Както всеки вторник представяме на Вашето внимание нашия Дуел в писма между либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.
В предишното си писмо Тончо Краевски заяви, че "Всяко неравенство е плод на човешката свобода". Ето как отговаря на това проф. Дайнов.
Драги Тончо,
Разбрах, че си бил в Будапеща, където Дьорд Шорош ме научи да пия кампари. Аз пък бях в Кърджали, да си представя книгата за революцията и да пийна от червеното.
От момента, в който го видях за пръв път през 1994 година, Кърджали ми е любимият български град. Като повечето български градове, в началото на 20-ти век е планиран с идеята за рехаво, до триетажно строителство, обградено от зеленина и паркове, свързващи града с околните планини. За разлика от повечето градове – останал си е такъв: умерен и смесен като форми, населен с максимално разнообразни хора. Чист идеал за полис а ла Аристотел.
В този полис и днес живеят умерени, уважителни и будни хора. Никога не биха разбрали модерните дърляния, съпътствани от обиди, заклеймявания и каруцарски изрази, между „консерватори” и „либерали”. Там знаят, че за да живеем заедно добрия живот, уважението е задължително; защото всички са равни и равно уважение е дължимо всекиму. За да не се сбият на племенна основа.
Затова днес се възмущават от опита на корпорацията ДПС/ГЕРБ да стоварва феодално-господарска система върху населението. Хората, с които говорих – българи, помаци, арменци и турци – са обидени на властта. Тя нарушава основните правила на уважение и равнопоставеност. Но „отдолу” полисът удържа. Никой не обвинява „турците”, да речем. Обидата е срещу политиците.
Като никога, в Кърджали се натъкнах на една доста невъздържана българка, която почти ме обяви за комунист, защото съм „зелен” и съм „против напредъка”. Та се сетих за някои разсъждения в твоето писмо.
Според теб също съм комунист, защото приемам крайните резултати от Френската революция. Не виждам логиката – нито при нея, нито при теб.
Приемам крайните резултати и от Втората световна война, без това да ме прави нацист. Харесва ми, че след всички безобразия, в Европа се отказват от войната, развиват заможни, свободни и солидарни общества – такива, в които е възможно да имам осем китари (стигал съм до 14) и да се изявявам с рок групи. Харесва ми Атлантическата харта, Всеобщата декларация за правата на човека и вкарването на правов ред в международните отношения.
Харесва ми и идеята да се стремим към равенство на „входа”. На „изхода” – кой колкото усилия е положил. Малко като в Кърджали: с присъединяването през 1912 година, държавата наводнява региона с възможности за развитие за всички. Някои успяват да оползотворят възможностите и да станат Пламен Карталов, други – не.
Да ме подозираш, че искам equality of outcome е удивително. На такъв човек ли ти приличам? Изхвърли, моля те, от главата си заблудата, че съм чак толкова скромен, та мечтата ми да е – да съм някакво атомче, еднакво с останалите, в някаква обща маса.
Препоръчвам ти, по този повод, книгата на Thomas Sowell – Wealth, Poverty and Politics. В последните стотина страници той безмилостно унищожава онези „нови леви”, които излагат нас, либерал-ветераните. Според него, тия новите подло подменят концепцията за Постижение с доктрината за Привилегия. Положил си усилия да имаш висше образование? Това, за Соуел, е Постижение и заслужава уважение; за крайнолевите обаче е Привилегия и заслужава морално осъждане. Трябва да те е срам, срам... И да правиш път на онзи, който не е полагал тия усилия.
Соуел не е заклеймен от новолевите, защото е черен и е израстнал в Харлем; и все пак е Постигнал това, да е професор. Той, а не те истински оценява усилието към равнопоставеност, присъщо на либералните демокрации.
Разбира се, по-постигналият дължи някаква солидарност на не-постигналия. Ама не – на принципа check your privileges (някой да ми подаде зеленото легенче...); а на принципа noblesse oblige.
Бесен съм на новолевите, защото техните идеологически безобразия разкапаха фундамента на европейската цивилизация – политическото (по Аристотел) и моралното (по Кант) равенство. И отвориха вратата за появата на новодесни идеологии, според които равенство няма и аз, в крайна сметка, трябва да имам на главата си господар. Най-малкото – ако искам да работя в университет, да подписвам декларации за лоялност, както е при Путин и Орбан.
Знам, че е лекомислено, но все пак си мечтая някой да ми се появи и да ми съобщи, че ми е господар. Да го видя, как ще ми господарства след два зад врата (пардон, след „бунт” по Лок)...
Новолевите и новодесните са малко като ДПС и Атака – две страни на едно нещо. И двете ме тревожат, защото са крайности. А нарушаването на разумната мяра – откъдето и да идва – е опасност. Който и да прави това, него гледам с подозрение, защото ни вкарва в междуплеменна война; и е от лошите.
И така стигаме до забавното твое твърдение, че като Русо смятам хората за изначално добри. Този път наистина ме бъркаш с някого.
Питай всеки мой студент от последните 30 години и ще ти кажат: единственото четиво, което им давам по повод на Русо е онзи погром, който му устройва Бъртранд Ръсел в „История на западната философия”.
За разлика от Русо, аз не бленувам за тоталитарна система и сметките си ги плащам сам, защото работя. И най-малко вярвам, че човек е по природа добър. Човек е по природа крадлива и себична маймуна (по Марк Роуландс). Възпитанието и образованието го очовечават (по Лок и Дюи).
Свобода, съвместима с цивилизацията може да има само сред разумни, умерени и просветени хора. Инак свободата лесно прераства в произвол, при който (по Маргарет Тачър) „по-силният тормози по-слабите”. Да беше се сетила, обаче, че дерегулирайки икономиката и, едновременно с това, вкарвайки „пазарна логика” във всички обществени отношения, тя ще постигне точно това – силните да тормозят слабите. Но дори тя, макар Желязна, не бе пощадена от Закона за непредвидените последствия...
С истинско любопитство очаквам да видя, как точно този закон ще се изгаври с Виктор Орбан (да си вкараш в страната, под дипломатическо прикритие, осъден нелегален мигрант... Акъл има ли тук?). Май ще стане като със Слави Трифонов – народен трибун, спасител и пр., ама след онова интервю с Борисов внезапно престана да бъде.
Не съм злорад човек, но винаги ме развеселява падението на самовлюбените. Надявам се в близките месеци да гледаме предимно този филм. И пуканки ще си взема, от карамелените, дето са ги измислили американците, докато едва дишат под данъчния гнет...
Важното, както казвахме едно време, е: купонът да тече.
Евгений
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният проект е Вавилонска кула
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме всъщност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравенство е плод на човешката свобода
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
5610
8
30.11 2018 в 22:50
А първият коментар ми е особено интересен. Напълно съм съгласен. Пример с особено богатите хора в две велики държави. В едната са внедрили я смартфон, я операционна система, я електрокола, я компютър. В другата са по-известни с милиардните си яхти. И не са измислили и един пирон.
Но коя от двете системи е либерална и коя консервативна, аз не знам. Нека начетените да кажат.
11738
7
29.11 2018 в 18:44
6000
6
29.11 2018 в 13:30
11738
5
29.11 2018 в 12:31
6000
4
28.11 2018 в 09:17
11738
3
28.11 2018 в 07:52
11671
2
27.11 2018 в 18:07
6000
1
27.11 2018 в 16:32
Последни коментари
Краси1
И Спецов се намеси по случая с ареста на журналиста Димитър Стоянов
Джендо Джедев
Започна делото срещу Тръмп. ''Той постоянно лъже'', казват прокурорите. На живо от процеса предава в. Ню Йорк Таймс (линк)
Джендо Джедев
Партия-ракетоносител напуска ПП-ДБ, СЕК на Бачийски си тръгва от коалицията
Valioka
Йончева прие номинацията за евродепутат от ДПС
Bad Horse
Започна делото срещу Тръмп. ''Той постоянно лъже'', казват прокурорите. На живо от процеса предава в. Ню Йорк Таймс (линк)