Да се разпореждаш е лесно, да управляваш е трудно

Стенографски прочит на един пореден брифинг

Роси Михова
09 април 2020 в 14:58 | 16464 |4

„Да се разпореждаш е лесно, да управляваш е трудно.“

Й. В. фон Гьоте

Тези дни Йохан Волфганг фон Гьоте е новото черно. Президентът го цитира. Вицепремиерът Дончев го цитира. На следващият ден министър-председателят и той. Народът изостави за няколко часа споровете по вирусология и епидемиология и започна скоростно ограмотяване по класическата немска литература. Ставаме, лягаме - Фауст ни е в устата.

Затова, когато в сряда сутринта премиерът изненадващо влезе на редовния брифинг на Националния оперативен щаб, с него сякаш се примъкна и Гьотевата сянка. Той говори, тя шушне, него слушаме, нея чуваме.
Брифингът продължи точно 40 минути, в които Борисов каза някои много важни неща от общ и частен характер. Например това, че трябва да окажем колективен отпор на пандемията и че българският народ дотук е показал завидна дисциплина, това, че се обмислят мерки за допускане на гражданите до парковете и в планината, това, че прокуратурата трябва да се самосезира по случая с консула в Хага, а той лично е наредил освобождаване на борда на директорите на ББР.

Наред с важното обаче Борисов успя да каже и още куп неща, които би било в негов, а и в наш интерес, да бе премълчал. Не заради друго, а защото са точно обратното на това, към което призовава любимият напоследък на държавните мъже Гьоте.

„Умният човек не прави дребни груби грешки.“

За съжаление в рамките само на една импровизирана пресконференция премиерът допусна поне няколко дребни груби грешки. На въпрос на журналист за въвеждането в България на масови тестове подобно на Германия, Борисов остро репликира: „Ти ли знаеш, или аз дето съм говорил с канцлера ... Техните 300 000 теста за една 90 млн. държава е точно толкова в процентно отношение, колкото и нашите тестове. И те са само в Бавария – независимата държава Бавария, която има БВП колкото Балканите.“

В това изказване на Борисов вярно е само едно – немската провинция произвежда продукт, съизмерим с този на балканските страни взети заедно. Всичко останало е фриволен флирт с цифрите. По официални данни от 6 април 2020 г. направените тестове в Германия са не 300 000, а три пъти повече - 918 460. Това прави средно по 11 127 теста на 1 млн. население. За Австрия цифрата е още по-висока – 12 673. За България този брой е едва 2 288 теста. С други думи, при нас засега се правят 5 пъти и кусур по-малко тестове на глава от населението. Освен това немските тестове изобщо не се ограничават само в Бавария. И освен това Бавария, разбира се, не е независима държава.

На друг въпрос относно плавното отпадане на рестриктивните мерки в други страни министър председателят даде пример с Австрия: „Всеки ден си говоря с тези канцлери... Себастиан каза евентуално, че ще пусне малките магазинчета след 2 - 3 седмици.“ Всъщност кацлерът Курц представи плана на правителството за поетапно отпадане на органиченията, при условие, че постигнатите вече добри резултати се запазят. Планът предвижда още от 14 април, да се отварят магазини с площ до 400 кв.м, както и всички строителни и градински пазари, държавните паркове и градини. След това от началото на май ще заработят и всички търговски центрове. Дали тези мерки са правилни или не, ще разберем едва в бъдеще. В сряда обаче разбрахме, че между твърденията на г-н Борисов и казаното от г-н Курц има смущаващо голяма „социална дистанция“.

Разбрахме и друго.

„Мнозина проявяват гордост за това, което знаят, и високомерие към това, което не знаят.“

(Гьоте)

Г-н Борисов обича да се гордее и не пропуска възможност да го покаже. Иначе няма причина да ни напомня отново, че „за първи път в своята история японски премиер дойде в България на гости преди няколко години“, че „българската индустрия произвежда много, много по-качествени стоки от велики империи“ и че „първите строги мерки в Европа бяха въведени в България и след това прекопирани от всички държави след разговори с мен... дори в Германия, най-мощната икономика, която прави и мерцедесите, и аудито, и БМВ-тата.“

Няма лошо. Лошото е, когато вместо да се гордееш с това колко знаеш, започнеш да се гордееш с това кого познаваш. А нашият министър председател познава много хора и държи и това да не се забравя. На брифинга чухме, че преди няколко дни говорил с президента на Южна Корея, че му предстои разговор с премиера Конти и „с неговия Мутафчийски, Силвио се казва“, че вечерта му се обадил пак Нетаняху, а сутрин поглежда в телефона и наблюдава състоянието на неговия приятел Борис.

Подобно детинско самохвалство е донякъде безобидно. Проблемът с гордостта всъщност е друг - тя твърде лесно мутира в горделивост. Както казва Х. Филдинг: „Дори да победиш всичките си грехове, накрая гордостта ще победи теб. В началото си мислиш, че си добър, защото си направил нещо добро. После бързо решаваш, че всичко, което правиш, е добро, защото си добър човек.“

Пред микрофоните Бойко Борисов няма терзанията на младия Вертер. Той умело се въздържа от всяка изява на скромност и не допуска съмнение в правотат си. Според думите му, истински се радва, че е дошло времето да го приравняват (него) с държави, с които „не си е мислел, че ще го правят“: „Ако ме сравнявате като икономическа мощ, като институти с Германия и Южна Корея, само ми правите реклама. Не го правете, защото не са ви пратили за това... Вие ме сравнявате с тях. Ласкае ме това съревнование, но е трудно... Тестван съм защото всеки ден, всяка сутрин, всяка вечер, всеки час, всяка минута аз нося лична отговорност за всяко решение, което се взима в държавата. Със сигурност взимам дори по-тежки решения от хората на първа линия. Дали тази (моя) отговорност не е по-голяма от тази на лекаря на първа линия?!“

Слушателите на тези монолози не би трябвало да сравняват заслугите и отговорностите на лекаря и на премиера. И в двата случая те без съмнение са големи и тежки. Това, което сравняваме обаче, е поведението и възпитанието на различните хора, защото...

„Маниерите на човека са огледалото, в което се отразява неговият образ.“

(Гьоте)

А маниерите на г-н Борисов са пословично „оригинални“. (Използвам тази дума, защото преди време една англичанка ми каза, че когато никак не харесвам нещо и не знам как да го кажа учтиво, най-добре е да кажа, че е оригинално). Премиерът ни, който се гневи на идеята за „стаден имунитет“, системно се държи като чобанин, който току що е слязал от колибите. В случая всеки коментар само би разводнил впечатленията от репликите му в сряда към журналисти и колеги: „Моля те, седни си на местото. Дразните ме вече. Ще те изгоня от залата, ако не си седнеш на местото. Ще те изгоня. Ми, тръгни си. Тръгни си.... Най-много ми се дразнеше Щабът за (затварянето на) малки фризьорски салони и този тип услуги... Имаме ли лекарство, въобще няма да ги питам Щаба... Защото трябва ясно да се каже – Щаба съм го назначил аз.“

Тук би било досадно да припомняме високомерието, с което Борисов се обръща публично към генерали и професори с небрежното „Ангел, Тодор и Мутафчийски“, как иронизира медицинските обяснения на проф. Кантарджиев, че били на някакъв „негов прекрасен език“ и разведрява атмосферата с това, че „Ангел (главният държавен здравен инспектор) остава без заплата... Хахаха, да има малко и свежест“. Както безсмъртният Гьоте казва за нас, смъртните: „Нищо не разкрива така добре характера на човека, както нещата, на които се смее“.

Въпреки заявеното похвално намерение да не коментира политическия си опонент в президентството, Борисов отново не успя да устиска и подметна заядливо: „Няма да слушам, че някой ме питал нещо и аз като Радев съм се обърнал и съм избягал.“ Вероятно премиерът никога не е попадал на препоръката на класика от Франкфурт: „Винаги, когато имаш възможност, споменавай отсъстващия с добро“.

За съжаление образът, който се разкрива в огледалото на Борисовите маниери, не би трябвало да е модел за подражание на децата ни. Има нещо крайно обезкуражаващо в това да бъркаме високомерието с компетентност, безцеремонността - със сила на характера, откровеното самохвалство и самоизтъкване - с чувство за отговорност, простащината - с приятна липса на предвзетост, а дебелашките шеги и злобни подмятания – с чувство за хумор.
А в тези дни са ни особено нужни хора, компетентни, отговорни и смирени, чиито действия и думи не се базират на „алтернативни факти“и безалтернативно его. Хора, които не си позволяват непремерени и недостойни реплики, защото най-малкото знаят, че те подкопават доверието във всичко останало, което казват и вършат, дори когато то е разумно. Хора, които не се разпореждат, а управляват. Само те биха могли да ни обединят в окото на бурята и да спрат опасното желание да се делим по всеки въпрос като зелени еуглени. Защото и светът, и ние ще преживеем коронавируса, но общата ни цел е това да стане с минимални жертви и поносими колатерални щети. Допускането „глупостта да стане норма, а безумието – разум“ не е приемлив вариант.

Едно е сигурно - ще има живот и след пандемията. И е добре да започнем да се готвим за него още отсега. Бъдещето ще е толкова добро, колкото взискателни сме към настоящето – а това значи взискателни към себе си, към децата си и към тези, които всеки ден говорят от амвона на телевизора. Защото както казва любимият Йохан Волфганг:

„Това, което не е започнато днес, няма да бъде завършено утре.“

Препоръчани материали
denislav

Рейтинг : 1500

16.04 2020 в 17:50 4
+ 1
- 0
Абе хора...
Може ли поне за миг да престанем с хейта и да си кажем истината.
За мене истината е, че ние все още имаме като цяло по-малко заболели, отколкото мрат на ден в САЩ, да речем.
Като тука: https://www.svobodnaevropa.bg/a/30546047.html
Щото, ако се замислите, за един труп са нужни 2 кв.м. площ.
Т.е за 1000 трупа - 2000 кв.м.... И така всеки ден.
Както е казАл македонеца: дека ке ги кОпаме?
Чудя се ако имахме за водач истински идиот, като оня зад океана, как ли щяхте да реагирате.
Аз се радвам, че Бойко, въпреки всичките си недостатъци, имаше топките да наложи правилните мерки и имаше акъла да слуша правилните хора - имам предвид ген. Мутафчийски и компания.
И колкото и да не го харесвам, всеки ден съм благодарен, че той се паднА начело на теритирията в тия времена.
Дали щеше да е по-добре Корнелия и г-н Радев да ни управляват в тоя момент, а?
Пенчо бре

Рейтинг : 910

11.04 2020 в 18:13 3
+ 7
- 1
Поздравления за Роси Михова!

А дали да очакваме "нещо" от описвания субект, също можем да прочетем от Гьоте:
"За да създадете нещо, вие трябва да бъдете нещо."
XR4

Рейтинг : 2214

09.04 2020 в 18:42 2
+ 3
- 5
Краси, не мога да разбера оплакваш ли се или се ядосваш на себе си? Ми махай се от "кочината", бе. Кой ти пречи.
ПП.Аз предпочитам да остана и да се опитам да направя нещо, а не да се жалвам, че друг ми е виновен(разбира се).
Краси

Рейтинг : 819

09.04 2020 в 17:36 1
+ 6
- 3
Всеизвестна истина е, че всеки народ си заслужава управниците. Това важи и за Тодор Живков, и за разваленото му копие, Бойко Борисов. Бойко не са го избрали нито германците, нито марсианците, а болшинството от българите. Затова малцината, които имаме достатъчно акъл да не го харесваме и достатъчно характер да не се примиряваме с това да бъдем управлявани от примитиви, не можем да се сърдим на никого, че българският народ в огромното си болшинство е прост и продажен и избира такива да го управляват.
Можем да се сърдим само на себе си, че още не сме се махнали от кочината.