Илина Бисерова е позната на зрителите като водещ на „По света и у нас“. Родена е във Варна. В последните 14 години работи като журналист, а десет от тях са в БНТ, където е репортер и водещ. Работила е във в. "Труд" и в Дарик радио-Варна. 

Илина е новото лице на предаването "Бизнес.БГ" - предаването, което търси по-задълбочена и аналитична гледна точка към случващото се в икономическия живот в България и по света. 

- Как се насочихте към бизнес журналистиката?

Краткият отговор е с лекота и с огромно любопитство. В голяма степен всичко около нас се върти около парите и няма как да не ти е интересно как този механизъм работи. Дългият отговор е - по естествен път и с много четене. Тези теми са ме интересували още преди предаването Бизнес.Бг.

Не съм си поставяла за цел един ден да се занимавам с икономическа журналистика. Но пък колкото повече се занимавах, толкова повече ми харесваше.

Трупайки опит в различни ресори и медии, включително в новините на БНТ, през годините, освен че виждах как икономическите и финансовите теми, тенденциите, политиките и решенията, влияят пряко на отделните хора и бизнеси, забелязах и още една тенденция – журналистите в този сектор прогресивно намаляваха. Няма да правя сравнения какво е било преди 13-14 години и какво е сега, но в медиите вече няма ресори и причините за това са няколко. Факт е, че журналистиката се променя, на репортерите им се налага да "разбират" от много теми. Това има своите плюсове, макар че едва ли може да разбираш от много неща едновременно, не и с нужната задълбоченост. Аз съм консервативна и все още смятам, че истинската журналистика се прави или правеше във вестниците и трябва да си знаеш мястото, да си знаеш темите, за да си тежиш на позицията, да имаш поглед върху голямото. Затова мисля, че дори в момента професията ни да изглежда дигитално размита, в бъдеще ще има нужда от журналисти, които се припознават с точно определени теми и проблеми. Широкото навлизане на рекламата в медиите, агресивната дигитална реклама, ще допринесе за този процес. Все повече се говори и пише, че хората с финансови възможности скоро ще плащат за медии без реклами, но с чиста и проверена информация. За да я има и най-вече някой да плати за нея, трябва да има кой да я поднесе. Тук е мястото и отговорността на специализираните журналисти.

- Как се готвите за предаване? Ползвате ли консултанти?

Ако имате предвид екипът на предаването да работи ексклузивно с определени консултанти - не. Готвя се като всеки журналист, за всяка една тема. Четене. Постоянно. Имам страхотен екип от редактори в лицето на Гергана Василева и Гергана Мирчева. Стараем се да минимизираме пропуските и да разглеждаме всеки казус от А до Я. Затова, от една страна, държим връзка с редица контакти на хора от различни сфери и когато е необходимо се консултираме и допитваме, разбира се. Държим много и на обратната връзка от хората, от бизнеса. Техните коментари и мнения ни дават посока, освен това ни дават историите, темите, проблемите, които вълнуват реалните хора.

- Получавате ли сигнали от бизнеса и какви са те сега, в извънредната ситуация?

- Казват, че парите обичат тишината. Явно, когато ги няма, шумът е доста силен. Чуваме ги всички – от страха на обикновения човек да не остане без работа, до големия бизнес, който иска държавна подкрепа, за да оцелее. Примерите и темите са много. Хората споделят, пишат ни и на електронната поща, и във фейсбук. Разказват за трудностите и предизвикателствата.

Но не само кризата е повод да се обърне по-специално внимание на икономиката. Ниското заплащане у нас и липсата на мотивация на пазара на труда са два съществени проблема, заради които интересите на бизнеса и работниците трудно се пресичат. Това е проблем и на манталитет, но и на образование. Няма как някой, който получава 800 лева заплата, да бъде особено лоялен и ангажиран служител. Не че липсват такива примери, но все пак трудът трябва да се цени.

От друга страна, не може да имаме особено високи очаквания, след като бизнесът изпитва трудности да обучава кадри, след като връзката бизнес-университет само я споменаваме от година на година, но така и не е заработила ефективно.

Ние, като работници, трябва да се запитаме: обучени ли сме достатъчно, произвеждаме ли достатъчно, за да получаваме колкото средно статистическия германец, например.

Икономиката е място, къде се преплитат много линии на обществения живот и те дават своите проявления. И всички те се пресичат в една точка – образованието.

- Кои икономически теми според Вас отсъстват от медиите, а са важни?

Икономическите теми винаги са присъствали, не мисля, че нещо е липсвало. Въпросът е как ги представяш. Дали правиш анализ на числата, какво стои зад тях, дали правиш съпоставката и сравнението, които да поставят дадената тема в един по-общ контекст - за да осъзнаят хората значението. Ролята на журналиста не е просто да „снесе“ информацията. Той трябва постоянно да съпоставя, да не забравя. Обективността не се губи, когато представиш един проблем в контекста на по-голям проблем, да речем.

- Трябва ли медиите да могат да споменават имена на компании и търговски марки, да разказват за успеха на фирми или да посочват нарушители с техните имена?

Винаги съм смятала, че трябва. В САЩ например, където бях на обучение преди няколко години, за медиите това не е проблем. Ако имаш добър пример, покажи го, за да се учат останалите. Същото е и с нарушителите, както казвате. На мен най-вече ми е липсвало упоменаването на даден бизнес, когато медиите представят позиция на един представител от дадена компания – а в крайна сметка този човек не е застанал с лицето си, за да говори от свое име, той изразява становището на фирмата.

Радвам се, че в Бизнес.БГ нямаме този проблем. Всъщност ние сме едно от малкото предавания в националния ефир, в които всички неща, включително и компаниите, се назовават с истинските им имена. Такъв ни е форматът, такава ни е и философията.

Защото това е смисълът на бизнеса – да споделяш това, което произвеждаш - със семейството, с работниците си, с града, в който работиш. И ние сме трибуната, от която всеки може да го покаже.