Знаете ли, преди време демокрация нямаше.

Не съм чак толкова възрастен, но все пак си спомням как на изборите човек можеше да избира само между една партия, по телевизията имаше само един канал, а във вестниците - само една истина.

После времената се промениха. Имаше много истини, имаше много телевизии, имаше много партии, между които да избираме.

И ние, клетите възпитаници на развития социализъм, се озовахме в ситуацията да гледаме непознати продукти и да избираме между тях.

Така избирахме правителства.
Така избирахме президенти.
Така избирахме парламенти.
Така избирахме накъде да тръгнем, каква посока да поемем, какво да правим, как да живеем и как да умираме.

Вчера, след като се прибрах, реших да чуя какво е казал премиерът Борисов по време на заседания на МС, касаещо увеличаващите се позитивни тестове за COVID.

"Защо трябва да издаваме заповеди? Да не би демокрацията да ни е в повече?" - каза Борисов. И аз, като човек, който се закача за определени думи, се закачих на това за демокрацията.

Действително, задавали ли сте си въпроса дали демокрацията ни е в повече?

Ето, днес пиша този текст, а в президентството нахлува прокуратурата, създавайки прецедент в историята ни. И атракция за туристите, които могат да снимат смяната на караула и арестите на президентската администрация.

Пичове, не знам за вас, но на мен такава демокрация наистина ми е в повече. Седя и гледам какво се случва наоколо. Гледам вече над 30 години. И понеже остарях, се чувствам като дядо Йоцо, който гледа. 

Тая демокрация, пуста да остане, си я представяхме като нещо велико. Като идеята на идеите. Като оазис, в който ще можем да говорим и мислим каквото си поискаме и ще можем да живеем свободни, да имаме свободен бизнес, да не се притесняваме от едни хора с каскети, които ще ни плющят за всека неправилна мисъл.

Е, кажете ми, днес, на 09.07.2020 година, тази демокрация ли постигнахме?

Къде е свободата? Гледате ли телевизиите ни? Там чувате ли различни мнения и позиции? И ако да, кажете ми кои са те, че не се сещам?

Къде са идеите? Идеите потънаха, защото хората, които можеха да ги дадат, напуснаха територията. А я напуснаха, защото територията нямаше нужда от техните идеи. Защото техните идеи щяха да променят тая територия и да я превърнат в истински демократична държава.

Къде е бизнеса? Тук е, но, ако вземе, че много потръгне, ще трябва да платите десятък, комуто трябва. Знаете как е - ти на нас, ние на тебе...

Къде е спокойствоието ви? Ако отидете в полицията и издадете някой наркодилър, ще се окаже, че когато се приберете същия ще ви чака пред вас, защото... защото някой му е казал, че сте го издали?

Кажете ми къде е тая пуста демокрация?

Знаете ли, има нещо страшно сбъркано в моделът, който следвахме през последните години.

Този модел се лашкаше между "дясното" "В повече ли ви е демокрацията" и "лявото" "Демокрацията ни отне много".

Общото между двата фундамента на сбъркания политически модел у нас е едно - и псевдодясната и псевдолявата максима се съмняват в демокрацията.

И докато псевдолявото ляга на соцносталгията, то псевдодясното поставя диагноза.

В повече ли ви е демокрацията? Готови ли сте да живеете в демокрация?

Чувал съм много "десни" мои приятели да се съмняват в инструментариума на демокрацията. Например в референдума като модел за пряка такава. "Хората не са подготвени да дадат мнението си" - са ми казвали моите десни приятели.

И сигурно са прави.

Само че народът не е готов да даде мнението си не защото са дошли извънземните и са изтрили мозъчните му гънки, а защото управляващите разказаха играта на образованието и културата у нас. Над 30 години тези два фундамента на всяко общество бяха игнорирани, натикани в ъгъла, зарязани на самотек. И резултата днес е, че около 60 процента от населението ни не вярва в съществуването на COVID-19, а най-търсената дума в българския интернет преди година бе "огледален свят",

Е, кажете ми, готови ли сте за тая демокрация? Кажете ми - имате ли идеи как да продължим оттук нататък?

Кажете ми това ли искахме да постигнем, когато излязохме по площадите през 1989 година?

Очаквахме ли, че ще дойде ден, в който да си зададем въпроса - "Готови ли сме за демокрация"?

Е, аз за тая "демокрация" не бях готов. Не бях готов да доживея момента, в който ще ме управляват аматьори, които си менят мнението през 15 минути и не са наясно с нищо друго, освен с някакви чиновнически схеми, според които всичко наоколо е наред.

Тази демокрация, в която живеем днес е нещо друго. Тя е много подобна на онова, в което живеехме преди 1989 година, но с направен фейслифтинг.

Докато пиша този текст, НОЩ обявяват затягане на мерките, свързани с епидемията от COVID-19.

Прокуратурата още не е излязла от президентството.

НСО и правителството още не са обяснили защо с нашите пари пазят бивши политици като Ахмед Доган.

Министърът на правосъдието нарича предшественика си "Спонджбоб квадратни гащи".

Докато пиша този текст се опитвам да си отговоря на въпроса - "Готови ли сме за демокрация"? 

Демокрация в повече...

Нали помните Жоро Мамалев, който свиреше на барабани във филма "Оркестър без име".

Помните ли какво му каза Георги Русев:

"Жоре, да ти пикам на музиката"...

Е, днес, в този прекрасен миг, гледайки случващото се у нас, искам смело и безотговорно да кажа на управляващите от последния четвърт век следното:

"Ако това е демокрация, да ви пикам на демокрацията".

А сега започвайте пак да нахлувате насам - натам и да си гласувате стотици милиони за СРС-та, че само в това ви бива... демократи мои любими...