В Созопол съм, на Аполония 21.
Седя сутринта на една пейка, пред още неотворилото магазинче за алкохол и тютюн, от което възнамерявам да си взема кафе. Алкохолът и тютюнът отдавна вече ми звучат чуждо. Кафе.
Спира се пълничка дама и казва: "О, вие сте тук в най-творческия сезон! Колко се радвам!"
Аз приятно се смущавам, ако бях по-млад, щях да се опитам да се изчервя, но кожата ми е на 51 години – изчервява се само детската ми, суетна душа. И казвам: "Ах, ах, наистина прекрасно! Чудесен е Созопол през септември!"
И допълвам: "Ето, излязъл съм, за да пиша!" – и показвам лаптопа си, защото наистина имам намерение, след като си взема кафе, да попиша на пейката.
А госпожата ми казва с чудесен глас: "Разбира се, че ще пишете!"
И ми разказва, че била от Бургас, че веднага ме познала (как, писателят Терзийски!), че работела в една детска градина тук (и показва с пръст „някъде наоколо”), че сега наистина било най-хубавото време, че сега си отивали всички... и използва една малко соленичка дума за „хора от село”, че това бил наистина най-творческият сезон и т.н. и т.н.
И се разделяме, а аз правя малки, смешни реверанси, защото искам да ознаменувам тая хубава, ранноутринна среща. Дамата е просветен и бодър човек – пък и ме познава: а кой не обича да го поздравяват непознати по улицата! Как всички обичаме някой да ни „знае” и да има отношение към това, което е важно за нас! И колко заобичваме тия, които покажат неочаквано и необичайно за нашите краища уважение!
В една индианска притча се казва така: У всеки човек живеят два вълка – добър вълк и лош вълк. Те са в непрекъсната борба. Какъв ще бъдеш самият ти, зависи от това кой от двата вълка храниш.
Аз съм на Аполония през 2021-ва година и искам да храня добрия вълк.
И виждам, че добри вълци има твърде много – България е страна на добрите вълци. И като разказах за госпожата от детската градина, срещнала ме преди моето първо кафе, разказах точно за това – как просто докато си стоиш пред някоя сутрешна будка за кафе, можеш да се натъкнеш на някой добър вълк.
Някой ще каже: ти решаваш съвсем суетно и наивно, че е добра, защото те е познала и поздравила и сте си казали няколко бодри думи?! Ти, Терзийски, си глупак – хората са лоши и прости – а ти не ги познаваш и си готов да ги одобриш веднага – достатъчно ти е само лъжичка сутрешно внимание!
Ех, да.
Живял съм удавен в българска хитрост и подозрителност 51 години. Като умен и хитър българин, който смята, че „не е прост”, защото е подозрителен – и никой не „може да го мине”. Умният е хитър и зъл, и подозира всички в лоши намерения. Това се нарича „българин”. Хитър като овца, надлъгваща се с лисици. Писнало ми е от това.
Ще ми се вече да виждам „добрите вълци” и да ги черпя не само с месо и хляб – но и с кафе – и да си говорим и да си споделяме, и да се почувстваме най-накрая като едно цяло, ние, добрите вълци на България! Да се храним едни други. Да не се подозираме, а да се угощаваме с внимание, уважение и бодрост!
Веднага се сещам, че „храним” в някои видове нов жаргон означава „грубо критикуваме, обиждаме” – и въздишам: "Ех".
На Аполония 21 съм – и вчера вечерта съм слушал Брамс на голямата сцена на амфитеатъра – камерни квартети на Брамс – чудесен, както винаги, изпълнен от музиканти, красиви като призраци, така вдъхновени и така приповдигнати, че чак нереални – тънки в черните си ризи и панталони, начело с една тънка и грациозна млада дама – цигуларка. Цигуларката Лия. Докато свири, тя се гърчи от Брамсово вълнение – тънките ѝ силни ръце се извиват като бели питони – тя е в екстаз!
Важното е кой вълк храниш!
След Брамс аз съм уверен, че в България „добрият вълк” не е гладен. И ако „лошият вълк” е също добре нахранен, то той е нахранен с люто, мазно и разни чипсове, и разни транс-мазнини, и разни боклуци, защото тия, които го хранят, не разбират дори и от хранене – и той, клетият лош вълк, е и перманентно леко къркан, защото лошите хранят своя лош вълк, но най-вече го поят. С мастика. Не че има нещо лошо в мастиката... но от нея лошият вълк на България е станал съвсем страшен, сутрин на нищо не прилича, а черният му дроб е като Санстефанска България.
А в галерия "Ласкариди", в руините на Римската империя (не се лъжете, че тук е била някаква „Византия” – името „Византия” е измислено през 16 век от един ревнив германски учен, някой си Волф, служител на тъй наречената Свещена римска империя на германския народ – всъщност по нашите земи винаги е имало единствено и само Римска империя и ние сме нейните наследници!)... та там, в галерия "Ласкариди", всяка вечер – сред тухлите от 6-ти век – се провеждат литературни срещи! И защото това е самото сърце на Стария град, лека-полека, половин час след началото на срещата, се събират цели истински тълпи! Тълпи, които слушат думи за Литературата! Славно, а?!
Важно е кой вълк храниш!
Единия ден вървим с моята мила жена покрай плажа, всъщност е вечер, привечер, а изсред разните ресторантчета и капанчета се провира и гърми чалга. Една чалга се сблъсква с друга чалга, а трета чалга ги залива от трета страна и става някаква какафония от чалги и ние се хилим, изпълнени с налудничава досада – ет, казваме си, така изглежда Чистилището, в което пращат слушателите на Брамс да изкупват греховете си. Като вълни в шизофренично море се сблъскват три или четири чалги, идващи от четири страни; и в центъра, там, където звуковите вълни се сливат в чалга-резонанс, ние стоим и се смеем. Като Героят на Камю – ние сме между смъртта, лудостта и играта. И все пак – тая чалга шокова терапия ни идва в повече, и ние побягваме и се скриваме в стаята си. В момента хранят лошият вълк.
Най-трудният и най-важен (но и най-мъчителен) въпрос на нашите дни е все пак този: кой е всъщност добрият и кой е лошият вълк?
Кое му е „доброто” на Брамс? След като неговите огромни почитатели, само преди стотина години, са замарширували по улиците на Мюнхен и Берлин с кафяви ризи и са почнали да трошат витрини на еврейски магазини и бръснарници (като във „Великият диктатор”). Или – хайде не на Брамс, но на неговия по-стар колега Вагнер. Почитателите на Вагнер са марширували и са влизали с тежки картечници в бирариите. А почитателите на чалгата още нищо лошо не са направили, те са хора на мастичката и на кротките моабети. Най-много някое улично сбиване, нали така?
Европейският път ли е „добрият вълк”? Културата? Във вида, в който я познаваме?
Аполон все пак е предводител на музите – един вид китарист (с неговата лира!), нещо като архетипов Джими Хендрикс. Но Аполон е и ужасно зъл и ревнив понякога. Спомням си с какъв хладен ужас гледах преди години, в Брюксел, картината на Хусепе Рибера „Аполон одира Марсий”. В картината светлоликия, напълно спокоен Аполон (същински западноевропеец с всичките му ценности, маниери и бледи, благородни черти) одираше методично един космат, мургав и страшен, ревящ от болка, козлоног Марсий (същински див балканец). Защо? Защото Марсий нещо го подкачил на тема свирене.
Кой вълк е добрият и кой вълк е лошият?
В Аполония 2021 аз все пак имам усещането, че знам кой е добрият вълк. Интуицията е това, което ме спасява.
Някой ще рече: за бесния и освирепял чалгаджия също интуицията е това, което му казва, че доброто на тоя свят е яката чалга, пиенето на ракия, псуването на всичко... а пък ако падне отнякъде и пара – хаирлия да е! И да преебем някого, за да му гледаме сеира – това също е готино, ей тъй майна, за фън! За беснеещия Роланд на чалгата туй, майна, е Ценността. Туй, майна, е Доброто. И малко българщина, за прокарване на ракията, също така.
Но като вървим на следващия ден из същите тези крайбрежни пространства с моята мила жена, какво да чуем – няма никаква чалга! А часът е същият, времето е същото... но нещо се е променило... Може би, защото наистина идва „най-творческият период” на тоя град. Идва септември. През септември не е така горещо и чалгата отлита на юг. По крайбрежните улици се чува джаз. Хей, викам аз, все едно сме в Лос Анджелийз, все едно гърми навсякъде бибопът, за който така славно разказва Джак Керуак в „По пътя”!
Някой храни и добрия вълк.
Казвам си: може пък „лошият вълк” да е това твое наивно и доста нагло желание да разделяш нещата на „добър вълк и лош вълк”?!... Мммм, я бъди малко повече дзен! Я се откажи от това категорично оценяване на добро и лошо! Който така строго съди – той изпада в глупост!
И аз навеждам глава: да, няма нужда така пък жестоко да разделям, естествено.
Човек има и лява, и дясна ръка. Светът има и ден и нощ – и диво и питомно, и тъмно и светло – във всяка двойка има хармония и единство. Никога не е светло, ако не е било тъмно. Никога джазът не е звучал така хубаво, колкото след бомбардировка с чалги!
Вървя през Аполония 2021 и имам много добро чувство. В България има всичко – включително и надежда!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Червената шапчица
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
781000
Конгресът на САЩ може да гласува помощта за Украйна още този уикенд
dolivo
Българите получават ползите от приемането на еврото още сега с tbi bank
dolivo
САЩ изтеглят военните си от Нигер