Медиите в Чехия са заплашени от две страни – специфично източна и западна. Това заяви чешкият журналист Даниел Кайзер по време на Фестивала на идеите в Европа, който се провежда в Центъра за култура и дебат "Червената къща". 

Кайзев е работил за чешката секция на BBС и вестник „Лидове новини", а в момента е политически коментатор на седмичното списание „Ехо24".

"През 2019 да си говорим за свобода на словото и свобода на медиите е доста странно. Преди 10 години в Чехия не очаквахме, че ще се окажем в положение да си говорим за това, което значи, че междувременно нещо лошо се е случило. Мисля, че и при вас в България се е случило същото нещо, а именно олигархизация на медиите", каза той.

"В първите 25 години след т.нар. „кадифена революция“ - от 1989-90 до 2013-14, имахме една златна епоха на свобода на медиите – те бяха много по-свободни от когато и да било в историята на Чехия. Бих илюстрирал това с тримата президенти, които сме имали оттогава – Вацлав Хавел, Вацлав Клаус и Милош Земан – и тримата имаха скандални изказвания за журналистите в началото на 90-те Вацлав Хавел или по-скоро неговият говорител направи изказване, че някои журналисти трябва да бъдат хвърлени в затвора, защото се изказват зле за президента и имаше огромна обществена реакция срещу това изказване, срещу това, че един доскорошен дисидент може да каже такова нещо. След това Вацлав Клаус нарече журналистите „врагове на човечеството“. Милош Земан също имаше изказвания в този стил, но някак си досега тези изказвания си оставаха просто приказки, никога не е имало усещането, че това би могло реално да се случи", разказа журналистът.

По думите му по-големият проблем е бил с обществената телевизия.  

"Докъм 1997 г. тя имаше абсолютна свобода, беше в едно идеално положение. Дотогава, доколкото знам, не е имало никакви опити за натиск върху медийните съвети, които я регулират и които се назначават от парламента. Това, което се случи през 1997 г., беше, че имаше първия голям скандал след Кадифената революция, в който тогавашният премиер Вацлав Клаус и неговото правителство – имаше там някакви мръсни пари, но беше раздута от медиите. Тогава те решиха, че медиите се отнасят несправедливо спрямо тях и се опитаха да контролират обществената телевизия. Този опит обаче рикошира срещу тях и оттогава обществената телевизия е една такава институция, която никой не смее да опитва да контролира, с изключения на настоящия министър-председател, който няма абсолютно никакви скрупули и би го направил, но няма тази смелост", подчерта Кайзер.

Проблемите с олигархизацията на медиите започва през 2013 г.

"Тогава медиите изпаднаха в криза, печалбите рязко паднаха и стана така, че вторият най-богат човек в страната – Андрей Бабиш, който след това стана и премиер, купи два от най-големите национални ежедневници. Това беше голям шок за цялата журналистическа общност и когато шокът премина, се оказа, че 80% от журналистите в тези два ежедневника са решили да останат на работа в тях и само между 10 и 20% са напуснали и са потърсили друга работа. Това ме изненада, аз си мислех, че ще е обратното – че 80% ще напуснат и само най-отчаяните ще останат да работят за Бабиш. Оттогава стана ясно, че повечето журналисти могат да бъдат купени и че не бива да си правим илюзии, че това са някакви високоморални идеалисти. Закупуването на тези два вестника от Бабиш започна една тенденция, при която почти всеки олигарх в страната си купи по един вестник и доведе до това, че традиционните медии в момента са поделени между три големи медийни групи и няколко по-малки", обясни журналистът. 

Според него изкупуването на медиите от олигарсите е едно от големите предизвикателства пред медиите - и в Чехия, и в редица други държави. Въпреки това по думите му в Чехия може да се говори за свобода на словото, но не и пълна такава, като проблемът често идва и от самите медии. 

"Правителството може да бъде критикувано и е критикувано, всички основни факти, които са неудобни за правителството, се изнасят по един или друг начин в медиите, но това, което вече не се случва, е журналистите да могат да поддържат някаква кампания срещу политик. Мога да дам пример – преди половин година стана ясно, че чешкият премиер, който е разследван от полицията по един доста заплетен случай, е скрил своя син на Крим само и само да не могат чешките власти да го разпитат. И това излезе в медиите, двама чешки журналисти се бяха добрали до сина на Бабиш и бяха направили интервю с него, той в момента е вече в Швейцария. Тази ситуация беше доста неприятна за премиера, но се оказа, че ако той може да изтърпи 5 дни атаки срещу него, след 5 дни всичко преминава и след това журналистите не се фокусират вече върху това и не повдигат темата и всичко се забравя", посочи Даниел Кайзер, като допълни, че именно това е първото предизвикателство пред медиите - че олигарсите могат да влияят на медиите и на политическия живот.

"Второто предизвикателство, с което може би редица няма да се съгласят, идва от Запада – то е много по-фино и не приема формата на политическа цензура, а на културна, социална, цивилизационна намеса. Например в последните години в ЕС виждаме цензура по отношение на някои малцинства – етнически, религиозни, LGBT, дали ще е обосновано с LGBТ-фобия, ислямофобия и т.н.", подчерта журналистът.

Той коментира, че преди 10 години не би повярвал, че това е възможно. 

"Аз съм израснал през 80-те години и тогава за нас Западна Европа беше някакъв стожер на свободното слово, което тя вече не е. За да дам пример за това, ще изложа цифри за Великобритания за 2016 г. - 3400 души са били привикани и разпитвани от полицията за съдържание, което те са постнали във Фейсбук, т.е. това не е цензура, която се прицелва в традиционните медии, колкото сайтове, алтернативни медии, социалните мрежи. И тези хора са били привикани в полицията по силата на закона за комуникациите, в който се казва, че е незаконно ненужно да се притесняват малцинства. Освен това наскоро беше обявено от ресорния министър във Великобритания, че правителството ще създаде комисия, която да регулира съдържанието в социалните мрежи и времето на саморегулация е приключило и че ще бъде премахвано съдържание, което или е свързано с тероризъм, или е крайно екстремистко, или дезинформация – т.н. фалшиви новини. За мен е много притеснително, че те се слагат на едно ниво, това е някаква крайност, едва ли не живеем в някаква 1984 г. на Оруел", казва Кайзер. 

По думите му Чехия и България също имат принос в този процес. 

"Приносът на Чехия в лицето на еврокомисар Вера Юрова се сътои в това, че през 2016 г. тя убеди големите технологични гиганти Туитър, Гугъл, Фейсбук да приемат правила, по силата на които в рамките на 24 часа те трябва да изтрият незаконно съдържание, като тогава се каза, че не е задължително, а те доброволно поемат този ангажимент. 2 месеца след приемането на това Юрова се похвали, че сега 72% от докладваното съдържание от потребители се изтрива, като обаче може да става въпрос не за реч на омразата, а за някаква позиция, която да речем е критична към мигрантската политика на Германия или спрямо исляма. Българският еврокомисар Мария Габриел, която също успя да убеди тези компании да подпишат кодекс срещу дезинформацията, като в него се съдържат някакви разумни неща, например да се закриват фалшив акаунти или политическите реклами да бъдат ясно отбелязвани каот такива, но има и такива, които ми се струват плашещи – например това, че тези компании се ангажират да предпочитат надеждни източници на информация през ненадеждни. И това за мен е плашещо, че може служители на държавата да преценяват кой източник на информация е надежден и кой – не" коментира журналистът.

Той допълни, че в глобалния текст за миграцията правителствата се ангажират да спрат общественото финансиране за медии, които подбуждат към омраза срещу мигранти, ксенофобия и т.н. и това може да се използва много лесно срещу медии, които критикуват миграционната политика на своето правителство.

"Това е много опасно и точно сега, когато много медии разчитат на такова финансиране, което е опасно за свободата на медиите", смята Кайзер.

Той засегна и въпроса с влиянието, което идва от изток и по-конкретно от Русия. 

"Русия вероятно води кампания за дезинформация и разпространение на фалшиви новини, но мисля, че ефектите от тази кампания са силно преувеличени. Видяхме как доскоро много американски медии говореха, че е имало руска намеса на изборите, руснаците са подкрепили Тръмп и са го направили президент. Разследването приключи със заключение, че не е имало такава, но от страна на медиите нямаше извинение, така че аз мисля, че зад всички тези приказки стоят опасенията и нечистата съвест на западните правителства, че западните общества са станали твърде разнородни, има най-различни малцинства и те се опасяват най-вероятно от някакви конфликти и сблъсъци между тях, което може и да е така във Франция и Германия, но мисля, че не е така в Чехия и България. Така че според мен медиите в Чехия са заплашени от две страни – специфично източна и западна", подчерта Кайзер.

Цялата дискусия по темата можете да гледате във видеото: