Дуел в писма XIII. Евгений Дайнов: Какво изисквам от европейските лидери?

Евгений Дайнов | 05 февруари 2019 в 13:15 | 4701 |1

В предишния текст от Дуела в писма консерваторът Тончо Краевски заяви, че "Орбан си играе с палачинката на морала". Ето какво му отговаря либералът проф. Евгений Дайнов.

Драги Тончо,

Снизходително отбелязваш, че аз „фантазирам” по темата за моралното лидерство. Може би не съм бил достатъчно ясен. Не фантазирам, а настоявам за упражняването на морално лидерство точно в днешна Европа. Защото, например, всеки, който е гледал интервюто на бТВ с двамата претенденти за бъдещи председатели на Еврокомисията – Вебер и Тимерманс – веднага е разпознал както липсата на лидерство, така и липсата на морал. Повече за тия двамцата – след малко.

Някак в темата за морала успяваш да вмъкнеш тезата, че „либералите” гледат на морала инструментално; че морален е онзи, който следва модната днес цел. Утре тя престава да бъде модна и въпросният индивид се оказва не-морален.

Навремето, такива неща се пишеха в учебниците по научен комунизъм: „Морално е онова, което помага за победата на Партията”. Тия неща доста възмущаваха либералите, които (в частност – Попър) громеха подобни „врагове на отвореното общество”. Защото моралното деяние, разбира се, не е да изтребиш главоломно количество конкретни хора за добруването на „човечеството”. А е: да се грижиш за конкретни други хора – за онзи „обикновен непознат човек”, който става любима фигура на Попър към момента на моето раждане.

И тук, разбира се, опираме до въпроса за „честта”, който ти правилно поставяш в този контекст. Кодексите на честта, управлявали поведението преди ерата на демокрацията, изискват от дееца две неща: първо, да служи – с готовност да рискува живота си – на кауза, много по-голяма от него самия; второ – да помага, с готовност да рискува живота си, на по-малките и по-слабите.

Това, разбира се, важи за малка част от населението – аристокрацията. В това плебсът не е включен. При идването на републиканизма и на демокрацията, плебсът – моите и твоите деди – е включен. Само че конструкцията вече не се гради върху „чест”, а върху „достойнство”. Всички имат достойнство поравно и затова имат равни права и свободни. Това не е лоша „основа за управление”, да ползвам израза от спора между анархо-синдикалистките селяни и крал Артур в Monty Python and The Holy Grail.

Само че е доста постничко в сравнение с конструкцията, основана върху честта. Спазването на достойнството на другия изисква признание, но не – жертвоготовност, както изисква честта.

Днес от лидерите изисквам да надхвърлят конструкцията „достойнство”. Искам да имат чест, за да могат да въодушевяват и да водят останалите. Което, разбира се, не е популизъм – т.е. да казваш на останалите онова, което искат да чуят.

Проблемът е, че на терена на Европа днес имаме избор предимно между чиновнически мишлета и популисти (част от които са и откровени бандити).

Да се върнем, по този повод, към гореспоменатите интервюта на Вебер (отдясно) и Тимерманс (отляво). Заляха ни с кухи фрази на брюкселски език, от които дори не стана ясно, кой и защо се явява като ляв, а кой – като десен. Е, Тимерманс каза нещо за „социална Европа”, но го каза извинително и по чиновнически.

И двамата се провалиха гръмко по въпроса с честта. Коя беше онази кауза, много по-голяма от тях самите, за която те казаха, че работят дори с риск за живота си? Коя е онази Европа, която ми предлагат и за която са готови да умрат?

Аз не разбрах. Никой не разбра. Тия хора нямат чест – поне не и в онзи смисъл.

Да не говорим, че дори в рамките на по-постната конструкция „достойнство”, те са длъжни да спазват моето; аз съм за тях „обикновеният непознат човек” на Попър. И двамата обаче направиха точно обратното.

Вместо да ми обяснят, как ще ме защитят от произвола на бандитското управление, сграбчило България и плячкосващо я всекидневно – тия ми съобщиха, че живея в страна, победила корупцията благодарение на мъдрото ръководство на Бойко Борисов! Ще рече: казаха ми да си налягам парцалите и да не крякам. Уведомиха ме, че съм плебс без правото на достойнство.

Ако действието се развиваше в началото на 18-ти век и тия двамата бяха бароните на Миндя и на Златарица – ОК, налягам си парцалите: те живеят по кодекса на честта, а аз ровя земята. Само че сме тук и сега; и нито аз ровя земята, нито те имат чест. Дори почтеността им е проблематична.

И двамата знаят много добре, какво става в България. Но и двамата не смятат моето и твоето достойнство за техен проблем. Опозориха се и, бидейки (поне на хартия) лидери опозориха и каузите, които евентуално ще опишат в своите предизборни памфлети.

Спасението няма обаче да дойде от Орбан и не само поради неговата наклонност, по-голяма дори от Бойкоборисовата, да се отдава на произвол. Той не е, както комай си мислиш ти, някакъв ъндърграунд дисидент, който внезапно ще изгрее да покаже пътя. Той е част от елита преди някой изобщо да беше чувал за Манфред Вебер. Излетя нагоре като тапа още през 1989 година като „пламенен студентски лидер”. После Сорос му плати образование в Англия. После стана активист, партиен предводител и накрая едно десетилетие управлява Унгария. В последните години мобилизира ресурсите на подопечната му държава, за да залива Сорос с тонове помия.

Това, разбира се, е без-честно и не-достойно. Навремето, лондонският данъкоплатец беше така добър да плати моето образование в Оксфорд. Лоша дума за лондонския данъкоплатец никога не съм казвал; няма и да кажа. Напротив, надявам се той да не е много разочарован от инвестицията си в мен.

Накрая, много се развеселих от една палачинка, която се премяташе из по-голямата част от твоето писмо. Ти твърдиш, че тя е длъжна да се премята, защото не може да има палачинка, пържена само от едната страна.

Може, обаче. Въпрос на майсторлък. А той е въпрос не на диалектика, а на разумното съчетание на мярата в различните фактори, участващи в палачинкопроизводството. В този случай мярата а ла Аристотел отвява диалектиката, дори тя да е по Хегел.

Но затова – може би някой друг път.

Евгений

Предишните писма можете да прочетете тук:

Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите

Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният проект е Вавилонска кула

Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да направим така, че някои хора да не решат, че са по-висши

Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме всъщност?

Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари

Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравенство е плод на човешката свобода

Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение

Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа

Дуел в писма IX: Ако ЕС се разпадне, войната е неизбежна

Дуел в писма X: Добрите времена правят слаби мъже, слабите мъже правят лоши времена, лошите времена правят силни мъже

Дуел в писма XI: Бих предпочел Аденауер и Дьо Гол, но имаме Макрон и Орбан

Дуел в писма XII.Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Орбан си играе с палачинката на морала за Русия, ЕС, Сорос

Препоръчани материали
БХМ

Рейтинг : 1005

12.02 2019 в 16:12 1
+ 0
- 1
Защо няма коментари?
Или е много добре написано писмо, или е над нивото на хейтърите. На мен ми хареса, но малко ми липсват тролските коментари. Дайнов, ще се радвам да напишете нещо за Аристотел и Хегел. И дано да го прочета. Но ще е хубаво да споменете нещо и за Платон.
Обаче май епистоларният дуел нещо не върви.
Жалко, макар идолът ми да е Аристотел, вярвам в диалектиката. Трябва да има и консервативна позиция.