Багери на разсъмване

Емил Йотовски
15 септември 2019 в 15:35 | 4033 |1

Сънувах кошмар. Модерен социален кошмар.

Едни багери бяха дошли и започнаха да разкопават паркинга и градинката до блока.

Беше неделя сутринта. Време, в което няма на кого да се оплачеш, камо ли да попиташ и да ти се отговори.

Багеристите бодро псуваха и изпълняваха нарежданията на дебел мъж с кожена диагоналка и черни очила. За няма и две-три минути имаше дупка голяма колкото да влезе джип. Ей, днешните багери не са като едновремешнните. Докато кихнеш и са изкопали света.

От съседните блокове започват да надничат сънени хора. Гледат и се чудят какво става. Някой се провиква да престанат. Мениджърът с диагоналката прави приканващ жест в стил „ела ми, че нещо не те чувам“. Най-смелата жена от квартала, (ако не сте забелязали в тези ситуации, винаги жените са по-смелия пол), пък и най-бързата изтичва долу. Жената започва да пита, а после и да вика. Мъжът с диагоналката не я чува. Гледа вляво и си мисли за свои си неща. Събират се още няколко човека. Вече има и мъже. Аз също слизам. Уж да разходя кучета, ама не само. Всички питат какво става.

Мениджърът изчаква количеството въпроси да придобие критична маса и отговаря просто:

- Ще строим. Колоперация с магазини – доуточнява мениджърът.

- Ма как ще строите? Това е паркингът. От четиридесет години тук си спираме колите, а на площадката играят децата ни.

- Паркин-маркинг... аз не ги измислям тези работи!

- Кой ги измисля? – пита множеството.

Мениджърът не отговаря. Вади цигара от онези безвредните и започва да пуши. Докато е зает да пуши, багерите са изкопали чудовищна дупка. Две от колите на паркинга са блокирани, но това са детайли.

- Ще се обадим в общината – заплашва някой.

- Бе, ти да не мислиш, че ще копаем без да имаме разрешение? – подиграва се мениджърът – Да не сме некакви прости?

- И защо в неделя сутринта?

- Е, що не? – контрира диагоналката – След девет е законно.

- Това е общински терен!

Диагоналката само се усмихва и вади втора безвредна цигара.

Един находчив съсед звъни на 112. От там му обясняват, че ще предадат сигнала на когото трябва.
След десет минути багерите са се погрижили градинката и паркингът да не съществуват. От 112 продължават да предават сигнала на когото трябва.

Няколко отчаяни жени ( пак жени) застават срещу единия багер и започват да му пречат. Диагоналката завоалирано заплашва с бой и съд. В тази последователност. После съобщава полудискретно, че този строеж не е на кой да е. И да си опичаме акъла.

Часът е 10. Денят неделя. Бесен съм. Събуждам се от яд. Търкам очи и разбирам, че съм сънувал кошмар.

Слава богу, че живеем в правова държава, където се спазват законите, общината се грижи за хората и техните нужди. Добре, че мениджърите с диагоналките останаха в 1995 година. Слава богу, че има институции и справедливост. Всичко е било гаден сън, защото това НЯМА как да се случи наистина!

Ох, отдъхнах си.

Препоръчани материали
Mayya

Рейтинг : 2258

15.09 2019 в 15:45 1
+ 4
- 0
Що ти трябваше да се събуждаш - наяве е още по-страшно!