Бутонче

Николай Фенерски | 20 октомври 2019 в 16:43 | 3106 |0

Горките деца, вече нямат бележници. Няма какво да крият от родителите си. Така се започва, сега ги дресират, кой казва, че не мислим за бъдещето. Тоест, някои мислят за нашето бъдеще. Има такива. Повечето от училищата преминаха на дигитален дневник. Догодина всички. Аналоговият дневник от картон и хартия вече е в миналото. Същото и с бележниците.

Онзи филм, в който детето бе скрило бележника си на полилея, ще е неразбираем за поколението на нашите внуци един ден. Навлизането в личното пространство е неизбежно, жестоко, безмилостно. Но дигитализацията не се вълнува от чувствата ни. Тя е фригидна. И там ще бъде голямата драма на бъдещето. Роботите нямат чувства и няма да могат да имат, защото чувствата не са въпрос на алгоритъм. Всичко останало може да бъде преведено на алгоритмичен език, но не и желанието да се засмееш или заплачеш.

Това с дневниците и бележниците е голяма революция, за която тепърва може би ще се говори. Защото ми е трудно да си представя една учителка пред пенсия, която по време на всеки учебен час влиза през дигитално устройство в електронния дневник и нанася отсъствия и оценки. Нататък вървят нещата и няма да има милост към противниците на дигитализацията. Ако ползваш мобилен телефон с копчета, проблемът си е твой, не на Системата. Играе се по нейните правила. Интересни сюжети се задават. Човешкият фактор ще бъде все по-изолиран, низвергнат и потиснат. Факт е обаче, че „разумът“ взима нещата в свои ръце. И за сърдечните ни пориви ще остава все по-малко място.

Едновременно видях и прочетох едно и също нещо. По БНТ1 имаше кратък репортаж как все повече професии стават излишни. Машините, компютрите, роботите заместват човека със страшна сила през последните години. На хомо дигиталис се предоставя възможност да си имплантира чип, който да „улеснява“ живота му. Изборът е да го направи днес доброволно или след десет години доброзорно. Така или иначе, трябва да влезе във фермата за хора.

Някак по онова незнайно стечение на обстоятелствата малко след предаването по телевизора отворих книгата на Ювал Ноа Харари и прочетох същите думи. Много обстойно е описано какво ни чака. Слушайте: „Компании като „Миндожо“ вече разработват интерактивни алгоритми, които не само ще ми преподават математика, физика и история, но същевременно ще ме изучават и ще знаят точно кой съм.“ Все в тоя дух, тоест, бъдещите дигитални учители и лекари ще имат индивидуален подход към всеки един ученик или пациент, няма да допускат грешки, няма да изпитват вредни емоции, ще са ефективни в много по-голяма степен.

Изкуственият интелект ще умее да разпознава и емоционалното състояние на човека, ще се съобразява с чувствата му, така че не бях съвсем прав преди малко. И любовта ще стане въпрос на алгоритмично кодиране. Няма място за тревоги, все пак човешко творение ще бъде този интелект, ние сами сме си го създали. Ще има интелектчето способността да пише интригуващи романи, разкази, стихотворения дори. Ще заплита интриги и сюжети, думи и рими. Изобщо, във фермата няма да му липсва нищо на хомо дигиталис, всичко ще бъде предвидено и изчислено до детайли, ако понякога изпадне в депресия този биоробот, ще му бъдат предписани точните медикаменти и домашният компютър ще следи за редовното им приемане.

Ако случайно се опита да шикалкави и ги изхвърля някъде тайно, записите от камерите плюс сензорите на мозъчните му вълни ще го докладват и ще бъдат предприети съответните мерки. Кеф на буци.

Разбира се, нататък се върви с миши малки стъпчици. Няма да го стресираме този Човек. С голямо Ч. Дигитализацията е процес постепенен, плавен, нежен. Днес са бележниците и дневниците в училище, утре ще са чиповете и имплантите, бутончетата върху главите, включ – работи, изключ – спира, докато един ден някъде след половин столетие ще бъде обикновен инфрачервен баркод, татуиран невидимо върху ръката или челото. А това от коя книга беше? Или нещо си въобразявам?

Вече сме в бъдещето. Компютърът вече победи шампионите по шахмат и Го. Опитвам се да се сетя за нещо, което изкуственият интелект няма да умее така, както го прави човек – не успявам. Да помогнете?

А докато мислите, аз ще се изключа. От бутончето тук отзад на тила ми – изключ.

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !