Борис Бонев: Независимият политик и меритокрацията

Ивайло Цветков
16 декември 2019 в 08:17 | 10764 |0

Каква е разликата между неправителствена гражданска организация и политическа партия?

Сигурно понякога се размива. Но като гражданска организация („Спаси София“ – б.р.), ние изпълняваме, от една страна, функция на обществен коректив, а от друга - на посредник спрямо властта, за да може през нашата активност и експертиза да принудим управляващите желанията на хората да станат реалност и градът ни да се развива. Често успявахме, но и често си трошихме главите. Иначе партията по принцип е заявка за консумация на публично доверие, за управление на публичен ресурс, и то по-добре от останалите. Партията е заявка за власт. Няма нищо лошо в това, но е съвсем друг инструмент за работа.

Ти искаш ли да се превърнеш в политик? Ако да, обясни сегашната среда, в която ще го правиш.

Аз СЪМ политик, а вероятно и ти.

По Ясперс – да.

(смях) Виж, мнозина от нас се занимават с политика. Аз не смятам, че с политика се занимават само хора, които са в партии. Дори да засадиш дърво, е екополитика. Не бягам от въпроса, но политиката е дейност с много широк хоризонт. У нас се приема, че политици са само намиращите се в парламента и говорещите по телевизията. Това не е моето разбиране. Някога на Острова са можели да го правят само завършилите два-три университета, в други държави - само мъжете. Бягам от тесни представи. Дори медиите доскоро представляваха място, където имаш право да гледаш и слушаш отбрани 30-тина глави и да мълчиш. Сега социалните мрежи правят всички и консуматори, и производители на тези мнения - с всички съпътстващи рискове, разбира се. Сегашната обществена среда у нас е правене на политика в условия на еднолична власт и слаба опозиция. И двете обстоятелства не ми харесват, но промяната им е въпрос на работа, а не на лозунги.

Съгласен. Но как да се избягват капаните на традиционната политика, когато едно де факто неполитическо движение получи политически капитал?

Трудно. Случва се да попадаме в тези капани, защото нямаме опита на апаратните политици. Ние сме хора на действието, но сме доста далеч от обичайното двуличие на декларативната политика. Правят се символични гласувания с предизвестен резултат, но не се полагат никакви усилия за преговори, които да променят статуквото. Произвежда се безсмислено и безпредметно „величие“, с нулев резултат. Някакви племена се боядисват в цветовете на войната, но никога не влизат в нея. Затова носим отговорност с ефективни резултати и реална работа за София, откъдето сме получили доверието.

Може ли едно гражданско движение или един независим политик да стигне до реалната власт и по този начин да въведе реални реформи?

Всички политици са зависими от мнението и доверието на хората. Общинският съвет е реална власт, ако можеш и знаеш как да я използваш, а не докато просто престояваш на някакъв пост. За реформи вече е необходима победа и доминиращо доверие, както и обществена подкрепа.

Представи си, че ставаш премиер. Кажи своите първи десет мерки.

Представите са в идеалния свят, а нашият не е такъв. Така че няма да се впускам в мечти, защото мен ме чака работа в София и тук трябва да оправдая доверието на хората. Но ако влезем в хипотезата на твоя въпрос, сигурно първите мерки ще засегнат министерството на вътрешните работи и службите за сигурност, както и министерството на финансите, с всичките там прилежащи агенции. От всички министерства има само едно, което е отговорно за приходите в бюджета - и само едно, което е отговорно за сигурността на хората. След тях, да се готвят секторните монополи в бизнеса. Но е несериозно да се говори на парче, защото системите за управление имат вертикална обвързаност и не могат да се пипат просто ей така. Аз само казвам откъде бих започнал.

В световен мащаб тенденциите за „нови“ движения (независимо дали се превръщат в партии или не), които намират своето място в традиционната политика, обикновено произлизат от крайното дясно и са построени на фундамента на краен консерватизъм и национализъм – всички там „пегиди“ и т.н. Как може едно центристко - или дори ляво движение като „Спаси София“, - да пробие?

Не съм убеден в това твърдение. Не знам колко консервативни или крайнодесни са движения като „Окупирай Уолстрийт“ или Пиратската партия в Швеция, Исландия, Чехия. В този смисъл има широк хоризонт за различни нови партии и движения. От друга страна, „Спаси София“ не е ляво движение, което е видно както от програмата, така и от практиките на организацията. Тези понятия са дълбоко разместени в нашата страна и вместването ни в този контекст по-скоро би увеличило объркването, отколкото да помогне за ориентация на хората. Както видя ти лично, направихме своя пробив чрез сериозна експертна подготовка и реални предложения за решения. В България под въпрос са поставени фундаменталните принципи на демокрацията и как трябва да си ги върнем, а после да се насочим към хоризонтите и комфорта на идеологическите си предпочитания. Да не говорим, че страната ни е безкрайно изостанала - както в темпа, така и в посоката си на развитие.
За нас е очевидно, че държавата ни се управлява от човек, който формално е вдясно, но провежда леви политики и всъщност се крепи върху възглавницата на популизма с оръжията на олигархията. В същото време някакви „вдъхновени“ хора водят ляво-десен спор, който не е актуален за състоянието на държавата и за проблема, пред който са застанали – едноличната власт. Това за нас е неадекватна политика.

Тук няма как да не се съглася – защото съм вид субстрат на античната приложна етика на Перикъл (който пръв в историята разбива идеята за тирания), пък и строго изповядвам онзи велик постулат на Спиноза – „аз ревностно се старая не да осмивам човешките действия и не да ги оплаквам, нито да ги проклинам, а да ги разбирам“. Но: ти специално на кои политици се възхищаваш? И обясни защо.

Твърде различни са – и, извадени от контекста на времето, ще звучат неадекватно един до друг. Но е трудно и интересно да си бил примерно Беназир Бхуто в страна като Пакистан. Трябва и да си голям провиденец, за да издържиш на мястото на Чърчил, и на фона на огромната трагедия след удара срещу Пърл Харбър да съобщиш - със съответния британски сарказъм – мнението си, че вече си спокоен, че ще спечелиш войната. Заслужава внимание и делото на Кемал Ататюрк, който обръща курса на Турция от Ориента към Европа. Списъкът, разбира се, е по-дълъг, но нека спрем дотук.

Как може да оцелее идеализмът? Питам, защото колкото по-масова става една идея, толкова по-влиятелна става масата, която я управлява, а масата, по правило, не е непременно умна.

Меритокрацията е също привлекателен идеал, от една страна. От друга – при болшевизма масата е била голяма, но не е станала влиятелна, защото винаги е управлявана от вождове и еднолични диктатори. Т.е. правилата са валидни, разбира се, но практиката показва и други примери. Идеализмът може да оцелее, докато си сигурен, че виждаш в огледалото собственото си лице, а не представата на хората за твоето лице.

Какво мислиш за така наречения „преход“, за несбъднатите промени, за старата гвардия, за ДС и за всичко друго, свързано с тези теми, което вече толкова години занимава българските политици и се е превърнало в единствения постоянен дискурс?

Аз мисля много неща, от които първото е един несъстоял се морален Нюрнбергски процес над комунизма, защото това би дало морални измерения на едно човешко зло, което трябва да бъде дамгосано. Разбира се, не говоря за преследване на хора, това време мина. Но днес повече от всякога имаме нужда от обективен прочит на скорошната ни история.
А иначе, разказът за прехода е дълъг и несъвършен, защото се е превърнал в оправдание. В резултат вече имаме цяло поколение, което не се интересува от това и нищо от живота му не зависи от тази тема; и едно друго поколение, което отказва да се впише в съвременния свят и свързва щастието и нещастието си със случилото се някога - преди 89-та година.

Защо един човек с добро образование, живял във Франция, се връща и се занимава с политика? Но моля: разкажи за чувствата си, а не за мотивите.

Убеден съм, че хора с добро образование са нужни на България. Радвам се, че все повече се завръщат и пренасят наученото и по-широкия хоризонт тук. От друга страна, има и хора като г-н Найо Тицин, които се занимаваха с политика в България и, въпреки образованието си, отидоха да живеят във Франция. Така че както в природата, така и в обществото, трябва да има баланс. Що се отнася до чувствата ми: те са лесни за разгадаване. Обичам София и България, обичам семейството и приятелите си. Убеден съм, че може да е хубаво тук. Да живеем с достойнство и да бъдем щастливи. Може би съм твърде голям оптимист, но както казва Сам във „Властелинът на пръстените“: „Все още има добро на света и си струва да се борим за него“.

Той казва и други неща – например “Boil ‘em, mash ‘em, stick ‘em in a stew” (смях). И в този ред на мисли, „Спаси София“ рано или късно ще стане партия. И тогава какво?

Партиите не са единственият modus operandi за това да променяш града и държавата към по-добро. Не знам дали „Спаси София“ ще стане партия, както прогнозираш, но в много други държави граждански организации имат право да правят листи и вече активно участват в управлението на много европейски столици.

Кое е ляво и кое е дясно, по твоему?

Въпросът е много тежък, не защото не мога да цитирам учебникарските постулати, но например, приложени в България, социалните програми на Меркел ще изглеждат като полет на ракета в лявото пространство. От друга страна, част от политиката на Путин изглежда отчайващо дясна, но няма как да наложим подобни модели в България. Така че се налага да изработим автентична българска матрица за успешно развитие, съобразена с образователния капацитет, природните дадености, географското ни положение, базисните ценности на демокрацията и националните ни традиции. Да си татуираш Левски на бицепса не е патриотизъм. Доста по-родолюбиво е да добиваш български газ в акваторията на Черно море, за да осигуриш енергийна независимост на страната си. Или пък да спазваш законите и правилата и да се грижиш за хората около теб.

Социалните мрежи на практика те създадоха. Това как може да превърне в реална власт?

Работата ни през последните 10 години създаде „Спаси София“, а колегите ми прецениха, че мога да бъда кандидат. Социалните мрежи са просто комуникационен инструмент, особено за структури без особени финансови възможности. Човек има реална власт, когато може да прави живота на хората по-добър. Но управлението е мястото, на което можеш най-ефективно да правиш това.

Ако трябва да говориш пред студенти на тема политика, какво би им казал?

Да се включват веднага в нея. Защото ще остареят, докато разберат, че са пропуснали възможността да променят средата, в която живеем всички.

А какво би казал на хора над 60?

Пак - да се включат веднага в политиката, защото е безсмислено да живеят със спомените си, след като могат да творят настоящето. Ако беше взрян в датата си на раждане, Роналд Рейгън никога не би се кандидатирал за президент.

Anything to declare?

Не ме записвайте веднага някъде, но и не ме отписвайте толкова бързо. Ние тепърва идваме.


Oще: на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.

Препоръчани материали