Готова ли е България за промяната, която идва от САЩ? Защото промяна ще има независимо дали ще дойде от Джо Байдън или от Доналд Тръмп.

Първо, е важно да подчертая колко тесногръди, себични и неадекватни са избраните политици. Ако, вместо да омаловажава заплахата от COVID-19, през март президентът Тръмп бе взел адекватни мерки, днес нямаше да има конкуренция и според социолози и букмейкъри да губи тежко от Джо Байдън. Американската икономика бе в добро състояние през 2018 г. и 2019 г. Единственото, което президентът Тръмп трябваше да направи, бе през февруари, март и април 2020 г. поне за малко да спре да бъде Доналд Тръмп. Той трябваше да сплоти американското обществото около опасността от коронавируса, да призове хората да се пазят, да дава положителни примери, включително чрез носенето на предпазна маска, и да покаже загриженост.

Вместо загрижения президент Тръмп обаче американците видяха Доналд Тръмп от телевизионното шоу “The Apprentice” във вихъра му. Вместо да подготви и обедини Америка около опасността от COVID-19, президентът Тръмп я омаловажи, а после разедини нацията на “американци с маски” и “ американци без маски”. Тази разделителна линия се превърна в политическа. Ако на 4-и ноември Доналд Тръм регистрира една от най-големите изборни загуби на действащ президент в историята на САЩ, причината е, че в края на мандата му американското общество е по-разделено от всякога.

Най-важната функция на политическите лидери по време на криза е да обединяват и постигат съгласие. Съгласието и обединяването на хората обаче са последното, което Доналд Тръмп търси. Затова не се учудвайте, ако при евентуална загуба той откаже да я признае. Заради исторически високите нива на гласуване по пощата само 9 от всички 50 щата са подготвени да обявят резултатите от гласуването на следващия ден. Това обаче ще са неофициални резултати на 98% от преброяването. Законите в двадесет и два щата позволяват пликовете с бюлетини, означени със съответния пощенски печат, да пристигнат за броене на следващия ден след изборите. Ню Йорк и Аляска например няма да обяват резултатите от гласуването по пощата в изборната нощ. Преброителните комисии в Пенсилвания и Мичиган, двата щата ключови за определането на победителя, вече обявиха, че ще са им необходими няколко дни, за да преброят бюлетините.

Още преди месеци президентът Тръмп определи гласуването по пощата като “измамно” и дори се опита да го ограничи. В първите 72 часа след изборния ден може да няма ясен резултат от изборите. Затова е напълно възможно Доналд Тръмп да не признае евентуална изборна загуба, да я нарече “фалшина новина”, а изборите “измама”! Не се учудвайте, ако при негова загуба, особено при близки изборни резултати, на 4-и, 5-и и 6-и ноември в редица американски градове започнат размирици и САЩ изглеждат като пред разпад. Тогава си спомнете измисления президент Франсис Ъндърууд в сериала “Къща от карти”. Изкуството винаги върви пред реалността и затова често я предсказва, макар и неволно. Разбира се, няма никаква гаранция, че привържениците на Демократите няма също да организират протести и че ще признаят изборните резултати при спорна победа на Тръмп или при сходна ситуация като тази от 2000 г., когато въпросът за повторното преброяване на гласовете във Флорида премина през решение на Върховния съд. Досега САЩ винаги са гарантирали мирен преход във властта въз основна на признанието на единия кандидат за президент, че е загубил. Какво става обаче, ако резултатите този път са такива, че загубилият откаже да ги признае?

Провалът на президента Тръмп да обедини Америка около някакви национални приоритети няма да бъде заличен дори ако той остане в Белия дом за още четири години. Ако Джо Байдън загуби, това ще бъде поредният, вторият поред значим провал на Демократите. Ако г-н Байдън бъде избран за президент, това ще бъде негова лична победа. Необходима е много енергия да спечелиш избори на 77 години в условия на социален и икономически срив. Победа на Джо Байдън обаче е на първо място закономерен резултат от провала на Доналд Тръмп, от умората на американското общество и нежеланието на мнозинството избиратели в Съответните щати (все пак президентът на САЩ се избира с гласовете на Електоралната колегия, а не пряко) да продължат да живеят в състояние на перманентен политически и социален стрес.

Разбира се, напълно възможно е Тръмп, който има 46% рейтинг на одобрение, да успее да спечели. Тогава за няколко дни той ще получи шанс да успокои и обедини обществото.

Изборът между Доналд Тръмп и Джо Байдън не е избор между ляво и дясно, между консерватори и либерали. Наистина не е! Той е избор между “политическата бъркотия ” и “политическата предвидимост”. Лявото и дясното, либерализмът и консерватизмът са на коренно различна политическа плоскост. Ако Джо Байдън бъде избран за президент, това не значи, че Америка е направила непременно правилния избор. Означава само, че е отхвърлила модела на политически разпад и стрес, установен през изминалите 4 години.

В същото време, поне на теория малко вероятният втори мандат на Доналд Тръмп не би бил непременно неуспешен. Президентът Тръмп стои стабилно във всички традиционни за Републиканската партия сфери, където следва изпитаните политики на т. нар. GOP (Grand Old Party). Двата значими успеха в мандата му са данъчната реформа (The Tax Cuts and Jobs Act) и реформата в системата на затворите (The First Step Act). Първата обаче е традиционна за Републиканската партия и щеше да се случи и без Доналд Тръмп. Втората бе извършена с огромно мнозинство в конгреса на САЩ.

Дори само с един мандат обаче президентът Тръмп ще остане в историята. Той предизвика значими промени в международния ред. От система, основана на търсене на баланси и взаимен интерес между националните държави чрез диалог и партньоство, където такова е възможно, след влизането на президента Тръмп в Белия дом, международните отношения се промениха в състояние, което прилича на Realpolitik от 19-ти век. Пресъздаването на доктрината Realpolitik доведе до това, че в международната политика водена от Америка на Доналд Тръмп няма приятелства и партньорства. Има конюктурни сделки и грубо установено статукво в полза на по-силния. Вчерашните врагове изглеждат като приятели, а вчерашните приятели като конкуренти. Една от жертвите на такъв политически волунтаризъм е военно-политическото партньорство в Западния свят. То се сви и формализира.

Разбира се, политиката е динамичен процес. На теория е възможно изборът на Джо Байдън да не доведе до положителни промени за света. На теория също е възможно при евентуален втори мандат Доналд Тръмп да бъде далеч по-прогнозируем във външната си политика. В този текст обаче няма повече място за американски въпроси. Ако такива Ви интересуват и ако имате поне известно доверие на автора, моля идете на NovataDarjava.com или в най-близката книжарница и си купете книгата ми “Новата държава”. Ако пък Ви се чете на английски език, вземете си The New American State (https://www.amazon.com/dp/B08LQXTN3L/) от Amazon. Сега обаче се фокусирам върху най-важното.

Какво предстои за България?

Първо, който и да победи на президентските избори в САЩ, България остава в позицията на изоставаща страна без национални приоритети. Формулирането на такива е наш вътрешен проблем, който засега изглежда нерешим. У нас има криза на доверие към управлението и е много вероятно тя да се запази и след предстоящите избори. България не е подготвена да води политика, която се произвежда в София. Точно заради това всяка промяна в някоя от световните столици ни се отразява в значителна степен. Всъщност, който и да е стопанинът на Белия дом в следващите четири години, България е изправена пред това да попадне под американски санкции. Причината е, че си играем на думи и наричаме “Турски поток” - “Балкански”.

Второ, България не е подготвена за новата дигитална икономика. Твърде вероятно е например един от най-динамично развиващите се сектори в икономиката ни, този на технологиите, да се свие. Причината е, че той се развива като поддържаща индустрия. 2021 г. ще бъде година на шокова дигитализация. Неин огромен бенефициент ще бъдат компании като Amazon, Microsoft и Google. Само в областта на рекламата десетки милиони от парите на българските данъкоплатци изтичат към Google всяка година. От тях в българските медии и собственици на уеб сайтове, които произвеждат съдържание, се връщат трохи. Същото е във всяка друга област на набиращата скорост дигитална икономика. Който и да влезе в Белия дом, ще спечелят америакнските технологични компании, а не България. Причината е, че българското правителство няма нито капацитет, нито желание да създава среда за развитие на дигиталната икономика, от която да спечелят българските фирми.

Трето, който и да влезе в Белия дом, България няма стратегия за създаване на производствен капацитет, който да обслужва намаляването на икономическата зависимост на страните от Западния свят от Китай. В следващите няколко години България ще има възможност, поне на теория, за индустриализация и развитие на най-изостаналите си региони. Както и да се казва следващият президент на САЩ, българският политически елит не е готов да се възползва от промяната в международния ред. В Америка ще има политическа приемственост по отношение на тази промяна.

Ако Джо Байдън спечели, процесите на икономическа глобализация и корпоративизация на Америка и света няма да спрат. Цената на разкриването на нови работни места в САЩ ще бъде платена с подкрепа за нова глобална експанзия на американските корпорации по света. Ако Доналд Тръмп остане в Белия дом, процесът на промяна в производствените процеси е твърде вероятно да доведе до загуба на работни места и пазарни позиции за част от българските фирми, които са свързани пряко или косвено с американския пазар.

Който е да спечели във Вашингтон, промяната в Америка ще продължи. В САЩ въпросът “Кой управлява?” е важен, но след изборите на дневен ред идва въпроса “Как?”. Решения на въпроса “Как?” ще бъдат търсени и съответно намерени в САЩ. У нас въпросът възможна ли е положителна промяна остава без отговор, а вечният въпрос си остава “Кой държи властта?” Затова скромното ми и лишено от революционен устрем предложение е натискът върху българското правителство и върху другите институции на представителната власт да продължи и да не отслабва.