Съветът за електронни медии (СЕМ) предлага за отпаднат ключови мерки за защита на децата при участие в тв предавания и репортажи, алармира Националната мрежа за децата (НМД).

Регулаторът е публикувал за обществено обсъждане проект за редакция на т.нар. "Критерии за оценка на съдържанието, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата". Тези критерии спомагат да се прецени има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията при показване на деца на екрана.

Предложенията на регулатора учудващо свалят част oт предвидените дoсега ограничения, защитаващи подрастващите от намеса в личното им пространство. Мотивът на съвета е променената медийна среда, която налага актуализация на приетите през 2011 г. защитни мерки.

Предлага се да отпадне ключовото изискване за неразгласяване на данни за детето без писмено съгласие на неговите родители или законни представители, или без писмено становище на органа за закрила (при предприети мерки за закрила) и без собственото съгласие на детето в случаите, в които то е навършило 14 години. Това, посочват от НМД, създава съществени рискове за поява на случаи на нарушаване на личния живот и достойноство на деца, участници в предавания.

СЕМ предлага и друга промяна със съществен ефект - медиите да могат да показват деца жертви на насилие или семейни проблеми, ако за това има информационен повод или обществен натиск и лицата на участниците са показани с филтри. Досега критериите гарантираха неприкосновеността на личния живот на децата дори в тези случаи. Друг е въпросът доколко това се спазва от медиите.

СЕМ предлага и леко либерализиране на забраната от 21 ч до 6 ч да се излъчват неподходящи за деца програми, както и промяна в текста, недопускащ представянето на хазартни игри като подходящо средство за лесно придобиване на пари.

OFFNews потърси председателя на СЕМ Мария Стоянова с въпроси за мотивите зад тези предложения. Според нея идеята е да се включат родителите по-активно в отговорността по закрилата на децата. Част от отпадащите текстове пък съвпадали с такива от Закона за закрила на детето и нямало смисъл да се дублират. Интервю с нея - четете по-долу.

От гледна точка на обществената значимост големите проблеми с участие на деца в медиите са поне три. Първият е навлизането в личното им пространство чрез репортажи/предавания, които могат да повлияят негативно на здравето, психиката и социалния им живот. Другите два засягат рекламата. Знае се, че децата до определена възраст приемат безкритично видяното на екрана. Говорейки за здравословна и етична медийна среда, е логично да се повдигне въпросът редно ли е да има таргетирана към деца реклама (напр. на играчки, захарни изделия и пр.). По тази тема изниква и подвъпросът доколко е редно деца да участват в реклами на играчки и вредни храни (кренвирши, газирани напитки, ненатурани сокове и пр.), правейки ги още по-привлекателни за малките зрители.

Тези актуални за много деца и родители проблеми са само частично засегнати в критериите, описани по-горе, вероятно защото битката за търговската реклама би била тежка. Което не означава, че не бива да се повежда. А още по-малко означава, че трябва да отпада вече отвоюваното задължение на медиите да пазят личното пространство на най-малките.

Председателят на СЕМ Мария Стоянова: 

Премахнахме текстове, които се припокриват със Закона за закрила на детето

- Г-жо Стоянова, като мотив за промените посочвате променена медийна среда от 2011 г. досега. Кои промени в медийната среда налагат предложеното отпадане на някои защити на децата в Критериите?

- Има ли съмнение по въпроса, че медийната среда не е статична и че тя е различна от 2011 насам?!

Съветът за електронни медии работи много интензивно през последната една година за актуализиране на Критериите за защита на децата от вредно медийно съдържание. Водени сме от целта и родителите да бъдат обхванати в отговорността по защитата на децата, което е европейска практика и не си преписваме авторство по нея. Въз основа на изследвания, правени в Групата на европейските регулатори /ЕРГА/, които са поместени на нашия сайт, започнахме активен диалог с АБРО. Успяхме да постигнем единомислие по необходимостта от саморегулация на българските медии, така че те помежду си да уеднаквят обозначаването на съдържание за разлчни възрастови групи. Така ще бъде много по-ясно за родителите, кога децата им не е подходящо да бъдат пред екрана. Това е крачка напред в правилната посока. СЕМ обаче няма да се облекчи по този начин, защото нашата отговорност за стриктно спазване на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията остават. Всъщност, единственото ново в критериите, чието обществено обсъждане приключва в понеделник, е именно във въвеждането на точки с възрастово означение.

- Защо се предлага да отпаднат т. 1-3 от раздел II, засягащи изискването за спазване на правото на личен живот на детето, за неразгласяване на данни за детето без писмено съгласие на неговите родители или законни представители, или без писмено становище на органа за закрила при предприети мерки за закрила и без собственото съгласие на детето в случаите, в които то е навършило 14 години?

- Очевидно става въпрос за недоразумение. Въпросните текстове са норми на Закона за закрила на детето и е невярно твърдението, че СЕМ може да ги отмени. Тези разпоредби в Критериите отпадат именно поради тази причина.
Критериите са акт на Съвета за електронни медии, с който се разняснява на телевизиите, какво съдържание е неподходящо. Затова не смятаме, че преписването и включването на законови разпоредби като част от тях е целесъобразно.

- Защо се предлага промяна в т. 37, която отменя задължението на доставчиците на медийни услуги за гарантиране на неприкосновеността на личния живот на деца, които са жертви на насилие или на семейни проблеми, като въвежда условие за допустимост на показване на деца, които са преживели насилие или са жертва на злоупотреба, стига събитието да представлява информационен повод и да е от съществен обществен интерес и децата да са показвани с филтри със замъгляване?

- Ако точка 37 е прочетена правилно, то тогава е видно, че в нея се държи категорично сметка за личната неприкосновеност на детето. Не случайно там е записано "трябва да зачитат правото на личен живот и неприкосновеността на самоличността на децата при отразяването на съответното събитие". Децата могат да бъдат показани с цел информиране на обществеността и превенция, като лицата им трябва да бъдат неразпознаваеми. Това е допустимо само по изключение и е ограничаващо подхода на телевизиите. 

В крайна сметка Критериите са акт, който подлежи на развитие. Не смятаме, че със създаването и приемането им през 2011 те не трябва повече да се преосмислят и преразглеждат. Във всичките си действия по тях, включително и с публичното оповестяване на проекта за промени, се цели единствено и само приемане на по-ясни правила за медиите.

Още по темата

13/04/2017

Какви са правата ни като потребители

Производители подвеждат, че продуктите им са за деца

06/04/2017

Медии

СЕМ откри нарушения в "На Кафе", здравната инспекция - не