Българинът и неговият автомобил

Николай Фенерски | 14 август 2016 в 09:0097460

Убеден съм, че някой успешен народопсихолог вече е написал такава статия. Все пак науката народопсихология е също от любимите на целокупното българско население, доколкото такова още е останало. Сега върлите защитници на родолюбивата кауза да не бързат да ме захапят, че хуля „народа, от който произлизам“, моля. Все пак и въпреки всичко аз живея в „тази страна“, работя в нея, трудя се на няколко фронта, така че имам моралното право да кажа, че ето това не ми харесва. Че много неща все още ми харесват то е ясно, ако се стигне дотам да не остане нищо за харесване, ще се стигне и до някое ГКПП, да не дава Господ. Изразът ми е съвсем леко витиеват, мога и повече, но държа да бъда разбран дори от онези защитници на „народа, от който произлизам“. Не знам що сега се сетих за детските години, когато един дебел тупан по-голям с няколко години ни тормозеше в двора на училището, караше ни да коленичим и да целунем „българската земя“. Чудя се той днес дали има автомобил. Днес всеки бастун има МПС. Дали тоя същият глангор днес не си е купил регистрационен номер с повтарящи се числа? За да кърми комплекса си за неизвестност. Дали паркира нормално, или спира като арабин в пустиня, като даже не пуска и аварийките? Дали надува вътре до дупка радиото с гнъснявата музика?

Може би именно неговият баща е турял на задното стъкло на семейния зелен москвич футболни топки, вместо тапицерии по седалките е имало изрязани оранжеви ковьорчета от ледека, а на прозорците дантелени перденца... Отпред под огледалото весело се е полюшвала усмихнатата главичка на едно от ония панаирджийски кученца, нали се сещате. Комплексираните хора, за тях ми е думата, те са моята надежда и упование този свят да приключи възможно по-бързо. И комплексите им не са от вчера, може би няколкогодишното чакане за автомобил на техните деди ги е породило, но автомобилът на българина е неговата крепост, святая святих, олтар на неговото нещастие. Автомобилът не е изграден от обикновен метал, а от вълшебен материал, който не се огъва при сблъсък със себеподобен или в циментов стълб. За този материал не е валиден нито един физически закон, тоест автомобилът на българина е произведен от антиматерия. Антиматерията ще погълне нашия видим свят и всичко ще приключи много бързо. То приключва ежедневно за няколко души човешки и най-вече български. Те преминават светкавично в друго измерение поради някоя от особеностите на българския национален автомобилен характер.

Когато кара новия си петнайсетгодишен голф в центъра на Приморско през лятото, българинът е отворил всички прозорци и е набримчил волумето на мах, за да може повече хора да чуят ква извънземна музика си е пуснал. И докато от тонколоните се носят славеевите трели на мазните гюбрета с кратки имена, перхидролената приятелка на шофера на седалката край него си е простряла нежните крачета нависоко, като ги е извадила през прозореца. Върви си колата, подскача в ритъма на ханша, а от джама стърчат дамски крайници. Може би точно тези нозе ще оцелеят в анихилирането от антиматерията по шосетата, кой знае. Но дори да оцелеят, те ще продължат да стърчат все така палаво и да излъчват послание за смърт и кръв. Стърчащите от прозореца крака трябва да влязат в новия герб на България. По този начин ние ще бъдем вече и на символно ниво убедени, че нещата се сриват, скапват и изчезват. Очаквам скоро да видя от прозореца на голфа да се подават не крака, а направо седалищни части. Ми що едното да може, а другото не?

Този тип возене по улиците на Радомир е спокойният и представителният. Така ние разпознаваме човека, за да може в други моменти да се пазим от него. Когато е спокоен, той зяпа останалите на пътя с презрение и надменност, които могат да се усетят с кожата. Често обаче шоферът превключва на втория режим возене, с който заявява на околните неудачници мощността на ремуса си. Самият ремус излъчва мощност, както е добре известно. Съдържа вътре в себе си помощен плазмен двигател, който добавя още „пестин коня“ към основния агрегат. Тогава българинът е толкова лош, тоест сериозен, че ако случайно го засечеш на кръстовището, слиза на секундата и идва към теб с недвусмисленото намерение да ти набие два пестника в муцуната, като много често носи за убедителност щанги, винкели и друг шлосерски инвентар. Той иска да те убие, защото не може да разбере как такива идиоти като теб са взели книжка и по-добре да бъдат осакатени, отколкото да засичат аудито му. Младият шофьор на бавареца е непогрешим и дори да засече някого, не греши той, защото същият има право да извършва всякакви административни нарушения и углавни престъпления по пътищата на своята собствена родина. Неговата и твоята родина може формално и фактически да съвпадат като разположение в триизмерното пространство, но всъщност са две абсолютно различни величини, които не се допират никъде.

Извън числото на рецидивистите и човекоподобията, които трябва да са зад решетките, но въпреки това са по улиците, за да държат в страх народонаселението, в един голям процент от случаите шоферът извън границите на автомобила си представлява хрисим индивид, който отстъпва място на старите хора на обществени места, отваря вратите на дамите и се държи като тримесечно агънце. Метаморфозата у него настъпва за части от секундата, когато прекрачи тези граници на вълшебното си возило. Този процес все още не е изследван докрай от учените бихейвиористи. Може би ще се установи, че промените не са просто психологически, а молекулярни, на химическо ниво и за миг се сменя цялостното съдържание във вените и лимфната система на въпросния индивид. Предполагам, че ще се установи дори срастване между неговата органична материя и неорганичната на автомобила му, превръщат се в едно цяло или се спояват в симбиоза като Вампира Фера, колата кръвопиец, имаше такъв стар филм. Затова имам чисто практическо предложение джигитите и кретените да се преименуват доброволно. И вече да се казват например Гоуф Петров Иванов. Или Бемве Георгиев Стоянов. Или каквото там си изберат, стига да ги идентифицира достатъчно красиво според собствените им разбирания.

Не се шегувам, тези маймуни се възприемат чрез железните си сандъци и за тях те са част от собствените им тела. Вземете им сандъците и погледнете какво ще остане от личностите им – нищо. Тежката форма на зависимост и срастване е довела до нов вид хомо сапиенс, понеже сапиенс означава разумен, думата се заменя с някоя друга, питайте Нойзи за точните латински термини. Ако трябва все пак да ползвам латински, аз лично бих определил тези хомота с пейоративното пенис пресура. Тва са едни сплескани нещастници, брат, дето засичат автобусите на градския транспорт, след което спират, вадят бухалките и пред погледите на собственото си дете и пътниците от автобуса натрошават стъклата му и призовават шофьора от рейса да слезе, за да бъде подложен на насилие. Бях решил да не довършвам тоя текст, щото нищо ново не казвам с него и нищо няма да променя, но преди малко (днес е 13 август 2016) чух за поредното такова изпълнение на поредния такъв смотаняк в Пловдив и сърце не ми даде да си замълча. Всеки ден всеки час маймуните по българските пътища тормозят останалите хора. Преди години един такъв тъпанар заради едното леко неволно засичане крещя на едно кръстовище в София такива неща срещу моя близка, така й се заканва, че тя още има фобия да шофира. Тъпанари, разберете го - вашият автомобил и вие не сте по-важни от другите на пътя! Там всички сме заедно и всеки трябва се съобразява с другите. Иначе ще изчезнем безследно като катъри без история. И вие, и ние.

Нещо не е наред. Шибаната наука народопсихология не съществува. Но нещо мъничко и много значимо у нас не е така, както трябва да бъде. И от това, че се опитвам да съставя диагноза, никак не ми олеква.

2490