Добре! – така казва Подозрителният стрелец от Великолепната седморка (надявам се да помните този филм). – Добре! Значи в това село, което ще защитаваме, няма нито злато... нито хубави жени... нито скрити диаманти... нито даже много уиски и хубави, сочни пържоли, с които да ни хранят... Добре! Те даже нямат няколко спукани сентавос, за да ни платят! Всичко това е ясно! Не ми е ясно защо вие, най-страшните, най-опитните и най-великите стрелци на Запада се хващате да защитавате това скапано селце от бандитите?
А най-великият от великите стрелци на Запада (ролята се изпълняваше от Стийв Маккуин) му казва: Виж какво... просто така ни харесва... И... Защото друг няма да го направи.
Ето това е мъжеството.
Днес денят е мъглив, (образно казано) сравнително топъл и съмнителен. Такова е Времето. Мъжество не се очаква на хоризонта.
А мъжеството, както си личи от горния пасаж, е тая способност да направиш нещо, от което не само че няма да спечелиш, но и ще загубиш – дори и живота си – но това не буди у теб колебание. Това е мъжеството. Поне според моите представи.
Днес времето е приятно – консуматорско и взаимоизгодно. Ползата и Интересът са Аполон и Афродита на нашето топличко време. Бих го нарекъл дори Временце, с риск да заприличам на телевизионен готвач. В нашето Време да направиш нещо, което не носи никаква облага за теб самия или за близките ти хора, е твърде неприемливо. Мъжеството е артикул, който не се търси много в моловете на днешния ден.
Нека си представим: Мъжественият лекар, който се заразява с холера, за да създаде ваксина срещу ужасните холерни вибриони. Той е типичен син на романтичния деветнадесети век. И нека го пренесем в наше време. Как мислите ще изглежда той? Представете си го – блед и синкав, с температура около 35 градуса, с еректирал пенис (това е просто симптом на холерата), с тежка дехидратация, със сини и напукани устни – как върви през величествения втори етаж на мола на Ситняково. Нелепо – нали?
Време, в което саможертвата се смята за лудост, едва ли може да търси в себе си мъжество.
Но как оценяваш ти – ще попитате – това, че мъжеството не е на мода?
Аз съм твърде объркан. Нека този, който не е объркан, пръв хвърли камък по мене.
От една страна, и на мен, като на всеки ретрограден, четиредесет и шест годишен, въздишащ носталгик ми е мъчно за красивите и мъжествени времена на всякаквите там мускетари, матросовци, албертшвайцеровци, джорданобруновци и янпалаковци. Страх ме е, че много от изброените имена на самопожертвователи няма да говорят нищо на никого. Само да спомена – Ян Палах е чешки студент, запалил се с бензин по време на Пражката пролет в знак на протест срещу съветските (и българските) войски в родината си. Та така – мъчно ми е от тази липса на герои, готови да изгорят телата си, за да издигнат душите си – да ги пратят в космоса на Саможертвата. От друга страна...
Да... от друга страна аз ясно съзнавам, че всяка саможертва, продиктувана от яростно мъжество е продукт на касапници, на морове, на катаклизми. Всяко велико мъжество иска почва от зверство и ад.
Освен това аз знам: тази самопожертвователна гениална ярост е симптом на едно хаотично и незряло общество.
В добре организирания мравуняк на Постмодерното Време няма място нито за касапници, нито за мъжество. Хората, братя мои и сестри, са много, прекалено много. Вече. Трябва бързо да осъзнаят това. Няма място при толкова хора за бесове и ярости. Няма място за Мъжество. Или поне в примитивния му, изстъпителен вид. Когато на едно място седем милиарда водят тих, жужащ разговор, вторачени във Фейсбук и Скайп, няма място от ревовете на герои и мъченици. Явно.
Мъчно ми е от тая липса. Аз съм израснал с мъжеството. То винаги е било ценност от най-високите. Като шпага с ефес от старо сребро в стар и обкован сандък е било то в моя пантеон от ценности. В моя и, доколкото знам – на моите връстници. Моите герои бяха хора, готови да дадат живота си.
Моят последен и велик герой – мой и на цялото ми поколение – беше Джон Ленън. Човек, съвсем ясно и без съмнения дал живота си в борба. Не срещу нещо (както бяхме научени да мислим за всяка борба). А За нещо. В борба за мир и любов. Миролюбив, весел, очилат светец, говорещ така: Да си представиш Рай, че няма, и няма религия също.
Възпявам светците на онова мъжество, което отричаше кървищата, касапниците, изнасилванията, злобата и алчността. Кротките ангели на Смиреното Мъжество. Всъщност – те ми липсват най-много. Но добре знам, че за да ги има тях, трябва да ги има и другите – палачи, мъчители, изчадия на мрака, които правят катрана, върху който най-силно изпъква белотата на моите ангели.
И ето така си мисля: Дали да не изоставя Мъжеството в името на Спокойствието и Реда. В моловете няма място за мъжество. Там има ред и спокойствие. Хората си свършват работата, изживяват си спокойно живота и си отиват. Ще ми се да предложа на управителя на някой мол да уреди и гробище в мола си – за да е пълна хармонията, за да е затворен житейският цикъл. Хората от седеммилиардния свят спокойно и абсолютно безпроблемно ще щъкат сред стоките за масова консумация и никой няма да реве и гърми със стоманени доспехи. Героизъм евентуално ще се прожектира в три де вариант в кината на мола. Никой няма да вие и да умира в мъки. Или ще умира, но спокойно, немъжествено и съвсем благоприлично. И ще отива в добре санираното гробище на мола. Няма да има клади и амбразури и на тях няма да се гърчат тела.
Днес денят е мъглив, сравнително топъл и съмнителен. Такова е Времето. Мъжество не се очаква на хоризонта.
Европа е място на маслено-спокойните хора.
Да не забравяме, че идват и други. Готови да умират за… дявол знае за какво – за религията си, ценностите си, омразите си, заради отмъщение или за да отидат в някакъв техен, идиотски рай.
Повярвайте ми – всеки рай е ад. Раят е на Земята, ако си достатъчно умен. И ако знаеш по кои планински пътеки да се разхождаш и в кои кафенета с хубави сервитьорки да сядаш.
Лев Гумильов – синът на Анна Ахматова, е наричал този феномен „пасионарност“. Готовността на един човек или един народ да умре за родината си и за идеалите си. Гумильов ми е симпатичен, но ако е имал и капка симпатия към тая негова „пасионарност“ – вече няма да ми е симпатичен.
Аз седя разколебан и гледащ полегналите си, обезценени ценности и тъгувам. Но се и надявам. Да получа просветление.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12284
13
09.07 2016 в 17:47
63994
11
09.07 2016 в 11:12
COOL.....:):):)
26179
10
09.07 2016 в 09:35
"...в душата му никога Няма да съмне Мъжеството..."
26179
9
09.07 2016 в 09:15
нали знаеш,че нефелният имбецил в каквато и среда да го поставиш в душата му никога да съмне Мъжеството.
63994
8
08.07 2016 в 22:49
Не мога да си представя нещо по-нелепо и по-дебилно от 2 та “коментара“ на лицето 'чесън'.........
Не можах да се въздържа да не драсна 2 реда, съзнавайки колко е безполезно......
63994
7
08.07 2016 в 22:43
Искрени поздравления!
Последни коментари
Краси1
И Спецов се намеси по случая с ареста на журналиста Димитър Стоянов
Джендо Джедев
Започна делото срещу Тръмп. ''Той постоянно лъже'', казват прокурорите. На живо от процеса предава в. Ню Йорк Таймс (линк)
Джендо Джедев
Партия-ракетоносител напуска ПП-ДБ, СЕК на Бачийски си тръгва от коалицията
Valioka
Йончева прие номинацията за евродепутат от ДПС
Bad Horse
Започна делото срещу Тръмп. ''Той постоянно лъже'', казват прокурорите. На живо от процеса предава в. Ню Йорк Таймс (линк)