През 1989 година бях на 18.

Малко след 10 ноември същата тази година видях едно чудо, което може да се сравни само с чудесата в детските приказки - довчерашните корави комунисти от БКП влязоха в храм-паметника " Св. Александър Невски".

Бай Добри Джуров - хардлайнер, корав генерал и бивш партизанин свали фуражката, останалите - Лилов, Луканов, а бе, който се сетите - влязоха и се черкуваха. Тогава разбрах, че всичко, което знам, не е вярно. Нито научния атеизъм, който беше водещ при комунизма, нито лицемерното християнство, дошло като нова доктрина у новите стари управляващи родината.

И така, неусетно, заживях в страната, в която всеки, който по някакъв начин се изкачваше по онази стълба, описана от Смирненски, започваше да ми говори от името на самия Господ Бог.

Спомням си времето след Луканов. Правителството падна, магазините бяха празни, всички очакваха либерализиране на икономиката.

И в един миг то се случи. Магазините са напълниха отведнъж, но цените - те бяха космически в моите очи на беден студент. И тогава, за да ни научи на пазарна икономика и да ни изнесе с прости думи либертарианската лекция, според която пазарът определя правилата, служебният премиер Димитър Попов излезе и каза - "За Бога братя, не купувайте!".

Господ, честно да ви кажа, едва ли се е интересувал какви са цените на водка "Средец", салам "Камчия" и кашкавал тип "Балкански" (по онова време това бяха номенклатурите в магазините ни), но скоро наистина цените се поуталожиха, започна златното време на ментетата, а един от хитовите продукти беше литър етилов спирт, който ние, младите и сърдити хора се бяхме научили да превръщаме във водка - разреждахме го, добавяхме му май лимонова киселина, а бе, не помня как се правеше, но вършеше работа.

Напивахме се, говорехме си как ще се спасяваме от тая страна и повечето от нас наистина го направиха.

После на власт дойдоха сините. СДС. Боже, колко се радвах. Виках си - край, сега вече ще станем модерна европейска страна.  Thank you, Jesus!

Обаче и това не се получи, както си го мислех. СДС дойдоха за малко, после се скараха нещо помежду си, Филип Димитров поиска вот на доверие и... го загуби.

С това надеждата за синя реформа оттече, а Филип Димитров написа книга, която се казваше - "Ибо живяха, Господи". Не съм я чел. Може би трябва...Ибо имаше реформи, Господи...

След това се случи какво ли не. Имаше момчета с квадратни вратове, които твърдяха - "Аз съм твоя господ, давай ми десятъка си, за да не те кача в багажника и да те карам на камбаните в Младост 4" (много популярно място за нощен туризъм в багажник през 90-те).

След това дойде ново време и се появиха 2 синода на БПЦ. Единия - около патриарх Максим. Другия - алтернативен.

И слушахме две групи от свети отци, всяка от които твърдеше, че говори от името на Господ. И се чудехме кой да изберем.

А отците май се чудеха кой да притежава църковните имоти и свещоналивници, но това явно бе тема, която ние не можехме да схванем.

Ние искахме да чуем знак от Господ. И го чухме.

През 1993 година, когато на Парк де Пренс Емил Костадинов заби втори гол на французите в 89-тата минута на квалификацията Франция-България, покойният вече коментатор Николай Колев - Мичмана извика "Господ е българин"!

Така беше. Или поне така ни се стори. И нашите футболисти отидоха на световно първенство в Съединените щати, където за ужас на цялата световна футболна общност ние станахме бронзови медалисти.

А после... После се порадвахме, порадвахме, но дойде славното време на Жан Виденов, настана хиперинфлация и народът се вдигна на бунт.

От времето, в което БКП започнаха да се уповават не на Маркс, а на Господ Бог бяха изминали около 8 години, но това не помогна.

Завъртам лентата бързо напред...

Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов, Орешарски, пак Бойко Борисов.

Няма да продължавам с курса по най-нова история, но днес, гледайки назад, си давам сметка, че всички, които ни управляваха, говореха само и единствено от позицията си на ревностни християни и богобоязливи люде.

Всеки един от големите държавни мъже не пропускаше богослужение. Не пропускаше да дари нещо на някоя и друга църква.

И така, днес е 2020 година.

През 2020 година имаме премиер, който говори за Господ, наричайки го "шефа".

Имаме главен прокурор, който казва, че бил "инструмент в ръцете на Господ".

Имаме куп управници и всички до един говорят от името на Бог. Бог управлява чрез тях, Бог ги е избрал.

Знаете ли...

Хайде да не ми говорите от името на Бог, става ли?

От 1989 година, когато част от вас изведнъж от преследвачи на хората, които тайно ходят на църква по Великден се превърнахте в стожери на вярата, съм наясно, че думите ви са бутафория.

Кажете ми, ама честно - всичко, което направихте като управляващи ли беше продиктувано от Бог?

Бяхте ли "инструменти на Бог", когато прогонихте няколко милиона българи извън страната ни?

Бяхте ли неговите избранници, когато си накупихте скъпи имоти и лъскави лимузини (сам премиерът ни вчера изреди колко са те)?

Бяхте ли негови любимци, когато, вместо да се впрегнете и да оправите икономиката, културата, сигурността, природата вие се ритахте по кокалчетата и се наричахте така, както тираджия не нарича колега, докато го изпреварва на магистралата?

Впрочем къде е Бог? В милионите, похарчени за подслушване? В милиардите, похарчени за самолети? Или Бог е повелил да подържаме духа си с жълтите стотинки, давани за култура у нас? При това все на едни и същи двадесетина души, наши момчета?

Хайде да спрете да ми говорите от името на Бог! Защото нито имате право, нито някой ви вярва.

От 1989 до ден днешен, с името на Господ на уста си правехте каквото си искате, но разчитахте, че ние, като богобоязлив народ, ще ви повярваме повече, ако ни демонстрирате допълнителна сила с тоя Бог на уста.

Впрочем дори там сте от двете страни на хранителната верига. Ето, вижте го клетия Волен - каза човека "Изберете Бог пред генерал Мутафчийски" и веднага "инструмента в ръцете на Бог" му тресна 50 000 лева гаранция...

Спрете да говорите от името на Бог. И вместо това се покайте. Има за какво, повярвайте ми.

Април месец е. 2020 година. Ако поне малко се бояхте от Бог, скъпи ми управници, досега да сме се превърнали с райско кътче.

Такова ли сме?

През 1989 ви видях как от марксисти станахте православни.

Убеден съм, че ако нещата тръгнат в друга посока, ще започнете да говорите и от името на Буда, на Кришна, на Голямото спагетено чудовище.

Само и само да ни демонстрирате колко сте праведни...