Дуел в писма VI. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравенство е плод на човешката свобода

Тончо Краевски | 20 ноември 2018 в 15:05 | 7234 |5

Както всеки вторник, ви представяме дуела в писма между либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.

Идеята за тази рубрика дойде от дуела в писма между скандалния световноизвестен романист Мишел Уелбек и философа Бернар-Анри Леви.

Историята тръгва от един обяд през 2008-ма, когато двамата решават да си пишат за всички неща, които ги държат будни нощем. Диалогът в писма продължава шест месеца. Главната тема е това, което ги обединява – „И двамата сме доста презрени личности“, както казва самият Уелбек.

Защо е така? Уелбек смята, че Леви е „философ без своя оригинална идея, но с отлични контакти“, „спец в медийните фасове и сензации“, „въплъщение на неприлично богатия социализъм“ и „създател на най-безсмисления филм в историята" (Le jour et la niut).

В течение на кореспонденцията им и двамата започват да идентифицират причините за неприязънта, която често събуждат, както и да ги защитават. Макар двамата да се възприемат за политически крайности – Леви е човек на „моралното ляво“, а Уелбек – „аморален либертарианец“, откриват, че общото им призвание, отдадеността им на писането, писателите и саможертвата в тяхно име е далеч по-силна идеологическа сила.

За съжаление у нас все по-рядко наблюдаваме сблъсък на идеи. А именно те формират обществото, в което живеем.

Затова се надяваме, че са вас ще бъде удоволствие всеки вторник да следите кореспонденцията между либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски. Предишната кореспонденция е прикачена след края на писмото.

Драги Евгений,

Не зная дали осъзнаваш, че изказването "за мен резултатът от тази революция е окей" по нищо не се различава от отговора на старите комунисти, когато им кажеш за геноцидите в СССР и репресиите в НРБ; тогава те поемат дълбоко въздух, свиват рамене и ти казват "Обаче през социализма се реши жилищният проблем, изгради се индустрия, въведоха излизането по майчинство и т.н." 

Нима не виждаш колко абсурдно звучи, на фона на кантианските ти претенции, да оправдаваш революционен терор с последвалия го социален или икономически прогрес? Това означава, че в крайна сметка човекът не винаги е цел, ами може да бъде и средство или дори жертвен агнец на олтара на Просвещението. Всички претенции за безусловна защита на човешката свобода и достойнство излитат през прозореца, когато либерал започне да брани революциите.

На втори план оставям въпроса колко повече свобода са донесли те в действителност. Понеже ти засягаш въпроса за данъците на аристократите, искам да внеса поправка: аристократите също са плащали данъци на краля, а освен това са били задължени да предоставят военна служба. Положението с данъците след революциите се влошава най-много не за аристократите, а за обикновените хора, вече "свободни граждани".

Свободните граждани скоро след това са започнали да плащат много по-високи данъци на държавата отколкото при Стария режим. Това е особено нелепо в Американската революция, която уж се води именно заради данъците, а скоро след като развалят Articles of Confederation, данъците стават по-високи, отколкото са били по колониално време.

Ти казваш, че "в мига, когато се появи свободата, се появява равенството" и че "равенството е там, където няма господари". Не мога да бъда по-несъгласен. Тези схващания произхождат от едно наивно разбиране на човешката природа, популярно благодарение на Русо, но което може да бъде проследено из философията на цялото Просвещение. А именно, разбирането че човекът е изцяло добър по природа и че ако му се даде достатъчно свобода, той ще сътвори само шедьоври на красотата и благородството.

Ето това схващане е новост в историята на света или "аберация", както го е нарекъл твоят приятел, френският аристократ. Опитът показва, че след т. нар. "освобождаване" на човека, той само за 160 години успява да извърши по-многобройни и по-жестоки престъпления, отколкото в цялата си предишна история. Под кръстната тежест на свободата, повърхността на битието ни се пропуква, а от пукнатините започват да излизат всякакви чудовища.

Аз казвам тъкмо обратното на теб. Там, където се появи свободата, веднага се появява неравенството. Всяко неравенство е плод на човешката свобода и всички маниакални "изравнители" на хората, първо посягат на свободата им - в името на самата свобода естествено. Свободата на мисълта и на словото ражда интелектуално неравенство. Икономическата свобода ражда икономическо неравенство.

Дори демократичната свобода ражда колективно неравенство в представителството на обществените групи. Именно затова либералите въвеждат конституционните ограничения върху демократичната свобода, известни като "върховенство на закона". В либералната доктрина за върховенството на закона се съдържа имплицитно признание, че свободата ражда неравенство.

Ти настояваш, че си по-свободолюбив от мен. Но ти не приемаш грозната страна на човешката свобода, извръщаш поглед от нея. Ако си затворим очите за злото в човека, ако си затворим очите за двойствените последствия от неговата свобода, тогава той ще ни разочарова и огорчи, а хуманистичната ни любов бързо ще се превърне в омраза и жестокост.

Твой,
Тончо

Предишните писма можете да прочетете тук: 

Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите

Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният проект е Вавилонска кула

Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да направим така, че някои хора да не решат, че са по-висши

Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме всъщност?

Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари

Препоръчани материали
Старши

Рейтинг : 1000

25.11 2018 в 19:41 5
+ 2
- 0
А бе какво ми го лансирате тоя сополанко,дойде време сляпо да прогледне.
El Commandante

Рейтинг : 67158

24.11 2018 в 15:35 4
+ 0
- 0
‘Там, където се появи свободата, веднага се появява неравенството’

Напълно вярно.

А аз ако бех на тоя младеж, щех да зашлевим Дайнов по линията на рок-групите, щото нали Ник Мейсън и Рик Райт са равни, ама Дейв Гилмор и особено роджър Уотърс са далеч по-равни, ако се сещате...

Ринго Стар е прост тупанджия пред гения на Ленън, а пък изобщо да не почвам да ви разпраям за Кюър...
Hissarion

Рейтинг : 2865

23.11 2018 в 11:44 3
+ 0
- 0
Ура за апологетите на "доброволното" робство!
БХМ

Рейтинг : 1000

21.11 2018 в 23:24 2
+ 0
- 0
Искащите свобода, я искат не само за себе си. Който не я желае, е свободен да не я притежава. В Рим освободените роби, ако не им изнася, са имали право отново да стана роби.
А ратниците за несвобода също я искат за всички. Не желаят да виждат свободни хора, те са врагове. Това очевидно е агресивно мислене. И съвсем логично, при липса на свобода се раждат много по-страшни демони. Няма да давам примери, всеки средно образован човек сам ще си ги намери.
А що се отнася до равенството, то е адски недефинирано понятие. Като производителността на труда. Буржоазните революции са искали равен старт. Аристокрацията и духовенството да нямат привилегии спрямо гражданите (буржоа) и работниците. Равенството в съветските лагери е друга бира. Там равен разклад получават и мъже и жени, и сто килограмов мъжага и петдесет килограмов нефелник със затихнал метаболизъм. От моя гледна точка това не е никакво равенство.
Фратернитето вече го предъвкахме.
Bad Horse

Рейтинг : 1615

20.11 2018 в 16:24 1
+ 1
- 0
Съгласен, абсолютно.

В дясната система, никой не им пречи на левите да си живеят в комуни, да се приравняват колкото си искат, да се отричат от частната собственост... Нека има фабрики, които са собственост на работниците. Мечтата на Маркс я има на запад, има фирми в които 100% от акциите се притежават от служителите. Ако бяха толкова добри, те щяха да доминират над другите форми на управление. Ако хората искаха тези трудови взаимоотношения, щяха да купуват само от такива фабрики, кибуци, колхози, секти... Дясната система позволява свободата да живееш като в соц. държава, ако искаш. БЕЗ РЕВОЛЮЦИЯ!

Но лявата система не ни позволява на нас дясно мислещите да живеем както искаме. Щото някои ще се изкачат по-високо в йерархията от други и ще убият илюзията че всички сме равни. Затова победата на лявото означава смърт за дясното. Революция докато се овладее държавата и после налагане на равенство чрез силата на държавата.