Ще ви призная, че не съм чел Хартата за правата на човека. Някой от вас чел ли я е? Ако я е чел – помни ли я и може ли да я цитира точка по точка?

Не питам съвсем произволно, имам нещо на ум, за да ви питам. Между другото – не съм чел почти никаква правна литература. Не знам Конституцията наизуст (макар че съм се опитвал да я чета и май даже съм я прочитал в някои периоди от живота си) - така че не знам правата и задълженията си на гражданин.

Сега ще ви призная и нещо, което ще ви възмути. Но защо съм аз писател и мислещ човек, ако не за да възмущавам хората, като им казвам неща, които да ги събудят от мрачната дрямка? Ето, казвам ви: Аз и въобще не искам да знам правата и задълженията си на гражданин! Не ме интересуват, не искам да изпълнявам задълженията си и не искам да се възползвам от правата си!

Хаха, правото на гласуване – какво ще кажете?!

Защото аз съм човек, аз съм човек, аз съм осъзнат и осъзнаващ себе си човек, аз съм човек със съвършени сетива – както е и всеки друг; съвършени сетива и съвършена способност за усещане, чувстване и мислене; съвършена интуиция и себеусещане – дадени ми направо от Бог, Природата или както щете го наречете (това, което аз наричам Моя Бог).

И защото съм такъв, аз знам какво искам, какво ми е потребно, какво трябва да правя, какво не трябва да правя, какво искам и какво не искам, кое е полезно за мене и кое – не! Именно затова – какви там Харти, какви шибани Конституции?

Аз – някак с времето и огромния си късмет – късметът на болния от недоволство от Нормалния живот – успях да осъзная, че като човек и именно и само като човек съм съвършен – и съвършенството ми се изразява в едно: Да знам във всеки момент кое е добро за мене – чрез сетивата си и ума си – аз знам кое е добро за мене; което ще рече – и добро за Всички!

Сега ще ви кажа: Който се се опита да ви убеди, че това, което е Добро за вас, е Зло за другите – той е мръсник и робовладелец!

Но не честен робовладелец – с камшик и пистолет, с пранги и вериги! А мръсен, таен робовладелец, който ще ви заблуди, ще ви измъчи с морални фалшификации и ще ви направи роб на своята подла Система!

Та така де: Истинският осъзнат и вярващ на фината си, прекрасна, дадена от Бог сетивност, чувствителност, интуиция, ум и вроден морал (да не се бърка по никакъв начин с натрапения ни морал!) винаги знае кое е добро за него, той знае и кое е добро за другите – знае, че доброто за него е същото като доброто и за другия – и затова не отнема доброто от другия, за да може да живее в добруване с тоя друг; осъзнатият и вярващ на Божествената съвършеност на сетивата, интуицията си и на всичко, що Бог ни е дал (способност за себеосъзнаване), не се подвежда от хитрите морални, религиозни и идеологически, политически и тям подобни заблуди, витаещи в обществата!

Той сам знае как трябва да се живее, защото слуша съвършените си – дадени ни от Бог – тяло и душа!

И така – не знам какво искат да ме излъжат, казвайки ми че като човек имам еди какви си права и като гражданин - еди какви си права и задължения! Аз всичко това си го знам не от Хартите и Конституциите – тия долни лъжи! Знам го, защото слушам тялото си и душата си! Чистата си, неизлъгана душа!

И така. Някой ще попита – а откъде знаеш, че душата ти не е покварена, че тялото ти не те лъже, че всичко това не е дяволска самозаблуда?!

Ще ви кажа: Ако приемем, че Бог е създал сетивата ни, чувствата ни, интуицията ни, ума ни – значи ние можем изцяло да им се доверим. Ако приемем, че те са калпави или са продукт на шегите на Дявола – то значи, че въобще не бива да им се доверяваме. И ако не им се доверяваме – то тогава никакви Харти и Конституции – защото и те ще са дяволски шеги – нямат никакво значение.

Преди дни някакъв руски самолет засякъл американски шпионски самолет над Черно море! Сега ще питате – защо скочи пък на това?

Ще ви кажа: Моето естествено право, моето дълбоко право на човек е да бъда спокоен. Никой мръсник няма право да ме безпокои.

Преди дни прочетох: Остават две минути до ядрения апокалипсис! – Това естествено – заглавие в просташка електронна медия. На човечеството му оставали две минути до полунощ - по часовника, създаден като символ на ядрената заплаха през 40-те. В смисъл – по-страшно не сме се приближавали до Края на Света никога.

Казвам си: Кой, Бога ми, ме е питал? Кой наглец си е въобразил, че след като съм изтърсен на тоя свят от безумни родители (това е огромна тема, но нека само подхвърля – родителите имат ли право да раждат деца, след като тоя живот е страдание и като по тоя начин родителите обричат невинните дечица задължително на мъчителна смърт – накрая на тоя мъчителен живот? В тоя смисъл – родителите – всички що раждат деца - не са ли водени от безумна инерция, от престъпна небрежност?) та след като съм роден не по своя воля, кой си е въобразил на всичкото отгоре, че има право да застрашава моя личен, и без друго тревожен и измъчен живот?

С шпионски самолети, с ядрени апокалипсиси? Кой ме е питал за това?

Аз знам – с всяка фибра на тялото си, с всяка фибра на душата си знам – че имам право да бъда човек. Автономен и ръководещ живота си. Спокоен и борещ се, осъзнат човек. И никой няма право да застрашава спокойствието и сигурността ми – ако ще тоя някой да се казва Русия, Америка, Европейски съюз, България, или каквато и там организирана свинщина да е!

Това, че съм се родил в държава, не означава, че с нещо съм ѝ длъжен! Държавата питала ли ме е дали искам да се родя в нея? И след като аз съм се родил без свое желание, но съм развил съзнанието си на човек – аз имам ясното, осъзнато право да живея в мир и спокойствие. Ако държавата, в която напълно случайно съм се родил и затова я чувствам (както бих чувствал и всяка друга държава или Система) като тегло и ненужен затвор, та ако тая държава реши да воюва или да създава проблеми на гражданите си – аз имам правото (ако мога) да проваля плановете на тая държава! Защото аз имам правото да бъда оставен на мира!

(Тук помислете малко за огромната традиция, която е задължавала всеки роден в коя да е държава мъж да става войник – тоест – убиец; убиец, задължен да убива в името на отечеството - задължен от законната военна повинност! Помислете най-вече за това, че никой съвременен човек не е изградил имунитет, изразяващ се в пълно неприемане и отвращение към тая традиция! Тоест – тя все още е що годе приемлива като идея! Помислете и за идиотските брътвежи за връщане на задължителната военна служба!)

Моето благо и моето спокойствие са неприкосновени! И ако една организация, система, общество, държава прави така, че чрез своите подли и неморални машинации застрашава спокойствието ми, красотата и сигурността на моя живот – чрез политиката си, чрез (дори!) географското си разположение, чрез историята си – то аз съм длъжен пред Божията същност на своето богосъздадено тяло и душа – да се опълча! На системата (обществото, държавата).
Или казано като Буковски: Никой няма право да ме безпокои, защото съм случайно пребиваващ в тоя скапан хотел!
Или простичко казано (защото повечето хора наистина нито могат да четат и разбират, нито се и опитват):

Ще съдя държавата, обществото, Света, хората въобще – за това, че са: създали самолети; че са направили държава до Черно море; че са създали ядрено оръжие; че са създали въобще държави; че летят с тия самолети над Черно море; че са създали шпионажа; че се шпионират във времето, в което Аз живея! И също за това, че: произвеждат оръжие; търгуват с оръжие; готвят се за войни; осъществяват войни – далеч и близо до мен (защото и далечните ме измъчват - с новините за убити деца, идващи от тях!); за това, че печелят пари; за това, че са създали парите; за това, че заради пари са готови да убият всеки, дори най-невинния и нямащия нищо общо – дори Мен!

Ще съдя държавата, обществото, човечеството за това, че нарушават моето свещено спокойствие!

На което аз – осъзнат и вярващ човек – знам, че имам право!

Та така де. Ако осъзнаем, че всъщност никой не ни пита за това дали на нас ни харесва да летят самолети над Черно море и да ни заплашват с ядрени войни...Ако разберем, че СА ДЛЪЖНИ ДА НИ ПИТАТ, защото това касае нашия живот и сигурност... Ако осъзнаем, че никой няма право да ни говори, дори да споменава пред нас думата война, защото Ние не я искаме (Аз, Аз не я искам – така е по-честно) и дори споменаването на тая дума ни е противно и ни води до страх, отчаяние и болест...ако осъзнаем, че тоя, който ни безпокои с негови си ужасии и гадости – било той журналист, който заради сензацията пише и говори злорадо за смърт и ужас; било политик, който от алчност подготвя масови кланета, било военен – готвещ се да убива, защото иска да се осъществи в кариерата си – ако осъзнаем, че имаме право да се опълчим срещу тия, да им кажем: Ние не участваме в това, то си е ваше, но моля – нека не стига дори до слуха ни!...Ако осъзнаем, че щом те са готови да нарушават нашето свещено спокойствие – ние имаме право на пълно и свещено Неподчинение...

Ако осъзнаем всичко това – не знам...

Може би Светът ще стане по-добро място.

Някакъв шпионски самолет – над Моето Черно море – морето, в което съм плувал, в което съм прегръщал красиви момичета и съм плакал със солени като водата сълзи – някакъв шпионски самолет бил засечен от изтребител...

...и това можело да доведе до край на Моя живот и на живота на Всички, които обичам?

Пфу – аз имам право да се откажа от всичко това! Да се откажа, но не като пораженец! А като силен, автономен и осъзнат човек. Да се откажа – но като борец, не като жертва...

И да кажа: Щом вие правите всичко това, с което аз не съм съгласен и то вреди на красотата на моя живот – аз тогава имам право на пълно Неподчинение! Не очаквайте - щом вие така застрашавате мен – аз да се държа като послушен член на робското ви общество! Аз ще правя каквото искам! И то може да е много, много лошо за вас!

А кои сте вие?

Вие си знаете. Нарушители на моето спокойствие!

Апропо, като стана въпрос за граждански права – прочетете Гражданско неподчинение на Хенри Дейвид Торо. И така нататък...