчи там. Всеки път. Все още пазя снимките на различните лайна върху пелени - трудно е за вярване.
Ако всичко това се бе случило по килимите или из цялата къща, не ми се мисли от къде щях да я подхващам.
Лутър има три хранения дневно - сутрин рано, обед и вечер в ранните часове. Съвсем скоро обядът ще отпадне за негова жалост, защото обича да яде. Храненето му обаче е с продължителност 30 секунди, дъвче, не гълта като гларус, но се справя изключително свойски. Не губи време. Изпива доста вода на ден. А дори и да не я изпил, измивам купата и зареждам нова и прясна вода.
Тук може би е моментът, в който след пиене на вода, трябва да уточня още нещо отново с уговорката, че не знам какво ще бъде след три години.
Лутър има вече големи бърни, които висят, темповете на растеж, макар и без конско месо, кайма и кокали, са му бързи както стана ясно. Но когато пие вода не текат реки от бърните и устата му. Отново хората обичат малко повече от нужното да преувеличават. Обикновено се задържат по бърните му две капки от двете страни, които той си облизва и почиства. Лигите вероятно ще започнат да му капят по време на разходка или при силно вълнение, когато се разпени и се събере слюнка в устата му. Въпреки това не съм притеснена. В живота има далеч по-страшни неща и понякога се молим най-страшното да бъде косми и лиги. Така че предлагам да не бъдем дребнави, а да гледаме по-мащабно и кое е истински страшното и неприятното.
Като, например, лошо поведение и държане спрямо хора. Това мисля е доста страшно и подлежащо на поправка.
От самото начало тихо се разбрахме, че животът ни не се променя особено.
Обичаме гостите - да посрещаме такива, както и да ходим при такива. Не би следвало това да се промени.
Не можем да пазим тишина на кучето и муха да не прехвръкне над особата му.
Хора ще идват у нас, а те ще водят и децата си.
Ние ще ходим на гости, ще остава сам и после всичко каквото сме оставили - следва да заварим в същия вид.
Добре е да покажете с отношението си какво не толерирате. Не е нужно да убивате кучето от бой. Имате си работа с интелигентно животно, което разбира и помни. Куче, което мисли и мозъкът му не се равнява на грахово зърно.
Не му обръщайте внимание, говорете, нека чува вашия глас, нека вижда изражението и разочарованието ви, нека разбере постъпката си, нека бъде изолиран за малко, нека не е въвлечен в нищо, което правите - много бързо ще дойде да ви търси извинение, ще се чувства виновен и няма да изпитва колебание дали да прави отново грешка. Лутър не обича самотата, обича вниманието и в известна степен е принц, свикнал с отношение към себе си. Той също има потребности, които далеч не свършват с тоалетна, пълен корем и дълъг сън. Обича да е значим и важен. Обича да се гали. Обича да му се говори.
Да играе на воля по плажа или по поляна, да играе с други и за разлика от други хора, с които се срещаме и комуникираме - гони и носи пръчка или друг предмет от малък. Сякаш хем заради самата игра, хем и зарази удовлетворението, което вижда в нас и купищата "браво" и похвали.
Особено държа когато идват определени хора вкъщи, първата им среща да се случва в коридора, защото се напикава от радост и то обилно, а не пет капки. От присъствието на майка ми и когато тя отвори вратата, понякога се е напикавал и три пъти. Тя го прегръща, целува, глези и му говори като на човек равен с нея.
Важно ми беше когато ще идват гости и приятели у дома - да не се съобразяваме напълно с животното. Нека знае, вижда, адаптира, изучава, социализира, играе и ближе възможно повече хора. На децата се дава пълна свобода да правят всичко с него, а той не отвръща по никакъв начин. Прагът на търпимост предпочитам да му бъде висок.
Животното ще стане масивно и огромно, нямам намерение при всеки случай да бъдем негови роби, да пазим тихо, да вървим на пръсти или децата да не могат да го гонят или играят с него. Не. Звяр не ми трябва. Видът му е достатъчно заплашителен и респектиращ.
Даже често си говорим, че е много по-добре така, отколкото някое бясно куче.
Често си споделяме, че е прекрасно, че е Лутър и не бихме искали Луцифер.
Бях член за доста кратко в групи за притежатели на Кане Корсо. Отврати ме начинът, по който хората си общуват и взаимодействат помежду си. На ден, подобно на групите за автомобили и кулинария, ми излизаха във фийда безкрайно много снимки и клипчета на Кане, които се отглеждат като хищници и имат проблемен нрав, който обаче бе представен с насмешка и майтап, а не като аларма за нередност.
Бързо приключих членството си във всички.
Не научих нищо. Не се обогатих с нищо. Нямаше адекватна информация, обмяна на опит и полезни съвети, но пък бълваше с обиди, препирни, подигравки, правописни грешки, безсъдържателни разговори и множество снимки на накълцано конско месо и пилешки фенер. Донякъде ги разбирам, хората с големи кучета си правят сметката с храната и гледат да спестят каквото може. Не ми допадна.
Всички имаха твърде големи разногласия и по мои наблюдения никой не прави нищо, за да ги обедини. Или просто им прави кеф да се драчат по цял ден, не знам, не е за мен, това предполага време.
Лутър дава лапа на нас и понякога на приятели. Когато е навън и е разсеян - още не го прави на чужди хора.
Минувачите много му се радват и никога не е незабелязан. Винаги получава поне десет комплименти за външния си вид. Това донякъде нараняваше като че ли Коце. Хората обръщаха особено внимание на кучето в парка, на разходка, в супера, по улиците, а на Коце никой не се спираше да говори. Обяснихме му причината за това и спря да му прави впечетление. Също така и аз, и Гено се стараехме детето да не се чувства пренебрегнато. Разпределихме си задълженията и приятностите помежду си.
Понякога Коце разхожда кучето или е хванат за тротинетката, където да се състезават заедно. Измислят си кодови имена - Кос Дергар и Лут Рен. А няколко пъти Коце говори за кучето като използва думата "брат". Това било негов брат.
Коце е този, който дава храна и носи купата. Научи се да използва кантара, да мери и да не нарушава количеството определена храна. Знае къде държим чувала с гранули и понякога зарежда купата, от която прехвърляме храната му.

78932710 2461059270818611 6347663300699881472 n
Чувства се ангажиран и въвлечен.
Не държа да го прави всеки път, радвам се, че има желание.
Преди години бях Моника, така ме наричаха, тъй като чистотата в моя дом беше безукорна. Живеехме в аптека, музей, където всичко беше по конец.
Детето промени това в мен отчасти.
А Лутър още повече.
Сега къщата ми пак е чиста, хващам се, че питам хора, когато ни гостуват дали им мирише, искам да си кажат, знам ли, може само в нашите очи да е така. Те казват, че всичко е наред.
Обаче аз знам какво виждам. Има едно леко военно положение, има пелени по пода, има малък хаос и безпорядък, има разхвърляни играчки и последните не са на Коце, а на кучето. Аз ги прибирам, той ги връща обратно на килима. Също като дете.
В банята ми виси още една хавлия. В мивката ми има още една гъба. В помещението ни за килер има 15 килограмов чувал, който мирише на сьомга, водорасли и още нещо, но обонянието ми спира до там.
Има едно друго същество с мраморен поглед, което ме следва навсякъде. А когато не следва мен, е подир друг член на семейството - жаден за ласките му.
Различно е. Нищо не е същото. По-хубаво е.

79113820 1044596562540904 675508608024182784 n

Нели Славова ви е позната и от Смелостта да си нормална, Застанете в поза Мудра, Добра свекърва .

Страницата ѝ "Истории от Гардероба" е мястото, където откровено говори за живота си и нещата, които ѝ се случват в текстове, които те карат да се смееш и такива, за които трябва да помислиш.

Последно променена в Сряда, 22 Януари 2020 09:10

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам