Николай Стефанов е роден през 1989 година в малък град, някъде в северозападна България.

Като малък проявява интерес към математиката. Завършва с отличие математическа гимназия, после го приемат в университета, където завършва с отличен успех. 

Николай Стефанов работи по време на цялото си следване като сервитьор в нощни заведения, барман, склададжия.
След като следването на младия специалист приключва, той се прибира в родния си град, където родителите му са притиснати от немотия и приработват каквото дойде, за да подпомагат мизерните си пенсийки, които не им стигат за лекарства и храна.
Николай Стефанов има сериозни препоръки от университета. Умения, които е придобил през годините на следването.
Освен това той не се бои от тежка работа, защото е свикнал да спи малко, да работи през нощта и да е винаги готов за предизвикателства. 

И така, прибрал се в родния си град, Николай Стефанов започва да си търси работа по специалността.
В бюрото по труда мустаката какичка поглежда безизразно документите му и произнася едно - "Програмист, математик...Тоя па. Програмист. Къде си тръгнАл с това програмиране бе! Оди да копаш картофи, е го и Бойко казА оня ден, че нема кой да маа картофите и нема овчри, тоя тръгнАл да програмира"...
След тази реч Николай Стефанов разбира, че алтернативите за работа пред него не са много - търси се шофьор - доставчик на колбаси, преподавател по английски на половин щат, чистачки за временна заетост и кофражист с 15 години стаж за нуждите на някаква строителна фирма. 

Николай Стефанов се прибира у дома, пие 2 ракии с баща си, стяга си раничката и на другия ден заминава за Испания, където негов приятел го урежда в бригада фаянсаджии, които правят баните на клетите испанци, които са пред криза, бедни, бедни...да ги ожали човек.

Но нас не ни интересува Николай Стефанов, а по - добре да ви разкажем за Павлина Ставрева, родена 1992 година, отличничка на випуска си в един малко по - голям град в централна България. 

Павлина завършва психология и философия, специализира за малко в Хайделберг и се прибира в родния си град.
С биографията си и с много препоръки се явява в бюрото по труда, където, о, чудо, няма мустаката лелка (мустакатата лелка е в отпуск и я замества млада колежка). 

Там младата колежка на мустакатата лелка казва на Павлина, че в гимназията търсят преподавател по философия.
Павлина се явява на интервю и изключително радостно за нея я назначават на временен договор за 9 месеца.
Учениците много харесват младата си преподавателка, часовете и стават хит.
Всичко би било чудесно, ако директора на училището не бе стар коцкар, който си харесва Павлина и започва да и досажда с намеци за вечери, романтични срещи на фона на балади на Глория и Ивана, както и командировки до Симитли, Исперих и Куртово Конаре по линията на образователния обмен. 

В крайна сметка Павлина не подава на изкушенията и на деветия месец от успешната и работа бива изпратена поживо - поздраво с мотив, че бюджета не позволява да я назначат за постоянно на работа.
Павлина, която предпочита да гледа позитивно на живота събира книгите си, обажда се на свой колега - грък, с който са учили в Хайделберг и заминава за Солун, където колегата и я урежда да гледа възрастно семейство - бивши преподаватели по философия в гръцки училища.
Но да оставим Павлина, която изоставя цветущата си откъм икономическа дисциплина родина и заминава за страната, която е в такава адска криза, че чак Бойко е готов да и помага...
И да се върнем на Иван Ставрев, който...
А бе, който сега е в Дубай, където шофира луксозни лимузини, въпреки образованието си на геодезист. 

Или не, по - добре да го зарежем тоя родоотстъпник, а да си припомним за Евлоги Добрев, който...
А бе мани го тоя Евлоги, завършил ядрена физика, а сега работи в Мак Доналдс в Лисабон, при тия португалци, дето и те са в страхотна криза и рецесия. 

Изобщо, да ги разкараме тия аутсайдери и да ви разкажем за един последен човек на име Жоро Баницата.

Жоро Баницата не е завършил нищо. Детството му минава през детска педагогическа стая, но все му се разминава, защото баща му е партийно величие и шеф на ловната дружинка в града. Жоро няма никакви умения. 
Не разбира нищо. Никога не е работил нищо смислено. Обаче Жоро е фактор! 

За да спечелиш някаква общинска поръчка - трябва да минеш през Жоро.
За да не те погнат финансови проверки - трябва да минеш през Жоро.
За да спечелиш пари по европрограми - трябва да минеш през Жоро.
За да ти се получат нещата и някой да не ти изпотроши офиса и да ти изпочупи машините - трябва да си ОК с Жоро.
Изобщо...
Добре, че има работливи хора като Жоро Баницата.
Жоро Баницата обаче е един.
А Николай, Павлина, Иван и Евлоги са много.
Не вярвате ли? 

Само преди 2 дни излезе едно изследване, в което черно на бяло пишеше - "Младите българи са най - мързеливи в Европа".
Е, как да не се съгласим с тази констатация?
Обаче има и нещо утешително в целия тоя разказ. 
Утешителното е, че макар и да нямаме икономика, макар и да нямаме бизнес, макар и държавата ни бавно, но сигурно да се лишава от тия "мързеливци", все ще остане някой като Жоро Баницата.
Да работи на полза роду... Срещу 30 процента комисионна.

Е, разказах ви за мързеливците и работливите.
Мислех да ви разкажа и за това дали бихте могли да станете собственици на голям хотел, без да сте деца на бивши партийни величия, но няма да го направя... 

В крайна сметка какво са ви виновни, като сте мързеливци всички до един...

Айде, отивам и аз да мързелувам, че се уморих от писане.

Още по темата

26/07/2015

Нашите автори

Allegro non troppo