Дуел в писма XII.Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Орбан си играе с палачинката на морала за Русия, ЕС, Сорос

Тончо Краевски | 30 януари 2019 в 07:00 | 3347 |4

В последния си текст от Дуела в писма Евгений Дайнов разви тезата, че "Бих предпочел Аденауер и Дьо Гол, но имаме Макрон и Орбан". Ето отговора на Тончо Краевски:

Драги Евгений,

съгласен ли си, че фалшивите новини са лошо нещо? Сигурен съм, че либералите са против фалшивите новини. Затова преди да пристъпя към същината на писмото си, ще кажа няколко думи по повод либералния агитпроп за трудовите реформи на Орбан.

Говори се, че Орбан бил вдигнал от 250 на 400 часа допустимия извънреден труд, a плащането му отложил с три години.

Най-напред, извънредният труд варира много според професиите. Много малко професии, главно държавните служители и работниците в производства с нередовни поръчки, попадат в горния регистър на увеличението. Средно унгарците работят 31,2 часа извънредно на година, което е много по-малко дори от настоящия таван от 250 часа. Очевидно е, че законът е ориентиран към много специфични професии, където часовете са гъвкави по необходимост.

Лъжа е, че работодателите ще могат да изискват неплатен извънреден труд. Иде реч за платен извънреден труд, който по силата на колективни трудови договори може да се изчислява накрая на тригодишен период. Давам ти пример. Една фирма, която прави автомобилни части и има много поръчки през този месец, може да иска от работниците да се трудят 50 часа седмично; докато в други месеци, когато поръчките са малко, те може да работят 30 часа. Чертата се тегли накрая на трите години и се смята колко средно са работили хората над 40-те часа по закон. Един вид, работодателят има три години, в които да компенсира служителите си с по-голяма почивка, преди да се изчисли средният положен извънреден труд.

Срещу закона ревнаха същите партии и политици, които през 2015 г. протестираха против закон на Фидес, забраняващ на работодателите да изискват от работниците да се трудят в неделя. Тоест, тогава подкрепяха бизнеса да експлоатира работниците, а сега защитават правата им от робския закон на Орбан. Сега виждаш ли? Опорката, идеологическият постулат, обективната морална максима - тя се върти като палачинка според случая, като адаптер с различни изходи (за айфон, стария андроид, новия андроид и т.н.), който може да се приспособи да служи във всяка ситуация, да разреши всяко противоречие, да освободи мозъците на хората от всяко съмнение. Съмнението, което неминуемо ще се породи, когато предубеждението ти за света (накрайника) се окаже несъвместимо с действителността (не влиза в изхода устройството). Едно време Джулиан Асандж беше герой на левите в САЩ, светило на борбата против полицейщината и шпионската държава на Буш, но след като Уикилийкс публикуваха мейлите на Клинтън, днес вече Робърт Мюлър разследва и арестува лицата, свързани с Асандж, под одобрителните викове на тълпата в "Ню Йорк Таймс" и CNN.

Тук идва и връзката с нашия разговор. Под moralia през античността са разбирали нравоучителните съчинения на Плутарх, в които през биографията на велики мъже се разказва за добродетелите и личните качества. Ставало дума за смелост, съвестливост, лоялност, благородство. Моралията на Плутарх е имитирана толкова пъти в европейската литература, че прилича на отделен жанр. Либералите в последните 2-3 века обърнаха морала във философско-идеологическа система, в която постъпките се оценяват като добродетелни според това дали спомагат определена обективна кауза - демокрацията, автономията, разума и т.н. Така опонентите на Орбан измерват постъпките си не според тяхната последователност, не според своята искреност и смелост, а според това дали спомагат на правилната морална кауза - премахването на Орбан от власт. Така, ако щеш, самият Орбан си играе с палачинката на морала в отношението си към Русия, Полша, ЕС, Сорос и др. Палачинката не може да не се върти, инак би изгоряла от едната страна. Публичните морални каузи се променят с времето. Вчера е колективизацията, днес е приватизацията; вчера е Варшавският договор, утре е НАТО; вчера е марксизъм-ленинизъм, днес е демократично гражданско общество. Ти по-добре от мен знаеш Хегел какво казва по този въпрос. Единственото устойчиво или поне единственото, което би могло да устои на тази вечна промяна, е личното благородство, съвестливостта, владеенето на себе си. Ето, Александър Солженицин, докато е бил офицер в Червената армия, е бил морален, по всички критерии на своето време и място. После е станал “неморален”, дисидент, невъзвращенец. Едуард Сноудън е бил морален, когато е писал софуера на NSA за масов безконтролен шпионаж на гражданите. После се е отрекъл от този морал, рискувал е живота си, за да разкаже истината, и сега също попада в графа “неморален”, невъзвращенец; и много морални хора днес (които иначе боготворят Солженицин като велик герой на антикомунизма) биха се съгласили с тази оценка. Защото сега палачинката се пече от тази страна.

Ти имаш нужда непременно да фантазираш политическия лидер като морален. Както ти писах в предната статия, Аденауер, дьо Гол и Спинели са станали морални, едва след като са победили. И след тази тяхна победа, изповядването на техните (морални) вярвания е станало изведнъж вече лесно. Както по времето на Хитлер да си "морален" е било лесно - само е трябвало да станеш нацист. Затова изповядването, декларирането на ценностите на Аденауер и дьо Гол не е достатъчно, това всеки го може. На обсадената и рушаща се Европа днес трябват не мъже, които изповядват техните възгледи, а мъже които въплъщават техните качества. Нещо повече, тъй като споделянето на техните възгледи днес е лесно и безопасно, редовете на аденауерците и голистите са последното място, на което ще можем да намерим новите Аденауер и дьо Гол. По-вероятно е (не гарантирам, но е по-вероятно) да ги открием сред “неморалните”, сред попадналите под наказателни процедури и санкции, сред дисидентите и незвъзвращенците.

Предишните писма можете да прочетете тук:

Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите

Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният проект е Вавилонска кула

Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да направим така, че някои хора да не решат, че са по-висши

Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме всъщност?

Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари

Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравенство е плод на човешката свобода

Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение

Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа

Дуел в писма IX: Ако ЕС се разпадне, войната е неизбежна

Дуел в писма X: Добрите времена правят слаби мъже, слабите мъже правят лоши времена, лошите времена правят силни мъже

Дуел в писма XI: Бих предпочел Аденауер и Дьо Гол, но имаме Макрон и Орбан

Препоръчани материали
мнение от IP

Рейтинг : 5252

05.02 2019 в 17:07 4
+ 0
- 0
Човек и умен да е, винаги може да се каже глупост. Както в случая. Нищо общо няма между понятието за морал и тези размисли.
БХМ

Рейтинг : 1005

01.02 2019 в 17:47 3
+ 4
- 0
Тончо, много сте ми симпатичен, но
няма два морала. По точно, усещането, кое е морално и кое не е, не се смяня със смяната на управляващите. Другото е идеология на плъхове. А те плъховете, не създават блага, само ги консумират. Още по малко могат да дръпнат света напред.
Дърпат го назад. Истината не е субективна. Обективна е.
Не зависи от желанията, дори на силни индивиди.
Старши

Рейтинг : 900

30.01 2019 в 14:35 2
+ 0
- 0
А бе дайнов стига си се лигавил с тоя пубер ,не ти отива на годините.
Krasimir Chenov

Рейтинг : 838

30.01 2019 в 09:05 1
+ 6
- 0
Единственото смислено нещо което Тончо казва е какво казва Хегел.